Да живее рокендрола

„Такъв лайн-ъп не е имало от фестивала в Летния театър през 1987 година”, каза замислено Денис Ризов на входа на голямата зала на Универсиада. До басиста на група Ахат утвърдително кимаше Иван Амебата, неговият колега от Ера. Амебата инак обича надълго и нашироко да свежда линията: като наближиш 50, време е да слезеш от сцената, да не ти се смеят децата. Но и той тази вечер е тук, защото ще се качи на сцената със старата си група. Край двамата басисти, с които се мъчим да се сетим, кой липсва от участниците през 87-ма минават Васил Гюров, Васко Кръпката, Митко Кърнев, а Краси Табаков, нахлупил кожената каубойска шапка, дъвче хот дог в ъгъла.

На едно място са се събрали всички, които в последните 20 и повече години крепят рокендрола в България. Това са хората, на които – макар на всяка крачка притискани от системата и от всеобхватната българска простотия – до голяма степен дължим това, че България все пак е криво-ляво европейска страна. Ако ги нямаше, България щеше да е нещо средно между Молдова и Беларус – и щеше да гледа Европа през крив макарон. Защото няма европейска страна без рокендрол. А там, където има само чалга и естрада, никога няма да бъде Европа.

Събрали се бяха, за да празнуват 25-те години на сцената на Милена Славова.

За да участват в това безпрецедентно събитие се бяха изсипали няколко хиляди души от цялата страна и от всички възрасти. Вътре в залата, щом се започна музиката се оказа, че именно най-малките – 15-16 годишните – знаят текстовете на всички парчета на всички групи. А пред очите на по-възрастните мина не друго, а историята на България, облечена в рокендрол.

Имаме не просто добър, а – велик рокендрол. Имаме не просто добри – а велики музиканти. Има и публика, която ги знае и цени. Има я във всеки град, градче и село.

Но системата е безжалостна. Както винаги полага извънредни усилия да изтрие рокендрола от лицето на Отечеството. Тя действа на принципа: „Чалга – добро, рокендрол – лошо; а най-добре – соц-естрада”. Затова по медиите се развяват силиконовите цици на разни мутреси, вместо – „Телекастера” на Митко Кърнев. Затова големите вериги лицемерно твърдят, че за нашата музика „няма търсене” и не я продават. И затова можеш да гласуваш за любимо парче в радиопредаване, но не можеш просто да отскочиш до магазина, за да си го купиш.

От какво ги е страх? Има от какво. Оня ден в Универсиада Милена успя да организира събитие за истински свободните хора. А свободата на свободните кара несвободните да се потят от страх и да правят всячески конспирации срещу свободата. Защото те знаят, че свободата е светлина, и че ако именно те – собственици, водещи, редактори, председатели, маркетинг-директори и подобни – попаднат под нейните лъчи, ще увехнат като вампири на изгрев слънце.

Пак се налага да организираме съпротива. За тази цел в този сайт ще ви информираме, кой къде кога свири – та да можете да намирате себеподобните. Свободните.

За начало: Кръпка блус банд (барабар с Камен Кацата) отново свири всеки четвъртък в рок бар Fans на бул. Левски 114, София.

Прочее, да живее рокендрола – чак до края на света.

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/