ОБЩИНСКО КАПРИЧИО

Напоследък гражданството пак додея на Столичната община.

Тя, Столичната община, в същност рядко се сеща за гражданството. Има други, по-неотложни грижи. Например, да заменя общинска собственост срещу по-малко ценна частна такава. Или да издава разрешителни за строеж. Но понякога общинските терени свършват, или не му е времето за това. И на дневен ред излиза гражданството.

Тези дни общината му се скара, че притежавало много коли. Сърдит общинар заяви по телевизията как уличната мрежа била разчетена за няколко стотин хиляди автомобила, а те вече били над милион. Затова трябвало гражданството да се обложи с нови такси за паркиране. Включително и ако паркира пред къщата си. За да се принудело да ползува градския транспорт.

Не е ясно как увеличаването на данъчното облагане ще стимулира гражданите да ползуват градския транспорт. Но от  този общински ход следват други, по-важни изводи. Очевидно, Столичната община смята, че планирането на уличната мрежа не е нейна работа, а вероятно на гражданството. И то не си е я разчело правилно. Затова сега трябва да бъде наказано.

Само че не гражданството определя плътността на застрояване в града. Не то превърна квартали като Лозенец в нещо като Слънчев бряг, оставяйки тесните им улички непокътнати. И сега балъците, купили имот там, се настъпват по главите. Не гражданството забави с години приемането на устройствен план на града, а когато той най-сетне бе приет, не то заложи в него нереално малко количество автомобили. Общината беше тази, която изпозастрои градинки и тротоари, и би застроила и уличните платна, но засега това не й се удава и затова се опитва да изцеди нещо от тях по друг начин. Общината превърна града в нещо средно между мравуняк и термитник и сега иска гражданите да й платят за грешката.

Така пред гражданството се очертават два пътя. Единият е да се признае за виновно и да наведе глава. То си е свикнало да е виновно по презумпция. Създава на общината неразрешими проблеми – изхвърля отпадъци, които няма къде да се дянат. Купува коли и даже си позволява да ги кара по улиците. И въобще съществува. Ако престане да съществува, колко свободни терени за застрояване ще се появят!

Другият път е гражданството да постави разпищолилата се община там, където й е мястото – в положението на скромен негов служител. Ако то не го направи, си заслужава последствията.

Естествено, общината няма да клекне доброволно. Но има много начини тя да бъде убедена да го направи. Някои от тях са конвенционални – например, демонстрация пред сградата на общината (с или без изпочупване на прозорците й). Други могат да бъдат изключително оригинални. Да речем, разгласяване на адреса на главния столичен архитект сред гражданството, с призив то да му изпрати по една клозетна торта.

Може и не по пощата.