Кучето си лае, керванът си върви. Или как точно МВР прави обществено обсъждане (отново ЗЕС)

Сигурно сте виждали тези телевизионни игри дето ви карат да гласувате за някой със смс-чета. Те ви навиват, облъчват ви, мотивират ви емоционално да си дадете парите, и вие се втурвате и гласувате, гласувате, та после се чувствате малко изнасилен и обран, когато разберете, че въпреки, че сте дали 40 лв за добрите очи на някоя водеща това, което сте искали ама въобще не се е случило.

Е, нещо такова става с “общественото обсъждане” на всички закони предлагани от МВР. Първо се опитват да предложат закона си както те са си го направили и харесват. После като се надигне вой, уж ще го редактират. Поправката обаче се оказва същата без абсолютно никаква промяна. Надига се вой, последва нова редакция. Канят се хора на обществено обсъждане. На самото обсъждане МВР представителите предимно комуникират с дошлите на принципа “я да ви запишем данните престъпници такива, защото щом сте против решенията на МВР (о безспорни и прекрасни решения), значи сте против държавата и сте престъпници”. След което естествено законопроектът си е абсолютно същият като и първият път. А гражданите и следователно гражданството, изнасилени. Обществено обсъждане, грънци. Проформа, за да има дейност.

Точно това се случва със скандалните промени в Законът за Електронните Съобщения, които трябва уж да помогнат на МВР да реагира по-бързо при проследяване на гражданските съобщения.

По миналата година МВР натисна правителството за приемане на Наредба 40, която по същество позволяваше безконтролно проследяване на трафичните данни на гражданите в телекомуникациите, мобилни телефони и Интернет. Надигнаха се протести, и уж имаше комуникация и обсъждане с граждани. Шефа на ДАИТС каза тогава “нищо няма да се приеме, без да е обсъдено с гражданските организации”. Е, имаше среща, всички бяха против промените, но те се приеха в оригиналният си вид. И сега какво да кажем – шефа на ДАИТС не е бил неправ, но никакъв резултат няма, гражданското мнение не се чу.

По-късно същата година ВАС отмени наредбата като противоконституционна. Нещо, което всъщност и гражданските организации казваха. МВР изрева на умряло – “ние не че ловим престъпници, но така ни се отнема удоволствието в проследяването”. Малко след отмяната (но и доста преди нея имаше скандали) се разбра за проследяване на журналисти и депутати без мотив (мотива бил оперативна необходимост). Изскочи и информация, че едва ли не всеки втори софиянец е бил обект на проследяване през тази година, по съответно незаконната наредба, а и дори от преди нея. Естествено това се е отразило яко на заловената престъпност, като само в тази година въпреки на практика свободният достъп до данни за проследяване, практически нямаше нито едно разкрито отвличане. Но пък се чу че полицай бил проверявал телефона на жена си с кого си говорила.

Разбира се група ентусиазирани депутати веднага се хвърлиха да приемат законодателни мерки и да спасят отрязаните криле на министерството. В резултат отменената Наредба 40 влезе едно към едно като предложение за промяна на ЗЕС. Вдигна се отново скандал, уж щеше да се прави обсъждане в комисии и обществено обсъждане. Обществено обсъждане нямаше (но пък се декларира, че е имало), в комисиите каквото и да са си говорили, оригиналната форма бе предложена за приемане. В пленарна зала депутатите я модифицираха, така че да има някаква форма на контрол (според правилата на ЗСРС) и я приеха с абсолютно пълно мнозинство. Полицията изрева отново. Колко било лошо че сега трябвало да се пишат обяснения за достъп. Чуваха се твърдения “Полицаят да не е адвокат/грамотен че да пише” и “ние от де да знаем за какво ще проследяваме, че да го пишем като мотив”. Имаше и “съдиите много ни бавят защото те са зли и защитават престъпността” или пък “10% от заявките ни са отменени от съдиите защото те защитават престъпността”. Както и любимото ми “ако ти не искаш да се разкриеш като един ексибиционист гол пред полицая воайор, значи си престъпник имащ какво да крие”. А по повод изказванията, че “в противен случай се нарушават гражданските права и свободи определени в конституцията” чухме Михов - “Криворазбраните граждански права пречат на полицията да работи” (сиреч няма права, всички у затвора, няма проблеми), или Костадинов “Заради тия права конституцията е лоша и трябва да се промени”. Последният също каза “Народното събрание има суверенното право да не признава съдебни решения”.

Група депутати отново предложиха промяна на ЗЕС, абсолютно в оригиналната си форма, преди. Така те не приеха решението на НС, собственото си решение от преди това (защото и те бяха гласували за предното решение), решението на ВАС, мнението на всичките граждански организации, които до една бяха против промените, както и мнението на протестиращи пред парламента граждани и студенти, някой от които бяха после и набити в процес на протест.

Последваха парламентарни трикове и много емоция, три пъти нарушаването на правилника на НС, с предложение за промяна отново на ЗЕС и връщане на безконтролното проследяване, прескачане на комисии, и решения, заобикаляне и фалшифициране на задължителни подписи и т.н., както и обяснения на решения от гласуване с “космически сили, въздействия и лъчи” (Пирински), се опита да се премахне контролът. На късмет не мина (буквално за 2-3 гласа) благодарение на много депутати, граждани, журналисти, председатели на комисии. Всички опозиционни партии, една управляваща (НДСВ) и извън парламентарни (ГЕРБ) се обявиха тогава против промените.

Когато обаче ГЕРБ дойде на власт, нещата се промениха. Новият министър на МВР Цветанов, който лично в Сеизмограф се обяви против подобни промени, сега ги предлага отново.

Този път не са толкова груби, но допускат огромни възможности за злоупотреба - http://delian.blogspot.com/2009/11/blog-post_3803.html

Най парадоксалното например е, че се изисква съдебно разрешение да се достъпват данни, които са вече в МВР, тъй като операторите са задължени да ги предоставят без значение дали имат разрешение или не на пасивният терминал. Така МВР иска разрешение за нещо, което вече има, и ако забрави да поиска разрешение, или пък не получи такова, това не значи, че няма да има данните, няма да ги ползва или няма да злоупотребява, каквито случаи вече знаем има много.

Естествено надигна се отново гражданският глас, и МВР отново покани гражданските организации на дискусия. Отново обаче от дискусията няма никакъв ефект, защото никакви промени не са направени към оригиналното предложение, в резултат от нея, както можете да прочетете тук - http://blog.veni.com/?p=2200

Тоест изглежда, че въпреки новата власт МВР все още третира всички които не го подкрепят безрезервно във всяко негово решение, като престъпници. Всичко трябва да е както беше социалистическата аксиома - “Всяка крива линия успоредна на априлската е всъщност ПРАВА линия!”

Интересно ми е да видя как ще реагират сега тези партии и депутати, които в предният парламент положиха усилия тогава да не се приемат предложенията в ЗЕС, които нарушават правата на гражданите. Дали този път ще си затворят очите?

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/