Бойко Борисов спаси ракийката на народа и цапардоса хазарта

Любопитен хаос възцари в НС по време на вчерашното заседание, след като лично Бойко Борисов дойде на крака да измоли от подкрепящите го депутати да не закачат акциза върху спиртните напитки, щото това щяло да удари последната утеха на българита – домашната ракия, пък той още преди месец бил обещал да я пощади.

След половин час обсъждания в кабинета на Цецка Цачева, лидерите на подкрепящите го партии се съгласиха с премиерската повеля – като в крайна сметка от разговора изкочиха и нови промени. Реши се също семейните ограничения за покупка на първо жилище да се запазят, а данъкът върху хазарта да скочи от 10 на 15 процента.

Измененията не са неразумни – напротив. Със сигурност новината, че данъкът върху спиртните напитки, който удря и ракийцата от селските казани, е била блага вест за не един българин. Хората са се почувствали поне поласкани, ако не друго – защото истината е, че вдигането на този акциз би могло да засегне само някои Винпроми, които все още спазват правилата, вместо да си купуват фалшиви бандероли от Турция – ако изобщо са останали такива.

Пърцуцата такъв закон обаче не би засегнал – защото пърцуцата никакъв закон не я лови. Няма механизъм, който да контролира правенето на домашна ракия – и няма да има такъв. Дори държавата да постави по един данъчен на всеки официален казан, ефект няма да има: тази дейност отдавна вече е приватизирана – няма никакъв проблем човек просто да отиде на пазара и да си купи казанче, напълно пригодено за скромните му домашни нужди – и да си свари в задния двор или в близкия пущинак толкова пърцуца, колкото му душа иска.

Тайнството на безакцизното варене на ракия в очите на българските граждани отдавна вече не е престъпление срещу данъчното законодателство – каквото всъщност де факто е. Лично аз познавам хора, които иначе уважават законите и даже ги спазват – въпреки националните ни традиции, които диктуват обратното поведение – но без притеснение си купуват казан, залагат джибри и варят пърцуца – със съзнанието, че това е дълбоко частно, дори интимно начинание, в което държавата няма право да се меси.

Освен това стара истина е, че в страна като България, в която контролните механизми за закърнели поради дългата им неупотреба и поради систематичното им корумпиране, вдигането на акциза върху алкохола най-често не носи приходи на хазната, а просто разширява сивия сектор. Забраната му в САЩ през 20-те е била най-могъщия стимул за разрастването на мафията; у нас, слава богу, и до мафия няма да се стигне – просто ще си къкрят казаните и селяните в селата без църква ще се кланят на тях – като на едни езически идоли.

Пита се обаче защо трябваше да се разиграва този парламентарен цирк – и защо по висшата премиерска воля трябва депутатите от мнозинството да си обръщат мнението през пет минути, като да са някакви безгласни пионки. Много по-просто би било Бойко Борисов – като е обещал на хората – да убеди своите министри и да се договори предварително с другите десни лидери – а не да търчи на пожар в парламента, за да променя вече обговорени текстове пет минути преди гласуването им. Все пак сме парламентарна република – и би трябвало премиерът да изпълнява решенията на парламента – а не обратното.

Отговорът е елементарен – и се крие в самата природа на Бойко Борисов – в неговия почти инстинктивен нюх за PR-жестове. Да, той би могъл да се вслуша и предварително в мнението на земеделския министър Мирослав Найденов, който обясни как мярката ще удари българскитке фермери и как заради този закон ще изгинят 60 хиляди тона непродадено грозде – а не в мнението на финансовия, който пък беше изчислил, че от това увеличение на акциза държавата ще получи 60 милиона допълнителен приход (една микроскопична мръвчица върху постната пица на бюджета).

Можеше – но щеше да е различно. Ефектът от неговото несъгласие нямаше да е същия. Хероичната му защита на пърцуцата народна щеше да си остане скрита, затворена зад портите на обсъжданията в Министерския съвет –  подвигът му нямаше да бъде достояние на милионите нейни любители, както е сега. Можем само да си представим колко наздравици в негова чест са се вдигнали в хоремазите, когато людете са научили, че благодарение на бат’ Бойко ракийцата им си остава недосегаема за гадните бирници. И също – какъв лъвски скок ще произведе неговия рейтинг благодарение на това родолюбиво дело. Какво са някакви си 60 милиона бюджетни пари в сравнение с това?