Черничкият Красьо и липсата на държава

Второ ниво на скандала изкочи от митичното тефтерче на “черничкия човек с ланците” – както вече всички наричат 27-годишния Красимир Георгиев от Плевен. Първото беше свързано с кадруването на магистрати от страна на Висшия съдебен съвет – оказа се, че 30 магистрати, половината от които кандидати за ръководни постове, са си контактували с мистериозния лобист; в крайна сметка се стигна и до оставки на част от тях – включително и на двамина от ВСС.  

На вчерашното заседание на парламентарната комисия за борба с корупцията обаче се оказа, че магистратите далеч не са единствените, включени в неговата корупционна мрежа. Според работещия по делото прокурор Валери Първанов в телефонния указател на неговия GSM и в телефонното му тефтерче са открити 1040 телефона, срещу част от които няма имена, а абревиатури на фирми.

Засега прокуратурата работи само по тези с имена – но и това е достатъчно, защото имената съвсем не са случайни.Сред тях например фигурират четирима депутати: Касим Дал (с цели 123 изходящи разговора и SMS-и!), Ердоган Ахмедов  и Лютви Местан от ДПС, както и злополучният Кирил Добрев от БСП.

Фигурират служители от президентството и висшата администрация – включително заемали постове с огромен корупционен потенциал – като например бившия зам.-министър на финансите и отговорник за еврофондовете Димитър Ивановски.

Не липсват и фигури с екзотични имена – като Жоро Инса (разследвания за контрабанда на горива Георги Самуилов, президент на “Инс Ойл”) – или Жоро Главата (Георги Славов, син на убития основател на СИК Стоил Славов).

Казусът с черничкия Красьо с ланците е вероятно най-емблематичния корупционен пример, с който сме се сблъсквали по време на прехода – по степента на абсурдност може да го конкурира само случая с лудичкия главен прокурор Никола Филчев. Този казус по-ясно от всичко показва докъде сме я докарали и що за чудо обитаваме – както и до каква степен корупционните практики са станали ежедневие за всички сфери от българския елит. Показва как държавата липсва – и как вместо нея е налична мрежата: мрежата от корупционни и кланови обвързаности, мрежата, в която и справедливостта, и националното ни достойнство са заплетени като безсилни мушици.

Написах думичката “елит” и веднага долових колко е неуместна – та за какъв елит може да става дума при тези типове, които се се сговарят с някакво плевенско цигане и срещу шепа финикийски знаци го оставят да решава ключови за държавата проблеми – като назначенията в съдебната система, гарантираща справедливост и безпристрастност например? Но не само – тъй като Валери Първанов потвърди, че в част от обменените SAMS-си се съдържат доказателства, показващи други функции на Красьовата мрежа – например договаряне на обществени поръчки...

Най-фрапиращо от всичко обаче е безразличието, с което реагират уличените в тези контакти. Никакви притеснения от страна на Касим Дал: “Познавам Красьо от 4-5 години. Аз нямам проблем с това, ако някой има, да каже.” Никакви притеснения и от страна на Милен Велчев, който в хода на скандала сам си призна, че е контактувал с черничкия Красьо – същият бил приятел на НДСВ, помагал им в предизборната кампания.

И свирепо опъване от страна на висшите магистрати във ВСС – които след оставките на двама свои колеги отново засекретиха разкритията за това кой още си е “говорил” с лобиста. Нищо, че според Конституцията магистратите трябва да обладават високи нравствени достойнства, и че според етичния им кодекс например   “Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост.” Вместо оповестяване на поредния набор от опозорили се магистрати съветът реши, че е време да бъде отменен мораториума върху съдебните назначения – приет под твърде настоятелния натиск на министър Маргарита Попова – сиреч че му е дошло времето отново да кадрува...

Дошло му е времето да бъде разтурен – ако изобщо искаме това, което обитаваме, някой ден да се превърне в нормална държава. Дошло му е времето главният прокурор да докаже, че разликата между него и предходника му не се състои само в липсата на психически отклонения и доброто познаване на английски език – и да вкара в заттвора поне един от едрите корупционери, върлували по времето на тройната коалиция и нейната схема за рязане на държавната баница – прословутата 3-5-8. Дошло му е времето – ако всичко това не се случи – гражданите да излязат на улицата и да принудят правосъдните институции да изпълняват своите функции. Дошло му е времето – ако и това не се случи (а то няма да се случи) – да се запитаме къде са ни гражданите – и има ли ги изобщо.