Не заспивайте, деца

Оня ден в рок бар „Фенс” се случи историческо събитие. За пръв път от 1994 година Васко Кръпката изпълни парчето „Комунизмът си отива”. Предупреди да не се поддаваме на подобни слухове, защото комунизмът си бил отишъл веднъж за около три минути, но после се върнал. И завърши с: „не заспивайте, деца”.

Но все пак това си беше първото изпълнение на химна на свободата от 15 години насам. И ме наведе на мисли.

Защо нито българите, нито техните медии не празнуваха появата на свободата преди 20 години? Всички други празнуваха, у нас – не. Ами – защото в последните 20 години българите не осмислиха, какво става. А не го осмислиха, защото българското общество – за разлика от европейските – не говори със себе си чрез рокендрола. Говори чрез чалгата, а това изобщо не е същото.

Западните общества си изясняват нещата чрез рокендрола. Боб Дилан облече в думи драмите на следвоенния преход, Бийтълс поставиха на обсъждане заварените обществени ценности, Пинк Флойд изследваха приетите норми на поведение, Клаш заклеймиха несправедливостта в богатите страни, Сантана въведе в кръгозора на Запада проблемите на останалата част от света, Боно не се примирява със световната бедност. Дебатът кипи непрестанно, положен в музиката на свободата. И води до резултати, укрепващи свободата.

Българите обаче са се потопили в музиката на робството. В чалгата няма дебат. Има робски напеви: яко е да си простак; добре е да крадеш и биеш ближния си; смисълът на живота са джиповете и силиконът в циците; мускули – добро, мозък – лошо; разврат – добре, интелигентност - зле. И пр.

Всички важни теми на прехода се съдържат в текстовете на българските рокаджии – Кръпката, Гошо Минчев, Милена. Ако българският народ осмисляше себе си чрез тях, щеше да прилича на европейски. Но той избра да се потопи в смрадливата поквара на чалгата, да се плацика блажено в нейните мътни въртопи.

И затова единствен отказа да празнува свободата си. Което на часа поставя въпроса: Заслужава ли я? 

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/