Властта стана за мезе с акциза за алкохола

С нетърпение очаквах гласуването за акциза за алкохола в НС, за да взема за себе си трезво решение какво да мисля. Бях си забранил да се обаждам за нещо толкова летливо и промевнливо, като позицията на управляващите по въпроса, преди да има нещо черно на бяло ( и на червено като червеното вино ).

Ако се съди по прсловутия лаф за незначителността на бялото вино като такова в българския фолклор, за което имало само една песен в България ( „ ой, ти, бяло вино, що не си червено”) излиза , че в крайна сметка от скока на акциза ще пострада на практика само една популярна алкохолна напитка и то именно червеното вино. По този начин известната сентенцция от времето на сините митинги „ кой не скача е червен” търпи нова редакция по отношение на застрашенито от скачане цени на алкохола: „кой скача е червен”.

Бира в чаша вода се оказаха вълненията ни за поскъпването на бирата. А драмата с ракията, за която зажалихме като за нероден Иванчо, направо си е комедия с приказките за казаните, реколтата и другите усуквания .

Не ми стана много ясно обаче каква е връзката с набраното грозде.
Направо съм като в небрано лозе. Ако събраното грозде е от такова значение за ракията, чийто акциз не беше повишен със специалното застъпничество на премиера Борисов, как това се отнася до виното? То не се ли правеше също ( предимно) от грозде, а не от сливи, джанки и всякакви подобни ферментиращи продукти?

Едно е ясно, че поговорката „ който пие, зло не мисли” вече ще бъде напълно оправдана спрямо власттта. Стига пиещият да не е любител на виното, а само на бирата и на твърдия алкохол. Както се казва, твърд алкохол и също такъв електорат вървят ръка за ръка и се подпират един на друг.

Властта този път наистина май стана за мезе, с което се сбъдна една стара червена мечта.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/