Мъртвата хватка на Бойко Борисов

Бойко Борисов пак се ядоса. Това впрочем не е новина – ядът е неговото постоянно състояние, запазената марка на неговата PR стратегия. Премиерът ни е най-хубав, когато се гневи и заклеймява. Когато размахва пръст и поставя негодниците на местата им. Тогава най му личи какъв мъжага е. И най го харесва българският народ.

Този път го отнесе лудото Яне. Не за пръв път – и навярно не за последен. Генералът на народа се вбеси от твърдението му пред “Класа”, че в ГЕРБ, както във всяка партия, има лобита – и те рано или късно ще излязат наяве.

“Веднага, още утре да излиза и да ги казва. Не му искам подкрепата.” – възропта премиерът пред “Сеизмограф” на БиТиВи. И добави: “Ще направя предсрочни избори и пак ще има 2.9%, колкото на изборите в София. Объркал е църквата, където се моли. На мен такива намеци – не”.

Дали Яне е объркал църквата, не е толкова ясно. Църквата, в която се моли той, е ДАНС – тъй че много вероятно е по-скоро Бойко Борисов да си е объркал реакциите. Мюзеверджилъци от подобен тип са специалитетите на нейния клир (там ги наричат “активни мероприятия”). Тъй като Бойко не принадлежи към староверците на Алексей Петров, към които пък Яне се води на отчет, то естествено в РЗС хем уж го подкрепят, хем пък го броят малко нещо еретик – и дебнат сгода да му подложат крак.

Техният “намек” в случая е достатъчно ясен и целенасочен: почва операцията с кодово наименование “С неговите камъни – по неговата глава”. След избълвания водопад от корупционни обвинения срещу тройната коалиция иде ред за приказки и хипотези за разпасването и на ГЕРБ-овата власт. То така се прави между впрочем: първо абстрактно се подмята за лобита, а след това внезапно се изважда на бял свят някой “котарак”.

По-знаменателно от комбинациите Яневи е обстоятелството, че на Бойко Борисов изобщо не му пука от тях – и без миг колебание демонстрира способността си да натика всеки недоволник от присъдружните си организации в миша дупка. Това “ще направя предсрочни избори” дали не сме го чували някъде? Чували сме го, разбира се. В седмицата, когато се гласеше неговия кабинет.

Тогава точно по този начин той парира искането на Синята коалиция за коалиционно споразумение – и заяви, че ще прави правителство на малцинството: който ще подкрепя, да подкрепя, само че безкористно – ако не, отиваме на избори. И Синята коалиция клекна – примири се със самоубийствената си позиция на “полубременност” – както наскоро я определи Надежда Михайлова.

Пита се обаче защо. Защо Бойко Борисов е толкова сигурен, че както и да нарита “своите” в ъгъла, както и да им извива ръцете, както и да ги унижава, те ще си траят и ще се примирават със съдбата си на жертви, направили си електорално харакири в името на това да просперира ГЕРБ? Защо някой от тях не реагира по най-ефектния възможен начин – като каже: е, добре – хайде тогава на избори! Като си го казвал, доказвай сега, че думата ти на две не става!

Отговорът е един: защото по волята на българския избирател няма къде да ходят. По две причини. първата и по-маловажната: при едни внезапни нови избори наистина остават извън борда. И РЗС, и Синята коалиция; Атака вероятно ще издрапа малко отвъд финалната четирипроцентова линия – но с почти два пъти по-малко проценти, отколкото има сега.

Отвъд този естествен страх обаче има и една много по-съществена втора причина. И тя се крие във въпроса: ще изпълни ли Бойко Борисов тази своя заплаха – дори и да бъде провокиран за това? Глупости. Естествено, че няма да я изпълни. Ще се позове на националния интерес, който не може да бъде пренебрегнат заради детинщините на някакви си там политически партизани.

Защо? Ами защото знае, че присъдружните партийки няма как да го принудят да направи това. В момента той е в изключително привилигированата позиция да има правителство на малцинството, без опасността поне в обозрими срокове да изпадне наистина в малцинство.

Няма такава опасност – защото за да стане това, трябва партиите, които биха предприели подобна стъпка, да се съгласят да гласуват заедно с БСП и ДПС. За Синята коалиция е невъзможно да гласува с червените, за Атака е невъзможно да гласува с хората на Доган. Невъможно в най-прекия и буквален смисъл на думата: подобно гласуване би ги сринало в очите на техните избиратели.

Невъзможно е също толкова между впрочем, колкото е невъзможно и Синята коалиция, РЗС и Атака да постигнат съгласие помежду си – пак по волята на българския избирател. Достатъчно е само една от тези три партии да каже “не” – и правителството на малцинството би оцеляло, а опълчилите се срещу наго ще изглеждат хем глупаво, хем ще бъдат третирани като предатели.

Към тази невъзможност трябва да прибавим и още една. Напълно естествено, Бойко Борисов вече е направил своя избор между тях – като е подбрал един партньор, на чиято подкрепа би могъл да разчита при всички обстоятелства – като същевременно коалиционната фармула с него е невъзможна поради външни обстоятелства. Този партньор е Атака – ясно е защо не може да има коалиция между Бойко Борисов и Волен Сидеров – но пък може да има “джентълменско споразумение” между двама мъже с еднакво нахъсан политически профил – и това споразумение обезсмисля всякакви амбиции за Синята коалиция да бъде реален “коректив” на генералското управление.

Тези обстоятелства предопределят мъртвата хватка, в която Бойко Борисов държи своите “полубременни” с властта партньори. Те просто нямат къде да мърдат – нямат никакъв ресурс да наложат своята политическа воля – и за да не излезе, че изобщо нямат такава, просто се правят, че тя съвпада с генералската – и играят миманса в разиграваните от него сценарии.

На практика  техният избор е – дали да се сринат сега, като откажат да подкрепят ГЕРБ, или на следващите парламентарни избори. Тъй като до последните остават все пак три години и нещо, те предпочитат да продължат на доизживяване – в рамките на един удобен мандат, в който хем не са в опозиция, хем не носят цялата отговорност за управлението.

И вероятно с плахата надежда, че след тези близо четири години я камилата, я камиларя. Че Бойко Борисов ще се изхаби, ГЕРБ ще се провали, те в последния момент ще сменят гарда, хората няма да са забравили какви ги вършеше тройната коалиция – и властта ще се дотъркаля в краката им. Уви – в България просто не става така. За властта или трябва да се пребориш, или да се вживееш в ролята на поредния “спасител” на нацията. Синята коалиция губи и в двата случая. За първото й липсва потенциал. За второто – манталитет.