Партийната хамалогия и младите леви

Младежкото БСП проведе през този уикенд своята Национална среща под наслов: “Епизод 2: Запознай ме с вашите ПРИОРИТЕТИ”. Естествено, бе направено всичко възможно събитието да изглежда хем значително, хем жизнерадостно и чуждо на протоколната скука. Структурата е стратегически важна: като доказателство, че столетницата не разчита единствено на пенсионерите. Това е и аудиторията, на която  се разчита при ашладисването на лявото със знаците и символите на младежката субкултура – чрез която операция Станишев очевидно иска да покаже на евентуалните избиратели, че да бъдеш с левицата предполага по-голям купон, отколкото да бъдеш с десницата – и че левите изобщо са големи пичове.

Че става дума за съзнателно провеждана стратегия за подмладяване и разчупване на наследените от историята строги стереотипи на поведение, личи от поне дузина акции досега: техно купонясването на Буздлуджа; Станишев на Харли Дейвидсън и с тениска, на която пише: “Ако четете този надпис, значи Елена е паднала някъде по пътя”; написна собственоръчно от него брошура, която обяснява защо трябва да се гордееш с членството си в БСП, а корицата й е оформена като обложката на “Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band” на Beatles – и на нея се мъдрят заедно несъвместими, но важни за каръщисването на лявото и модерното фигури – примерно Карл Маркс до Джон Ленън. Не на последно място е, разбира се, прословутата ватманска история, която премиерът разигра в предизборен клип заедно с културния си министър.

Този клип впрочем – както и още доста екзотични предизборни акции, не е негова измишльотина, а на Кирил Добрев – син на Николай Добрев, член на Висшия партиен съвет и отговарящ именно за младежката организация; впрочем Добрев демаскира идейното си участие в този проект, като подари на Станишев торта с форма на трамвай, надписът върху която гласеше: „Кучетата си лаят, трамваят си върви”. Той именно посрещна Станишев в качеството си на домакин на националната среща на соц-младежта в рехаво запълнената голяма зала на НДК; неговите изказвания очевидно бяха и репрезентативни за това как младите си представят мисията на партията и смисъла на това да бъдеш ляв. Метафората, използвана, за да внуши този смисъл, се оказа малко по-различна от игривите закачки с „План BG 09”, раздаден на делегатите под формата на комикс, и пръснатите из залата компютри, с които те гласуваха за “приоритетите” – явно демонстрирайки компютърната грамотност на младите леви. Политическата мисия на БСП бе онагледена с един наистина тежък занаят – този на хамалина, и описана по следния начин:

„Хамалите обикновено се ползват да пренасят тежки и неудобни неща. При това сме го правили без да се оплакваме, че някой ни пречи, било то правителството или лош човешки материал. В политиката пилоти на криви ракети, колкото искате. Хамалите са малко. Хората за работа са малко. Ние не се срамуваме. Ние се гордеем с тази си роля. Този дух ни е завещан от хората, които преди 117 години създадоха нашата партия.”

Самият Кирил Добрев обаче като че ли не обича да пренася тежки и неудобни неща – и предпочита леки, кешови и не съвсем законни преноси. Изглежда това е забелязано, помнено и припомняно и в БСП – след като при един от многото конфликти между стари и млади Павел Писарев му написа открито писмо, в което съвсем директно се посочваше друго едно пренасяне, доста различно от хамалогията на ползу роду. "Питаш ме, дядовото, правя ли разлика между бизнесмен и мафиот.” – писа тогава стария социалист – “Като те гледат тебе хората - не, няма разлика. Иначе при повечето бизнесмени разликата е очевидна. Тях не ги залавят на сръбските и други граници с торби долари."

Случката, за която намеква Писарев, е добре известна: през 2000 г. той е арестуван, когато заедно със съдружника си Илиан Насков посреща на границата сърбина Бранислав Зечевич и му помагат да внесе незаконно огромна сума кешови пари: 215 000 марки и 43 000 долара. Зденевич се оказва замесен в канал за трафик на цигари ръководен от сина на Слободан Милошевич – Марко; случаят е предаден на прокуратурата, но следите му се губят някъди из Филчевите лабиринти. По непотвърдени сведения това не е единственият случай, в който Кирил Добрев е помагал на Зечевич при сродни незаконни трансфери.

И днес впрочем лидерът на младите социалисти не прави впечатление на човек, който има някакви притеснения за материалните аспекти на своя живот. Сам заявява, че че се издържа от продажба на електричество от ВЕЦ, която с приятели приватизирали, и че в този смисъл “оставането в политиката не ми е мисия за оцеляване”.

Навярно е така. Навярно и духът на хамалогията, завещан от хората, които “преди 117 години създадоха нашата партия” е нещо различно от приватизация на ВЕЦ-ове и контрабандно мъкнене на долари през българската граница. Наистина е любопитно дали младите хора, които са се накиснали да го слушат цяла събота в НДК, се замислят над такива проблеми.

Съмнявам се – и точно това съмнение е тъжното. Защото ако си на двайсет години и си решил да пристанеш на столетницата – то или изобщо не познаваш нейната история, или не се интересуваш от нея, защото си вперил очи в перспективни постове и възможности, наканил си се да зачеркнеш младостта си, ставайки партиен бюрократ. А може би вече не е и тъжно, може би вече е естествено – защото ценностите са различни – или изобщо няма такива. Може би всеки се спасява поединично и се хваща на онова хоро, което му изглежда по-близо до трапезата – и затова младите седят в зала 1 на НДК и слушат глупостите, които им дърдорят; и затова рокерите, които шпорят моторите си заедно със Станишев към Буздлуджа, въобще не се притесняват от ролята, която трябва да изиграят – а напротив: са доволни, че могат да се отъркат о властта.

Само че, ако това е така, то по дяволите – какви рокери са тогава?