За черничкия Красьо, щракането с пръсти и чалга-битието ни

Една снимка обикаля напоследък вестници и интернет издания – една знаменателна и – бих казал – знаменита снимка. Тази, която виждате тук.

Съществото в средата няма защо да бъде представяно – при представителите на тази фауна имената просто нямат значение, идентификацията също. Стила на живот, който следват, и бизнеса, който ги експлоатира, и без това достатъчно ги обезличават. Фолкпевица – типичен, средностатистически, представителен екземпляр.

Край нея двама мъже щракат с пръсти. Набитият мъргав младеж вляво е всеизвестният Красьо от Плевен, черничкият човек с ланците, чиито лобистки подвизи направиха за резил съдебната ни система – и са на път да направят за резил всички институции в държавата. По-възрастният и по-представителен мъж вдясно е... Величко Адамов, ректорът на Стопанската академия в Свищов.

Едва ли може да има по-нагъл и по-безпощаден символ на чалга-културата от тази снимка. Тя изважда на показ безсрамното съешаване на представителност и простащина, каращисването на институционалност и най-див бай Ганьовски келипирджилък – показва ни кои сме и докъде сме се докарали. Е самото ни чалга-битие – в неговия най-чист и разголен вид. Щом ректорът на Стопанската академия – престижно висше учебно заведение с дълга и достолепна традиция – може да щрака пръсти под такта на чалгата в компанията на корупционния лобист №1 в България – значи наистина всичко е възможно.

Снимката обаче е само илюстрация. Скритото зад нея съдържание е по-важното. Най-поразителното от всичко е липсата на срам у въпросния ректор. Щракането с пръсти си било в реда на нещата – по студентските празници се канели чалга-певици, които неизбежно отивали да поздравят ректора, с когото пък всеки студент искал да се снима – тъй и въпросния Красьо бил попаднал в кадъра.

Само да не си помислите, че това е някакъв си обикновен студент. Първо не е студент, а е докторант. И второ – научен ръководител му е не друг, а самият ректор – същият, с когото дружно щракат с пръсти на анонимната певачка. И това, разбира се, си е в реда на нещата: общото между тях била въпросната дисертация, нищо друго.

Да, ама не. Защото се оказва, че додето черничкия Красьо си студентствал и дисертантствал в Свищов, не си е губил времето, ами е успял да уреди някоя и друга обществена поръчка за своите фирми. Месеци преди да гръмне скандала с ВСС, свързаната с него фирма “Билд инвест” ООД сключила договор за ремонт на едно от студентските общежития. Година по-рано същата фирма била ремонтирала още едно. Двата договора били на стойност 8 милиона лева.

Ректорът, разбира се, не знаел, че фирмата е на неговия докторант. И не му била работата да знае. Имало си заместник-ректор, който се занимавал с тези неща. Освен това били икономисти – затова нямало как да съгрешат, като организират неправомерен търг. Толкова. И отново никакъв срам, никакви притеснения.

И това обаче не е дъното, постигнато от въпросния ректор. Ето го и него – шепа преподаватели решили да уличат неговите безобразия и ги оповестили от името на гражданското сдружение “За европейско качество във висшето образование” – като ги изпратили, придружени с документи, до разните му там компетентни институции – като министър-председателя, главния прокурор, министъра на вътрешните работи, комисията по образование в парламента и др. И какво мислите – че му трепнало окото на г-н Адамов? Че се изчервил и навел глава? Твърдо не! Нахокал разприказвалите се, а главният подбудител Калин Костов уволнил.

Мила родна картинка... Всъщност и какво ли да очакваме – след като  опозореният ВСС току-що назначи на отговорна магистратска позиция Иван Димов – един от основните контрагенти на Красьо в редовете на... същия този ВСС, подал оставка след дълги назландисвания и кандърми. И след като не друг, а самият главен прокурор току-що оповести по повод казуса със същия този  черничък човек с ланците, че „общественият отзвук е по-широк, отколкото са възможностите и средствата на Наказателно-процесуалния кодекс да се стигне до истината“. И с това обяснение вместо да достига до истината, започна да раздава извинителни бележки на политици и депутати, фигуриращи в съдържащото над хиляда имена телефонно тефтерче на Красьо – за това, че всъщност не били говорили с него.

Как при това положение – след като самия главен прокурор амнистира настоящия най-тежък скандал, засягащ и правосъдието, и останалите държавни институции – и в прав текст обяснява, че НК и НПК чинят толкова, колкото на баба му хвърчилото – да се притесни един ректор на Стопанската академия за това, че пощраквал чалгаджийски с пръсти редом с въпросния Красьо – или че покрай докторантурата го пуснал да ремонтира това-онова за някой и друг милион?

Сигурно мнозина се усмихват, като гледат снимката, с която започва тази статия. Трябва да призная, че на мен не ми е смешно. На мен просто ми се повдига – гнус ме е от нея. И ме втриса, като си помисля каква страна ще обитавам до края на дните си.