Едвин СугаревИма нещо наистина странно, неморално и дори ненормално в последния голям корупционен скандал, свързан с оставката на Мария Мургина, шеф на Националната агенция по приходите. В рамките само на няколко дни той се превърна в огромен медиен балон, който буквално закри новинарския хоризонт с какви ли не приказки за източване на ДСС в размер на милиарди лева, мащабни злоупотреби на регионални служители на НАП, разпъване на данъчен чадър на политически фигури, интимна съпричастност на самата Мургина към глобалната престъпна схема на агенцията, подготвяне на нейния арест и отърваването й от оперативно мероприятие с белязани банкноти в последния момент, чрез предупреждение от страна на висш прокурор.
Проблемът е, че медиатор на цялата тази суматоха е Яне Янев, лидер на “Ред, законност и справедливост” – който напоследък изпълнява функцията на посредник между прокуратурата, органите за сигурност и медиите – функция, която впрочем граничи с тази на пощенска кутия за мърляви компроматни поръчки. Последното сезиране на прокуратурата впрочем донесе и поредната сензация, и поредната порция популярност за партийката му, медийно играеща орган за операция “чисти ръце” на обществени начала. (Как това се вързва с факта, че втори човек там е Георги Марков, известен още и като Николай, един от най-близките до изгонения от българия олигарх Майкъл Чорни, е отделен въпрос.) Според “Ред, законност и справедливост” над 1000 данъчни служители били намесени пряко или косвено в различни вериги за източване на ДДС в цялата страна, като партията настоява Орешарски да бъде извикан в парламентарната комисия за борба с корупцията, за което е подготвила и специален въпросник, на който финансовия министър трябва да отговори.
С тази си акция хората на Яне Янев пригласят на Георги Кадиев, бивш заместник на Орешарски, който директно поиска неговата оставка с думите: "Предполагам, че до края на седмицата ще имате оставката на министъра на финансите, тъй като събитията се развиват главоломно и обвиненията, които аз чух срещу НАП, надхвърлят това, което аз съм видял. Премиерът трябва да вземе бързо решение, да се реже на месо и да се поиска оставката на министъра на финансите дори и само заради липсата на контрол от негова страна." Бързото решение, което взе премиерът, бе симптоматично. Той отразя не главата на Орешарски, а авторитета финансовия гений на БСП с думите "това е някаква измислица на Кадиев".
Тази му реакция е най-малкото парадоксална. Ако дори само част от нещата, които се говорят за НАП и за Мургина бяха истина, то оставката на финансовия министър би била неизбежна. Същото между впрочем важи и за странното бездействие на най-близката до сърцето му подведомствена структура: ДАНС. Ако чрез и около Мургина наистина са се въртели злоупотреби за милиарди, би трябвало и самата тя да е зад решетките на следствения арест; вместо това кавалерски я оставиха да се защити, ако може.
Звучи похвално, само дето държавата не е бална зала и законът поне на думи би трябвало да реагира адекватно на престъпления от подобен мащаб – независимо дали основната вина за тях се носи от една дама или не. И още нещо – в този случай много съществено – ако след нейната проверка раздуханите медийно и внесени в прокуратурата данни се окажат клевета без покритие, то мястото на Мургина на следствения нар би трябвало да бъде заето от Яне Янев – тъй като в неговия случай важи казусът за набеждаване, което е углавно престъпление.
Съществува обаче една трета хипотеза, която за съжаление е твърде вероятна. Напълно възможно е Мургина да си е затваряла очите за точене на ДДС, покровителствано от определени политически фигури и предназначено за определени партийни каси. В един момент е почувствала, че този процес я завлича твърде надълбоко, и е решила да се измъкне от примката, като изпрати данъчни проверки не там, където са очаквани – при играчи, които са били сигурни в своята недосегаемост. За управляващите е станало ясно, че вече не могат да разчитат на нея, но също и нещо повече – че със своите познания относно бездънната каца за точене на ДДС тя може да стане опасна, може на свой ред да почне да изнудва.
Справили са се с нея, като са пуснали в пощенската кутия на Яне Янев някой и друг факт плюс сюрия остри слухове, като са намерили някой и друг уволнен от нея данъчен агент, готов да каже каквото му кажат, за да си върне за уволнението. Ангажирали са цялата си подведомствена медийна машина за пропагандна шумотевица на тема изобличаване на далаверите в НАП, а чрез слуха за евентуален арест са подсказали на Мургина какво я чака, ако не преклони глава. След което са постигнали споразумение: ти си подаваш оставката, ние забравяме за случая и те оставяме на мира. И случаят е приключен – а разтърсената и наплашена агенция е поета на ръчно управление от Станишев – зер избори идат, трябва пара за кампанията.
Всъщност възможна е и по-елементарна хипотеза. Може би Мургина въобще не е надигала глава и си е била лоялна до последния миг – тъкмо тя персонално мълчеше като ремсист на разпит по въпроса за имотите на Доган – и обясняваше месеци наред след запитването от парламента как още не били направени проверките, не били пристигнали данните и прочее гузни извъртания. Може би просто премиерът е решил, че е дошло време да се отъвре от нея, тъй като не е член на БСП и не може да й се има сто процента доверие. Извикал е своя човек за оперативни мероприятия – Алексей Петров, съветник на зиц-председателя Петко Сертов, и му е казал конфиденциално: виж какво, Алексей, време е да форсираме ДДС-то, виж там, направи нещо да ни отървеш от Мургина.
И Алексей Петров е направил, каквото можал. Струва ми се, че това е една доста вероятна хипотеза. В скоби казано, знаете ли как мутрите наричат ДАНС в разговори помежду си? Наричат я “групировката”. Оригинален и доста уместен прякор. След кръговете Орион и Олимп имаме ДАНС. Нищо ново под слънцето.