ЛИПСАТА НА ПОЛИТИКА СЪЩО Е ПОЛИТИКА

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

20.11.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

/Фили/ За първи път в цялата си история на българска столица София има жена за кмет.

На частичните местни избори в края на миналата седмица кандидатът на управляващата партия ГЕРБ Йорданка Фандъкова спечели с огромна преднина пред основния си опонент – кандидата на социалистическата партия Георги Кадиев.

При твърде ниска избирателна активност от едва 24 процента, Фандъкова получи 66 на сто от гласовете, а Кадиев – около 28 процента. Тази победа съвсем не е новина, тя беше толкова нашироко предизвестена от социолозите, че дори ниската избирателна активност се приема до голяма степен като резултат именно от факта, че публиката нямаше нагласа за политическа битка и при предварително ясен победител изобщо не си направи труд да отиде до урните.

Самата предизборна кампания също не изглеждаше да е много политически ориентирана. Йорданка Фандъкова влезе в ролята на експерт и през цялото време на практика не отправи нито едно политическо послание. Дори не и спрямо избирателите на Синята коалиция, чието ръководство не издигна собствен кандидат и я подкрепи безусловно, но чиито привърженици имаха и продължават да имат сериозни съмнения за стойността на тази подкрепа. Фандъкова на практика не влезе в политическа битка дори с основния си опонент Георги Кадиев.

От своя страна пък Кадиев изглеждаше зает повече с решаването на вътрешни проблеми на своята партия и с изграждането на личния си имидж. От известно време насам се смята, че той е най-сериозният претендент за мястото на Сергей Станишев като председател на партията при засилващото се центробежно движение в нея. Идеята му очевидно беше да стигне до балотаж на кметските избори, за да затвърди претенциите и имиджа си. Все още не е ясно как ще се развият нещата сега, след като той получи едва 70 хиляди реални гласа и показа най-слаб резултат от всички кандидати на БСП за столичен кмет през годините. 

- Пламен, може ли полученият резултат от една такава вяла кампания да бъде сериозна основа за политически изводи в момента? 

- Както в науката липсата на резултат често е важен резултат, Фили, така и в политиката липсата на политика може да бъде много показателна за нивото на политиката. Така е и в този случай.

Само че за различните играчи в ситуацията има различни причини да не правят политика и съответно ефектите от това наглед едно и също действие са различни. Например победата на Йорданка Фандъкова, кандидат за кмет, издигнат от ГЕРБ, но подкрепен безусловно и от Синята коалиция, има съвсем различно отражение върху обществените позиции на двете формации. Докато за ГЕРБ тази победа носи повече власт и нови политически дивиденти, за Синята коалиция остават болезнени въпроси, вътрешни противоречия и, в крайна сметка – мрачни перспективи. 

- Защо се получава така в случая? 

- Причините са много, Фили, но нека кажем първо какво категорично показа резултатът от отминалия вот, а именно – че няколко месеца след парламентарните избори и въпреки често хаотичните стъпки, които предприема в управлението, ГЕРБ продължава да се носи на вълната на “народната любов”. Доказателството е в голямото победно съотношение на гласовете в неделя, а ниската избирателна активност съвсем не е показателен фактор за обратното. Дори може да се приеме точно като форма на доверие – защото логично е, че ако по-голямата част от хората не вярваха на ГЕРБ, щяха да излязат и да гласуват срещу тях, както е ставало много пъти досега на други избори. Нищо такова не се случи и предварителните притеснения, че ниската активност може да доведе до балотаж, като повиши резултата на БСП, чието твърдо ядро обикновено си гласува твърдо, не се оправдаха. 

- Пламен, как ГЕРБ успява да запази доверието? Ти спомена за хаотични стъпки, сега, когато се разглежда бюджета, виждаме също, че той е доста рестриктивен и не обещава бляскаво утре на хората в България и въпреки това….. 

- Да, въпреки това. Имам усещането, Фили, че партията на Бойко Борисов в някакъв смисъл се превръща в типична за това, което в Европейския съюз наричат “народна партия”. Неслучайно и шефовете на Европейската народна партия с такава охота я припознаха за свой основен партньор в България, още преди дори тя да се беше явила на първите си парламентарни избори.

