У нас се знае кой бие и кой плаща

Полицейското насилие е сред основните нарушения на България, заради които тя е била осъждана в Европейския съд по правата на човека.

Това каза адвокат Йорданка Вандова по време на конференция на българската адвокатура, съобщи Дарик радио. По думите й страната е била осъждана най-често заради полицейско насилие, довело до смърт или до увреждания на здравето, за което липсва ефективно разследване.

„Различни са сумите, за които се осъжда държавата и тя с охота ги плаща. Нищо не се прави, за да се намали броя на делата, по които Бългаия е осъждана. Дори не настъпва промяна да се ограничи продължителното задържане на лицата”, обясни още Вандова. Тя уточни, че страната изплаща между няколко хиляди до няколко десетки хиляди евро на дело.

Освен за полицейщината и съответното отношение към гражданите, тази новина, отбелязана от сайта Кафене, говори за още нещо много важно: България е богата държава.

Имаме повод да спрем да се оплакваме от нашата бедност. Лично ние, вие, или те – да, бедни сме. Страната ни като цяло, също. Но държавата, която си има бюджет и си го харчи както си иска, явно е богата.

България не е единствената в ЕС, която губи дела, когато нейни граждани търсят правосъдие от международни инстанции. Особеното на нашия случай е, че българската държава ги губи почти здължително. Губи ги с повтарящи се казуси и с интензивност, която прави бедната България европейски шампион и по този унизителен показател. По 300 на годината са делата срещу българската държава!

Това говори за престъпния рецидивизъм на една вечно вайкаща се за пари държава, готова обаче за пореден път да си плати за собственото безхаберие с нашите пари. Само да й се махнат от главата онези досадници от Европа! Бърка в джоба(ни), плаща и продължава напред по същия начин.

Опитайте се да измъкнете лесни пари от „стиснати” държави- изберете напосоки която и да е от ЕС ( а също и извън съюза, например Швейцария) и ще познаете. България обаче е „щедра”, плаща си „като поп”, вместо да „върже попа, че да е мирно селото”. В случая в ролята на попа дефилира полицаят.

Ако потърсим корените на това „явление”, те ни се явяват в спомените за недалечното ни минало, в т.н. социализъм, чието друго название на народен език е „орташка кобила” – същата, която според тази мъдрост вълци я яли. Помня как след кончината на орташката кобила един западен коментатор каза за злоупотребите от страна на ръководните другари в нашия „строй”, че те са си позволявали неща, които и най-богатият на Запад не би могъл. Колкото и да си богат в една правова страна, все пак не разполагаш с ресурса на цялата държава.

Примерите за това са навсякъде – на национално ниво велможите си прокарваха пътища до родните села и вили, мобилизираха строителни войски, когато си поискат за някаква прищявка. На селско ниво знам пример, как един партиен секретар в голямо строително предприятие си построил вилата изцяло с материали, камиони и работна ръка на предприятието. Цяло село знае. Гледам я често с масивните й основи, с бетонираните паркинги и си мисля колко солиден е фундаментът на краденето от държавата – щом нищо и никакъв партиен секретар в предприятие ( който и днес има самочувствието на раздавач на правосъдие ) е могъл да си позволи такава нагласт, какво да кажем за онези от най-високите държавни трибуни?

Ето такава държава на търпимостта към краденето, която предполага допустимост и на „твоето” крадене, сме наследили. Но на мнозина е удобно да винят за това демокрацията- ако я имаше в истинския й вид, тя щеше да задейства контролните си механизми. Но плахите опити на някое колелце да се задейства в тази посока, се натъкват на мощна съпротива- пак от държавата.

Няколко примера – далеч, далеч не най-представителни, но пък пресни.

Полицаят Георги Филатов беше уличен в Долни Дъбник с уникално доказателство да малтретира задържан- колко често сме виждали с очите си онова, за което сме чували, че бият? Милиони хора видяха. При подобен случай, вярно, с много по-голяма степен на насилие, когато полицаи пребиха задържан в Лос Анжелис и кадърът обиколи телевизиите, огромният град пламна в пламъци от протести – в преносния и в напълно буквалния смисъл на думата. У нас протестите лумнаха сред земляците на полицая, решили да го защитят от …истината, която се видя за него.

Журналистката Миролюба Бенатова пък беше повалена грубо на земята от агресивен „безработен” ( който се оказва доста имотен) и макар фактът също да е заснет и безспорен, съдът във Видин не намери за нужно да направи нещо повече, от това да порицае нападателя – как после другите като него да не се почувстват поощрени да постъпят по същия начин? И как да очакваме от журналистите при такава „защита” да си вършат работата, от чието качество толкова често се оплакваме?

Така че темата за богатата България, породена от въпроса с лесните плащания от нашия джоб заради полицейско насилие, дава отговор на питането как работи самата държава: никак, тя е твърде богата и може да си го позволи.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/