В България не важи принципът "прозрачна държава – непрозрачни граждани"

В България все повече публична информация може да се намери в Мрежата,което е добра тенденция и важен инструмент за работа на журналистите, но прилагането на законите за достъпа до публична информация и за защита на личните данни води до противоречия и абсурдни ситуации.

Често се случва български институции да отказват достъп до информация като се позовават на Закона за защита на личните данни. Тези свои наблюдения изложи журналистът Атанас Чобанов, който тази седмица участва на среща с представители на Европейския парламент, посветена на отношенията между медии, институции и граждани.

Чобанов даде за пример свое разследване за покупката на луксозно Ауди от община Царево. На членове на Общинския съвет в Царево е отказана информация за договора, сключен от кмета Петко Арнаудов на основание на това, че той съдържаллични данни. Все пак публичната информация за договора в регистъра за обществени поръчки се оказала достатъчно подробна, за да се сезират медиите със случая и медийният шум да принуди кмета да се откаже от покупката.

 В същото време на сайтове, които се поддържат от български институции, може да се намери незащитена лична информация на обикновените граждани. Търговският регистър предлага в открит достъп ЕГН и личен адрес на всеки гражданин, имащ дял във фирма. НОИ пък предоставя онлайн "услуга", от която само по ЕГН без други ограничения може да се научи здравноосигурителния статут на дадено лице.

Журналистът демонстрира на живо в интернет как се получава достъп до ЕГН и здравноосигурителния статут на министър Симеон Дянков, който дължи здравни вноски за 9 години и няма здравна осигуровка. Тези примери показват, чеинституциите в България не зачитат принципа "прозрачна държава - непрозрачни граждани", а по инерция правят точно обратното - каза в заключение Чобанов.

 Темата беше продължена от блогъра Константин Павлов, представител на сдружението "Електронна граница", който демонстрира как чрез просто търсене в Google се намират имената, ЕГН и оценките от психофизическите тестове на служители на МВР.

Конфиденциалната информация не е свалена повече от година, след като блогърът сигнализирал за нейното наличие в Мрежата. Павлов засегна и проблема с настояването на МВР да получи достъп до трафичните данни на гражданите. Той постави въпроса "Как МВР смята да опази конфиденциалността им, след като излага на показ в интернет чувствителни данни за собствените си служители?".

По време на срещата с журналисти представителите на ЕП заявиха, че системите за достъп до публичната информация от европейските институции дават максимална прозрачност за работата на в Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК).

Базил Коронакис, собственик на New Europe Media, беше по-скептичен за прозрачността. Чиновниците в ЕК и ЕП формират една затворена среда, смята той. Все пак гражданите и медиите имат ефикасни инструменти за въздействие чрез достъпа до информация и жалбите. Европейските бюрократи имат реален страх от пресата, тъй като медийните публикации, които ги засягат, оставят следа в професионалното им досие, поясни Коронакис.

От: http://mediapool.bg/