Като характеристика на нейната политическа позиция – ГЕРБ стои някъде в центъра, без засега видимо да пристъпва много-много в ляво. Мерките, които предприема в управлението дори са по-често десни или поне изглеждат като такива. Проектобюджетът за 2010-та година е наистина показателен в това отношение. В същото време има твърде широка подкрепа в най-различни, често противоречиви по интереси слоеве на българското общество. С една дума – електоратът на ГЕРБ няма ясна физиономия, но за сметка на това е многоброен.  

Както се смята, до голяма степен това се дължи на огромната лична харизма и популярност на Бойко Борисов. Безспорно, но според мен не е само това. На някой може да му прозвучи парадоксално, но мисля, че ГЕРБ печели все повече привърженици, доколкото все по-малко или дори никак не говори за ориентацията си в чисто политическата координатна система ляво-дясно. Относително рядко се случва някой от представителите на тази партия да изтърве определението “дясно” за дадена стъпка или решение. В нощта след частичните избори в София чухме с половин уста да се споменава за “победа на партиите от ЕНП-формата”. И толкоз. Борисов и колегите му не си правят принципно труда да философстват за своята ориентация и това, засега поне, им носи видими ползи. Може би защото до голяма степен отговаря на аморфното поведение и повече емоционалния, отколкото информиран избор, към който българите като цяло се придържат в политическите си предпочитания. 

- А защо каза, че победата на Фандъкова не е добра новина за тъй наречените “традиционни” десни партии – СДС и ДСБ, които от началото на годината сформираха общия проект Синята коалиция? 

- Синята коалиция подкрепи безусловно Фандъкова, Фили. Това означава, че не проведе никакви преговори с ГЕРБ – ако не за постове, нормална политическа практика, която в България обаче често се тълкува негативно, като политически пазарлък – то поне за някакви гаранции, свързани с посоката на бъдещо управление на общината. Тази подкрепа обаче сините дадоха само като ръководство. И доказателството дойде от социолозите, които отчетоха, че в реални гласове на изборите в неделя ГЕРБ е получила едва около 13 хиляди гласа. И вероятно затова след изборите пак само ръководството на сините изрази силна радост от победата, наричайки я обща победа на десницата в България.

Сред все повече топящия се през последните осем години електорат на десницата обаче имаше и продължава да има силни и основателни съмнения дали фактът, че сините за първи път от двадесет години насам не издигат собствен кандидат за кмет на София, е правилна стъпка. Заради моментната политическа конюнктура в България въпросът е наистина много сложен. И двете страни имат разумни и валидни аргументи. В края на краищата обаче важен е резултатът. А той, както отбелязват и редица анализатори, е, че традиционната десница все повече се превръща в присъдружна на ГЕРБ организация и все повече се стопява като фактор от общественото съзнание на българите. Което не е добра новина не само за дясното като обща идея, но и за цялата страна, която не може да извърши необходимите реформи без наличието на ясен и последователен десен проект. 

- Пламен, а как излезе БСП от цялата ситуация? Преди изборите различните крила в нея, всеки по собствени съображения, даваха вид, че ще проведат сериозна битка, която да послужи като основа за консолидация на партията. Стана ли това, поне донякъде? 

- Всъщност, Фили, в случая наблюдаваме развитие във времето на един процес. Ако на парламентарните избори през лятото социалистите бяха разгромени като Наполеон в Египет и си тръгнаха от бойното поле в паническо, хаотично бягство, то сега те започнаха да пристигат, образно казано, по родните си места и всички започнаха да виждат колко всъщност наистина са измокрени, гладни и уморени, както се пее в песента за великия наш войник.

След тези избори впечатлението е, че положението в левицата е доста по-лошо отколкото не само самите те си признават, но и отколкото всички други виждаха до момента.

Така че добра новина от цялата работа може да произлезе, ако отляво се случи необходимото и отдавна очаквано действие, за да се нормализира българският политически живот: БСП да се разпадне и от нея да произлязат две нови, по-малки формации – една истинска комунистическа партия, за която има реална електорална база в страната, и една истинска, европейска социалдемократическа партия, която да скъса с комунистическото си минало.

Само че чак толкова добри новини за България май, поне засега, все още няма предвидени.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/