Възпитаният президент

Той е олицетворението  на кротостта – като  ягънце-сугаре, а  тоя пусти Дянков му разваля мезето – такова агресивно, невежо и невъзпитано същество! Затова ли се е борил той, Гоце, нашият кротък и благонравен Гоце? Ами представете си как благовъзпитано е седнал и страница по страница е заличил цели 36 от досието си! Какво търпение и монашеско посвещение се иска за това, а! Цели две коли на книга! В края на краищата, и това е борба, или както той казва «класова борба», нали така?  Той е толкова благосклонен, благочестив и дори богоугоден! От устицата му просто тече благост, сякаш че е пълна с локум.

Мразят го че е  направил от Москва трамвайна спирка, че пътува - навсякъде гонен, никъде приет. В Чехия го сравняват с глист в едно топло място. Зли хора, зли душици! Той е патриот, той ходи в Москва при своя душеприказчик за доброто на нацията и ние всички трябва да му сваляме шапка, и то без да задаваме въпроси: такива работи се правят тайно, нали? Ние трябва само да му вярваме - на ченгето Гоце, доказан патриот, доказан родолюбец.

Е, наистина веднъж се изсили около войната на Милошевич и показа агресивност, но от тогава си научи урока: хубавите работи тайно стават! Мразят го че ходи на лов, а той човека си «има една краста» - тайничко на лов в Азия, после тайничко на другия край на земята или на лов за вълци у бащинията си. Живот, братче, и Симеончо да му завиди на монархията!                                                            

Ако стане някой  гаф, золум или катастрофа, той  пак си трае. Трае си така една седмица, макар че всички чакат да каже нещо. После Негово Президентско  'Скародие се появява за пресата, казва едно: «Това е провокация!» и като лалугер се прибира обратно. Що му е да мъти водата?

И си е прав човека, какво точно искаме от него -  да е българския Вацлав Хавел? Или да ни пее «Ода за радостта»? Или да ни говори за универсални човешки  права и свободи, за правото на щастие за всеки човек, за равенство, братство и свобода? Ами забравяте ли че той е комунист и като ченге е защитавал пролетарската диктатура, закърмен с правото че всички са равни, но комунистите са  по-равни  от другите? Какъв по-голям принос  иска нацията от него, освен един «голям член»? И сега, когато да си комунист значи да си фашист, как другояче да вади партията си от лайната, в които е затънала, освен «со кроце, со благо»? «Я виж ти, ами че то вали, а аз мислех че някой ме плюе!» Ами че той и деца има да гледа, в края на краищата, нали така?

 И така, докато  на нацията й дойде акъла. Ум робува, ум царува, ум патки пасе.