А държавата, глупчо?

Няма да е никак странно, ако след участието си при Слави Трифонов президентът Първанов се появи и в шоуто на Азис. А може в предаването "Горещо", стига да не е уговорено интервю с Алисия. И така обаче можем да си представим как би протекъл разговорът между Венета Райкова и българския държавен глава:

Венета: К'ви са ти отношенията с Бойко Борисов? Как я карате двамата?

Първанов: Е, сега, казах достатъчно вече! Има известно напрежение във връзката ни…

Венета: Кажи повече, де! Айде, признай си! Сърдит си му нещо... И аз се цупя на моя Тишо от три месеца.

Първанов: Имаме принципни различия, но ще се оправим, ако Дянков не ми спре и джобните.

Венета: Цецо вика, че си стоял зад партия ЛИДЕР. Ти сърдиш ли се и на него? Готов ли си да му простиш, ако се извини? Кажи, кажи, тука е мястото да споделиш!

Първанов: Цецо да си гледа мутрите, а аз ще остана в политиката, за да реализирам идеи! Ще правя партия. Не, няма да правя партия, а ще стоя зад партия. Но най-добре да направя нещо като партия чрез структурите на гражданското общество.

Впрочем трябва да сме много признателни на онези, които внушиха на президента, че трябва да нахлува през ден в полезрението ни със статии, изказвания и участия в шоу програми.

Така Първанов не само затвърждава съмненията относно това дали политическите и човешките му качества съответстват на поста, който заема, но по същество започва да играе срещу себе си. Легитимирайки се като единствен опонент на Бойко Борисов, но не успявайки наред с това да формулира (освен вяли критики и лични заяждания) поне две-три смислени контрапредложения на правителствената политика, той

помпа рейтинга на противника

- и то тъкмо в момент, когато този рейтинг тръгва надолу.

Президентът изглежда видимо окрилен от срива на бившата си партия, защото в него провижда възможност да се заяви като новата "лява алтернатива" на Борисов. Да се погрижи отсега за собственото си политическо бъдеще е съвсем разбираемо, защото през 2011 г. ще бъде твърде късно пропрезидентска формация тепърва да се легитимира и да излъчи свой елит. Още: шансовете на евентуална партия, зад която ще стои Първанов, са значителни, след като провалът на БСП освободи широко пространство на левия електорален терен. И накрая: кога, ако не сега, когато президентът разполага с реален властови ресурс и захранена на "Дондуков" 2 менажерия, да бъде задвижен подобен проект?

Ако си е въобразявал обаче, че участие като това в "Шоуто на Слави" ще му донесе дивиденти, Първанов доста се е объркал. Защото нито възторжените аплаузи на публиката (а защо ли камерата така и не я показа?), нито удобните въпроси на Трифонов, зададени с интонацията на изпечен угодник, ще му направят услуга. Напротив. Човекът, който седеше на коженото диванче, беше

крайно безинтересен и направо досаден

а решението му да се вторачи в пъпа си и да повтаря "аз, аз, аз" в очакване оттам да бликне светлина - не повече от дразнещо. Дори смешката, че не той трябвало да плаща за ловните си увлечения, а държавата му дължала кубик дърва за отстрелване на хищници, не му се получи. И не само това – прозвуча ужасно цинично, след като събуди спомена за бруталната хайка около Симитли в деня след пожара в онзи влак край Кардам.

Накрая дългият разговор за жълтата преса и недоизплагиатстваната реплика "Икономиката, глупчо!" оставиха угнетителното впечатление за обичайното блато…

При Слави, с други думи, в понеделник вечер не гостуваше политик, още повече президент. По-лошо - там седеше човекът, който ни занимава със себе си вече осем години, без нито веднъж да е предложил наистина смислено решение по важен проблем на държавата, нито идея как България да блесне на международен терен и особено в ЕС. Най-лошото: който ще продължи да ни занимава със себе си и през следващите две години, подсигурявайки политическото си оцеляване чрез назначаването на още и още съветници – предполагаемия гръбнак на бъдещата му партия, отглеждан на държавни разноски.

Тук е мястото да припомня една случка от края на март 2007 г., когато на Пампорово президентът Първанов беше събрал  близки свои съветници, политолози и социолози, за да ги пита как да се държи до края на втория си мандат, така че да остане в политиката и след 2011 г. Близките съветници, политолози и социолози дълго умували в един четиризвезден хотел и накрая стигнали до идеята, че е най-добре държавният глава да си основе партия.

Тогава от президентството гневно опровергаха, че истинската цел на срещата била как да се запазят успешни инициативи като "Българската Коледа", но същевременно не стана ясно защо тогава близките съветници, политолози и социолози са били път чак до Пампорово и два дни са си блъскали главите над иначе "успешни инициативи", нито по какви причини провеждането на такава благородна сбирка не беше огласено публично. Разбра се обаче, че нощувката в четиризвездния хотел, в който се е състояла "мозъчната атака", струва почти колкото един кувьоз за "Българската Коледа".

Това се случи само два месеца след официалното встъпване на президента във втория му мандат. И цели пет години преди да се наложи да напусне "Дондуков" 2. На Първанов, иначе казано, не му е и хрумвало, че може да остане в политиката и чрез правенето на полезна за държавата политика, а

поначало се е тревожел за собствения си проект

и за собственото си добруване.

Представяте ли си обаче, след като подобно нещо се случи преди повече от две години и половина, какъв страх за бъдещето и каква трескава нужда от кризисен PR изпитва в момента Първанов? Представяте ли си също така какво би станало, ако продължи под пълна пара – с разходка из сутрешните блокове, да речем, или наистина в "Горещо", а защо не и в "Комиците"…

Но никак няма да е весело. Защото, ако няма алтернатива или алтернативата е само тази, какво става с държавата, глупчо? 
 

От: http://dnevnik.bg/