Няма тинтири-минтири в ДПС

"Целуване на ръка (на Доган) е имало и от сегашния премиер. Когато беше главен секретар на МВР заради генералските звезди. Има и снимки как за 50-годишнината на Доган Бойко му подарява каракачанска овчарка. Имаме много документация, ние сме сериозна партия и при нас няма тинтири-минтири".

                                                Проф. Людмил Георгиев в интервю пред ”24 часа”

Няма съмнение в това, че при ДПС не става дума за тинтири-минтири. Също както не става дума за партия, а корпорация, която цели двадесет години осребрява страха от етнически конфликт.

Става дума за наглост, корупция, престъпен бизнес, политически рекет, търговия с гласовете на подкрепящите ги български турци – и най-вече за Държавна сигурност. Става дума и за невероятен цинизъм: мюсюлманите в България са подкрепяни от човек, който цели 13 години е писал доноси срещу единоверците си (който не вярва – да прочете документацията в книгата „Досието на Доган” на Тома Биков).

И става дума за политически Франкенщайн, създаден да обслужва комунистическия елит при неговия преход от политическа към икономическа власт. Не случайно ДПС беше регистрирана със специалното застъпничество на Луканов – в разрез с действащата Конституция, според която не можеха да се регистрират партии, създадени на етническа основа.

Защо? Ами много просто – за да бъде откъснат един огромен електорален масив, който иначе без абсолютно всякакво съмнение би гласувал за демократичната алтернатива и против БСП.

И за да може да бъде използван този политически субект като клин в демократичното пространство – разединяващ и корумпиращ неговите и без това рехаво скрепени компоненти. Както и за да бъде използван като официален носител на скритата власт на комунягите – като те консумират задкулисно нейните позитиви, без да търпят последствията от нейните негативи.

Как функционира този политически Франкенщайн, се видя още през 1992 г. – когато Доган излезе с приповдигнато настроение от кабинета на Желю Желев – и заяви, че ще прави ляв завой и ще раздава депесарски шутове. Променяйки полюса на „динамичното мнозинство”, той поиска първо оставката на председателя на НС Стефан Савов, след това предизвика смяна на министри в кабинета на Филип Димитров – прочее „одобрените” от него без изключение се оказаха ченгета, а някои си останаха министри и при Беров, и при Жан Виденов. Накрая предизвика и оставката на самото правителство – с активната помощ на „Подкрепа” и АСП, както и с помощта на тъй наречените „сини мравки”, напазарувани срещу подобаващи суми от неговите приятели от Мултигруп.  

Така се стигна до първото правителство с негов мандат: правителството на президентския съветник Любен Беров – или, както много правилно го определят – правителството на мафията. Точно тогава контрабандата за ембаргова Югославия се превърна в официална държавна политика, групировките напомпаха мускули, мутрите се развихриха и съсипаха с насилие и рекет дребния и среден бизнес, предотвратявайки възможността за създаване на средна класа. Мултигруп застана на входа и изхода на Кремиковци и още куп държавни предприятия, нароиха се кухите банки, а в мозъчните центрове на БСП се съставяха списъците на кредитните милионери – и се подготвяше поредното ограбване на България.

През цялото това време медиите повтаряха, че кабинетът на Беров е „синьо” и „дясно” правителство, а сините мравки го определяха като „резервния отбор на демокрацията”. Това, разбира се, беше целенасочена стратегия за заблуждаване на общественото мнение: превителството управляваше с мандата на Доган, но с политическата воля на БСП. В рамките на този мандат СДС внесе цели шест вота на недоверие, които до един бяха отхвърлени с гласовете на комунистите. Спомням си, че тогава веднъж попитах Чавдар Кюранов защо им е нужно това лицемерие – след като нищо не им пречи да се коалират с Доган и да направят общ кабинет, та да е ясно кой кой е. И до днес помня неговия отговор: „Не е дошло още времето БСП да управлява.”

Е, дойде им времето. И това време донесе на България катастрофата Виденов – с 520% инфлация, със заплати по 10-15 долара, с изнасянето на цели седем милиарда заграбени чрез кухите банки капитали, с генералния банков фалит, при който се стопиха всички български спестявания.

Най-накрая хората се вдигнаха и предотвратиха възможността от идването на власт на второ правителство на докаралата Третата национална катастрофа партия. Къде беше тогава Доган? Може би заедно с хората на улицата? Не. Заедно с Луджев, президента Желев и куп още сродни „герои” на прехода образува т. н. „Обединение за национално спасение” – с очевидната идея да разедини за пореден път демократичния вот. И – забележете – тези хора се явиха на избори с предизборен плакат, на който се мъдреше не друг, а Симеон ІІ – с извинение, цар на България.

