Кърджалийско земеделие

Едно от поредните доказателства за това доколко в България няма държава: близо 80% от земите  в държавния поземлен фонд са се обработвали без договори – като на всичкото отгоре общинските земеделски служби не са изисквали наеми за ползването им.

Тук не става дума за землището на село Х, дето по някаква случайност вместо арендатор се е появил някакъв кърджалия, а на кметското кресло случайно е попаднал негов авер с феодални наклонности. Става дума за 80% от всички държавни земи в страната ни – за някъде около 2,3 милиона декара – от общо 3 милиона такива!

Данните за този пладнешки хайдуклък бяха изнесени като резултати от проверката на отдел “Поземлени отношения” за периода 2006-2008 г. Тези данни се потвърждават и от констатациите на Сметната палата за периода 2005-2007 г. – при нейните проверки изводът е, че липсва яснота и прозрачност при отдаването на земите и осчетоводяването на приходите.

Вероятно ако се направи проверка и за по-ранен период, резултатите ще бъдат идентични – от осем години насам Министерството на земеделието е във властовия контингент на ДПС – резултатите от което са налице: три четвърти от държавната земя е просто харизана на неизвестни лица – които вероятно плащат за ползването й – но някому – а не на бюджета.

Такова отношение към българската земя не е просто и само кражба. Това е отношение на кърджалии към опустошаваната от тях територия – е кърджалийско земеделие, възможно само при една единствена предпоставка: тотално срината, изцяло пометена държавност.

Според закона отдаването на повече от 9 декара държавна земя става задължително чрез търг. Търгове няма. Нещо повече – както става ясно от думите на новия шеф на главна дирекция “Земеделие, гори и поземлени отношения” Лилия Стоянова, след като държавата е установила, че 2,3 милиона декара се обработват без договори и от тях не се получават никакви приходи, областните служби са започнали да съставят актове на неправомерно обработващите земите фермери. Същите обаче систематично отказват да плащат наложените глоби – като се оправдават с това, че държавата не била спазила процедурите по търговете.

С други думи казано: намерили си там някаква зарязана земя, обработват си я. Да е поискал някой да се явяват на търг за нея? Не! Тогава...

Тогава нямаме как да не признаем следната прелюбопитна ситуация: в течение на години и регионалните земеделски служби, и местните общински власти са си затваряли очите и са се правели на две и половина, докато незнайни псевдо-арендатори са обработвали държавните земи и са прибирали техния урожай, без да плащат. Не на едно и не на две места – а практически навсякъде в България.

Я си представете сега, че нещо подобно се случва не днес, а преди сюблимната дата 9-ти септември 1944 г. Идва в селото Х някакъв незнаен субект, загражда с колчета парцел от държавната земя и почва да я обработва, без да му мигне окото. Какво би се случило тогава? Ами още преди да е забил второто колче, би бил прогонен от селяните в селото – или би бил запрян в кауша от местния полицай по заповед на кмета. Защо ли сега не става така?

Много просто – защото никой не смее да предприеме подобни действия. Защото земята вече не е ценност за откръмените с текезесарски морал селяни – доколкото все още са останали такива – и затова кучета я яли, особено пък държавната. И защото въпросните “арендатори” имат политически гръб – и вместо на държавата, плащат в съответните партийни каси.

И най-вече: защото същите арендатори са мастити феодали, пред които местните власти – комисия, кмет, полиция – просто не предат. Защото никой не си е направил труда да провери какви са отношенията примерно между арендуващите земята и тези, които им я отдават под наем. Както и що за птици са тези големи арендатори, настанили се върху огромни територии в обезлюдените вече села – в сравнение с които някогашните добруджански чифлици са просто джуджета.

И наистина би било интересно някой да го направи – например прокуратурата. Да види какви са тези хора, с какъв произход са капиталите в техните фирми, какво произвеждат, какво отчитат като приходи, какви данъци плащат – и какви пари вземат чрез хитроумни проекти от държавни и европейски фондове.

Ако такава проверка бъде направена – но наистина направена, а не само симулирана, проверяващите навярно с почуда ще установят, че големи арендаторски фирми си позоляват да не плащат не само на държавата, но и на частните собственици, от които са наели земи. И бедните селяни си траят и преглъщат – или пък се задоволяват с жълти стотинки – защото срещу земеделската мафия не се рита. Там има едни яки момчета, които не си поплюват. И няма защо, понеже в селата български това е положението: Бог високо, Цар далеко...

Пардон, с царя май сбъркахме. Той е зает да реже дърветата в царските си гори. Там, разбира се, нагли арендатори няма – има само подизпълнители на царствената му воля.