101 ДАЛМАТИНЦИ

Винаги ме е учудвала лекотата и сериозността, с която общества в, нека го наречем преди терминът да е станал политически некоректен, неравностойно положение, приемат елементи от чужди култури. Като, например, правилото за стоте дни. Не си спомням кой пръв промърмори за него преди двадесетина години и всички го възприеха с единодушие.

Не би имало нещо лошо в това, ако тази лекота и сериозност не се проявяваше само по отношение на външни и несъществени елементи на тези култури. Като дължината на роклите, последните писъци на модата в популярната музика или въпросните сто дни. Да не обсъждаме три месеца действията на правителството? Бива. Когато трябва да не се прави нещо, обществено съгласие, или казано на български - консенсус, се постига лесно. Но я се опитайте да предложите нещо по-така. Например, три месеца да се спазват законите. Че и още десет дни отгоре. Поне дотолкова, колкото се спазват в страните, където са измислени тези сто дни. Какви ли чудни промени биха настъпили тогава в обществото? Може би дори то би излязло от неравностойното си положение? Няма да разберем, защото обществено съгласие, сиреч консенсус, по такъв въпрос не може да бъде постигнат.

А и това не е никакво правило. Просто на Наполеон са му трябвали сто дни след повторното възкачване на престола, за да се осере напълно и безвъзвратно. И, за да не му е скучно в небитието, отнесъл със себе си и живота на още няколко десетки хиляди души. Добър пример, няма що.

А ние сме принудени да изчакваме сто и първия ден, за да кажем за новото българско правителство неща, които са били ясни още преди първия.

2.

От казаното дотук читателят може да остане с грешното впечатление, че се каним да обсъждаме само първите сто дни на правителството. Не, това, за което ще говорим започва много отдавна – може би още преди двадесет години. Ако не и по-отдавна.

Ако оприличим историческото развитие на махало – сравнение, което се прави често - ще видим, че преди двадесет години махалото, т.е., българското общество, дотогава отместено силно вляво и държано така дълги години пряко волята му, започна движение в обратна посока. Когато такова нещо се случи, промените в обществото са революционни. Махалото на промените отнася като сатър глави и обществени структури, подминава равновесната си точка и се отмества в противоположна посока. След което тръгва обратно, и така извършва неопределен брой колебания, докато замре в точката на равновесие.

Нашата теза е, че махалото на българското общество бързо приближава точката си на равновесие и един от признаците за това е именно правителството на ГЕРБ.

Това твърдение може да предизвика учудване. Та нали махалото все още не е отишло толкова далеч в дясно, колкото преди това беше отместено в ляво? Българското общество дори не успя да се декомунизира. В същност, то е все още в лявата част от пътя!

Това учудване изчезва ако припомним, че тук не става дума за физическо махало. Физическото махало е непроменливо и се движи в еднородна среда. Колебанията на обществото се извършват в нееднородна среда, често притежаваща значително съпротивление, а и самото общество се променя при това движение. Ако отместим едно физическо махало на четиридесет и пет градуса, можем да очакваме, че то ще се отклони на също толкова градуса в обратната посока, а равновесната му точка ще е по средата. Но не можем да кажем предварително къде ще бъде равновесната точка на едно извършващо революционни колебания общество. За нея можем да съдим само по косвени признаци. Един такъв признак ще е налице, ако някое българско правителство (или политическа сила) успее да изкара два последователни мандата.

Изглежда, днешното правителство на ГЕРБ (или поне неговият председател) са на път да го сторят.

Социологическият смисъл на равновесната точка, нека напомним, е в това, че мнозинството – господствуващото мнозинство – е доволно от състоянието си и не мисли за промяна. По начало установяването на  едно общество в такова положение би трябвало да е нещо положително – това означава, че част от неговата енергия, която преди е отивала за вътрешно противопоставяне, сега може да се използува за друго. Защото това си е стабилизация, както и да го погледнеш. Не е естествено едно общество да се намира в постоянна възбуда.

Само че в дадения случай тази констатация не ни радва. Дори ни ужасява. Трябва ли да казваме защо? Достатъчно е да погледнем днешното българско общество, „еволюирало” междувременно в посока на чалгата, затънало в корупция и престъпност. Първата грижа на властта е не управлението на държавата, а управлението на корупционните процеси в нея. Видни гангстери се назначават на щатни длъжности(!) във ведомствата за борба с тях и това не прави впечатление никому, дори на медиите. Правосъдието не се раздава, а се продава. Отдавна вече не е ясно къде свършва Румен Петков и къде започват братя Галеви.

Стабилизацията на такова общество е здравословно за престъпността в него и нездравословно за самото него. Дали преди двадесет години някой си е представял бъдещето така? Ами че това си е направо кърджалийско време!

3.

Както се полага в такова време, обществото си има и своя стабилизатор и спасител, своя Индже войвода, в който са вперени очите на всички – кърджалии и сиромаси. (Сравнението не е мое, взел съм го назаем от Димитър Бъчваров.) Кърджалиите очакват от него да се присъедини към тях, сиромасите също очакват нещо, без да  знаят какво точно. Както му е редът, Индже си има и собствена партия. За нея ни е думата.

Странна смес е тази партия. Дали случайно партийният й цвят е сивото? Сиво се получава когато се смесят всички останали цветове. Така под сивото знаме на ГЕРБ се стичат хора отвсякъде. От ляво и от дясно. От долу, от канализацията. И от горе, от интелигенцията. Е, от дъното й. Резултатът прилича на Цецка Цачева. Тази партия няма свое мнение. Тя ползува мнението на своя водач. Така всичко се крепи върху неговите  крехки пожарникарски плещи.

Трябва да подчертаем, че това е доста нестабилно състояние. Особено за един провъзгласен стабилизиращ фактор. Какво ще стане ако той реши да се поразкърши? Ако Атлас изправи рамене? Вече видяхме какво се случи с една подобна партия, когато нейната царствена опора и  носител го направи.

За хората, които използуват мозъка си не само за решаване на кръстословици, този край беше ясен от самото начало.

За Бога, братя, не решавайте само кръстословици!