Оказа се, че Величеството не случайно се мъдри там. Че връзката му с Доган, скрепена чрез общи обвързаности с ген. Бригадир Аспарухов (любимият на Желю Желев генерал, по чийто сценарий и с чиито активни мероприятия бе провалено първото демократично правителство на България) и Атанас Тилев (агент Румянцев, за унищожаването на чието досие ген. Аспарухов би подсъдим, известен още като „рупора на КГБ във Финландия”, банкер на създадената с протекциите на Луканов БЗК, чрез която завлече над 50 млн. долара, делови партньор на Симеон Сакскобургготски, както впрочем и на ръководилия го като агент на Първо главно управление на ДС генерал Бригадир Аспарухов), съвсем не е случайна – и има същностно политическо продължение.

Така Ахмед Доган стана коалиционен партньор на специално доведения в страната ни монарх, чиято функция бе да предотврати възможността от втори мандат на ОДС, като привлече разочарованите от управлението на Иван Костов десни избиратели. Така отново с него през следващия мандат ДПС и НДСВ станаха двете политически патерици на БСП – и формираха прословутата тройна коалиция с нейната формула 3-5-8: безспорно най-корумпираното правителство в историята на прехода, което – случайно ли – отново беше с мандата на Доган.

Нека се върнем сега към казаното от любезния депесарски професор. Вярно е не само това, че при ДПС няма тинтири минтири, а има активни мероприятия и кагебистки сценарии. Далеч по-важен е другият пошъл намек – тази за превития гръб на сегашния премиер, в който – уви – може и да има известна доза истина.

Не е ясно колко са истинни думите му за това, че е имало „целуване на ръка” от страна на Бойко Борисов – и дали наистина той му е подарявал каракачанска овчарка за 50-годишнината. Ясно е обаче едно – отношенията между двамата са твърде двусмислени.

Публичната предизборна емблема на Бойко Борисов като човек, който се кани да се справи с Доган (нека само си спомним, че най-ярко заявената му цел беше да отстрани Доган от политическата власт в страната!), някак си не съвпада с действията му като министър-председател на България. Най-малкото заканите, които сипеше предизборно по адрес на ДПС, нямат нищо общо с реалните му действия като премиер.

Например: от няколко месеца насам медийният мейнстрийм е фокусиран върху безобразията на тройната коалиция – но реално се визират фигури само фигури от БСП. Например – правителството на ГЕРБ направи нужното, за да бъде започнато разследване срещу бившата социална министърка Емилия Масларова. Кой знае защо обаче срещу напълно съпоставимата по корупционен нрав Емел Етем, за чиито далавери медиите изоблистваха с богато документирани материали, не е направено нищо: никакви изказвания, никакви данни за корупция.

Ако се вгледаме в изказванията на самия Бойко Борисов, ще видим, че той говори много яростно против БСП и особено против Сергей Станишев – но от доста време избягва да спомене името Доган.

Още по-странен е фактът, че мълчанието е взаимно. Това просто не пасва на опърничавия нрав на Доган – в много редките случаи, в които е оставал в опозиция, той е шокирал с изказвания, които съдържат съвсем директни заплахи за етническия мир. Така беше по времето на Иван Костов например, когато Доган предупреди как и при него имало много радикални елементи – и директно заяви, че ако ги пусне, събитията в съседни балкански страни ще ни се сторят приказка в сравнение с това, което ще се случи в България. Да чувате сега подобни приказки? Не.

Нещо повече: преди изборите Доган успя да спретне – чрез Ирен Кръстева – нечувана по мащабите си мейна корпорация. Същата би му дала изключително широк простор за опозиционно говорене, ако това влизаше в неговите стратегически намерения. Вместо това сме свидетели на обратното – днес вестниците и телевизиите на Ирен Кръстева хвалят новия премиер с раболепие, което съперничи на това на ВАЦ-овите вестници.

Още при гласуването на кабинета Доган му даде сто дни толеранс и наистина мълча като риба, а когато проговори, се изказа необичайно меко и примирително: „Проблемите, които стоят пред новия кабинет, са трудни за решаване, някои са трудни дори за дефиниране. Надявам се обаче правителството да има необходимия потенциал, за да направи адекватна оценка на ситуацията, а след това и избор на стратегия в условията на криза". Думи, които приличат повече на отношение към бъдещ коалиционен партньор, отколкото на реплика от страна на непримирим противник.

Сякаш в отговор Бойко Борисов заяви, че Доган няма как да бъде съден, тъй като не се бил се подписал никъде – та се наложи Иван Костов да му връчи документ, доказващ черно на бяло, че лидерат на ДПС все пак се е подписал някъде – в случая при закупуване на имота в село Дръндар, където е построен фамозния „дворец на децата” – като нито за тази имотна придобивка, нито за самата сграда на двореца са плащани данъци.

Оказа се, че прокуратурата все пак е възобновила делото по имотите на Доган, за които ДСБ я сезира още по време на предишния парламент, но Мария Мургина в течение на цели осем месеца бавеше топката и се правеше, че не разбира какво иска от нея парламентарната комисия за борба с корупцията. И би било наистина печално, ако и Бойко Борисов последва нейния пример – не защото е целувал ръце или подарявал каракачанки – но защото тихомълком си прави бъдещи сметки я за президентския пост, я за нова коалиционна формула – но без кръчмаря – сиреч зад гърба на българските избиратели.