Едвин СугаревГорните думи изразяват приблизително точно реакцията на Бойко Борисов и неговия вътрешен министър относно поредното решение на Комисията по досиетата, с което се оповестява наличието на трима бивши сътрудници на Държавна сигурност в настоящото правителство. Такива се оказаха: безпортфейлния министър Божидар Димитров – чиято двойна биография беше известна още отпреди съставянето на кабинета, но този факт бе пренебрегнат с личните гаранции на премиера – и с уверението, че той не бил писал доноси; зам.-външният министър Красимир Костов и зам.-вътрешният Павлин Димитров.
Цветанов се оказа смаян от разкритието. При разговорите си с Павлин Димитров той никога не бил “останал с впечатлението”, че неговият заместник е част от структурите на Държавна сигурност. Хубаво е, че си имаме тъй впечатлителен вътрешен министър. Лошото обаче е, че това изявление показва нагледно доколко на управляващите им пука за това кой от техните служители е бил от ДС и кой не – въпреки всички уверения в противното.
Бившите питомци на ДС едва ли биха направили кой знае каква беля примерно в министерството на образованието – но в МВР със сигурност – и това е доказано от безброй прецеденти досега. Информацията за тяхната принадлежност се намира не другаде, а именно в МВР – поради което и самото позоваване на “впечатления” звучи, меко казано, смехотворно.
Много по-смехотворна обаче е реакцията на самия Бойко Борисов. Дословно: “Красимир Костов и Павлин Димитров не са агенти, а офицери от службите. Тяхната работа не е тайна.” От което следва, че да си офицер от ДС е много по-невинна позиция от това да бъдеш агент на ДС. И че можем да оневиним тези, които са вербували агентите – често насилствено и чрез изнудване, които са осъществявали регламентирано и срещу твърда заплата репресиите срещу българските граждани, които по устав са обслужвали не националната сигурност на страната ни, а интересите на БСП и – забележете! – на КПСС.
Плюс всичко тук няма как да бъде отмината малката подробност, че изказването на българския премиер не съвпада с истината. Иначе казано – Бойко Борисов малко послъгва. Красимир Костов не е никакъв офицер от ДС. Е точно агент или – ако си послужем с терминологията на Първо главно – “секретен сътрудник”, вербуван през 1989 г. с псевдоним “Норис” – и снет от отчет през 1991 г.
И понеже става дума за Външно министерство, не е зле да си спомним какви ги плещеше българският премиер само преди седмица-две. Тогава той заяви, че “с нетърпение очаква” списъците с агенти в това ведомство – и че там такива ще се окажат 90% от неговия състав. Ето – сега е налице първият от тях. Е, и? Какъв е ефектът от споменатото нетърпение?