Малки въпросчета към Жозе Мануел Барозу

Живеем в непрекъсната верига от скандали – и всеки нов скандал похлупва другия, бива изживян като зрелище; бива наблюдаван от българите в качеството им на сеирджии – като че ли това, което се случва, в никакъв случай не ги засята. След което идва нов скандал – и така до безкрайност.

Зрелището не култивира памет, то се изживява само в момента на своето ставане – поради което никой не помни какво се е случвало не преди година-две, а само преди месец. И не го помни не случайно: в цирка всичко става малко като на ужким, драмите не пораждат последствия, престъпленията не пораждат възмездие – най-много да видим как някой прокурор с шарени гащи и голям червен нос млати с надувнаема тояга своя престъпен побратим.

Може би затова се учудваме, когато ни застигнат искриците от разгорял се далеч във времето скандал – и когато прочетем неговото медийно ехо под формата на евентуални последствия. Учудваме се, защото това не се случва често; напротив – често големи скандали, заради които другаде падат цели правителства, отглъхват без вест и кост. Учудваме се и защото ни се припомнят подробности, които тогава или не сме забелязали, или не сме им обърнали достатъчно внимание (или пък самите медии – напълно съзнателно – са ги премълчали в хода на скандала поради някакви свои си съображения – например защото не искат да дразнят управляващите, за да получат тази или онази реклама).

Хващам за ушите поредния пример: комисията Кушлев е поискала да се отнеме имущество на стойност 650 000 лева от държавен служител, уличен в началото на миналата година във вземане на подкуп в размер на 50 000 лева. Спомняте ли си този случай? Парите бяха поискани от архитект Георги Янев, за да бъде променен статута на притежавана от него земя. Служителите всъщност бяха двама; бяха заловени при предаването на първата „вноска” на подкупа в размер на 25 000 лева – на самото работно място на единия от тях.

Спомняте ли си ги тези юнаци? Само не упреквайте късата си памет –и аз ги бях забравил. Трябва да благодарим на комисията „Кушлев”, че ни ги припомни. Казват се Любомир Лилов и Иван Владимиров.

Разбира се, подобни корупционни прецеденти не са изненада. Изненада е обаче позицията на която тия двамата са си разпасали поясите; работното им място, използвано и за приемане на кешови взятки. И двамата работят в едно много специфично учреждение – фонд „Републиканска пътна мрежа”. Онзи с Баткото и Браткото – за които към момента на тяхното окошарване още не се знае нищо – и чиито далавери тепърва ще се появяват на бял свят.

По-интересно е обаче какво по-точно работят там. И тук е наистина голямата изненада – която превръща тази долнопробна афера в символ на българската евроинтеграция. Людмил Лилов е не друго, а директор на Дирекция “Усвояване на средства от Европейския съюз”. Неговия партньор Иван Владимиров пък е началник сектор “Подготовка на търгове и договаряне”. Или с други думи – тъкмо тези, които носят най-висока отговорност за парите на европейските данъкоплатци, искат и получават големи подкупи съвсем ачик – направо на работното си място!

Не по-малко знаменателна обаче е причината, поради която комисията „Кушлев” се интересува от въпросния Любомир Лилов. Ами изчислили хората, че харчовете му въобще не отговарят на законните му доходи. Какви ли са законните му доходи? Навремето – когато избухна сканадалът – министър Гагаузов заяви, че не знае колко получават чиновниците във фонд „Републиканска пъна мрежа” – нищо, че фондът се води към неговото министерство. Доста уместна е била тази негова неведомост – като се има предвид, че от от 1984 г. до края на 2008 г. Лилов е получил 1052 минимални работни заплати.

Това обаче не е било достатъчно, за да покрие неговия жизнен стандарт – тъй като комисията е изчислила, че за същия период е похарчил над 3430 минимални заплати. Разликата между полученото и похарченото е това, което комисията се кани да конфискува в полза на държавата – това са онези 650 000 лева, за чийто произход няма никакви легитимни доказателства.

Откъде ли са се появили в неговия джоб? Отговорът е очеваден – от подкупи – като поискания от архитект Янев. Поради което комисията иска да конфискува имущества, чието изборяване би накарало всеки обикновен българин да преглъща на сухо: два апартамента в София от съответно 65 и 75 кв. м., гараж и таван в столицата, нива в Хасковско от 1610 кв. м, имот от 500 кв. м с вила във Варненско, дворно място в Пловдивско от 209 кв. м и поземлен имот с двуетажна масивна сграда във врачанското село Кунино, 8 леки автомобила, суми по банкови сметки, акции в две компании... Очевидно позицията „Усвояване на средства от Европейския съюз” е използвана енергично и по предназначение.

Да се върнем все пак към заглавието – какво общо има Барозу с този случай? Практически нищо – като се изключи едно скорошно негово изказване, потвърдило „лоялността” на тройната коалиция към ЕС. „Винаги сме имали честни и лоялни отношения с правителството на България, начело на което беше Сергей Станишев” – заяви преди десетина дни Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия и известен като десен политик – „Той бе лоялен партньор на Европейската комисия и европейските институции по отношение на общия ни европейски проект”.

Не бих искал да спекулирам с това изказване: пределно ясно е защо го е казал. Казал го е в отговор на официално запитване от страна на лидера на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Мартин Шулц (същият онзи, който преди години дойде в България и назидателно ни обясни, че трябва да се гордеем с правителството на тройната коалиция) – запитване, направено въз основа на жалните вопли на БСП, че Бойко Борисов се кани да я забранява. Казал го е, защото от позицията, която заема, не може да си позволи друг отговор по адрес на един бивш премиер на страна член на ЕС – с когото за голяма жалост му се е наложило да работи. Съвсем друг е въпросът за известния на всички ефект от тази съвместна работа: същите тези социалисти между впрочем потърсиха отговорност от ЕК – с въпроса спали ли са еврочиновниците, когато са решили, че България и Румъния отговарят на критериите за членство.

Тъй или иначе обаче когато един политик каже „а” – независимо по какви съображения – той трябва да може да каже и „б”. Та във връзка с това неказано „б” имам едни малки въпросчета към Жозе Мануел Барозу. Например: можем ли да наречем лоялен член на ЕС една страна, в която се случват прецеденти като гореописания?

С какви критерии мерим лоялността на един премиер, допуснал на възлови постове, от които съвсем пряко зависят парите на европейските данъкоплатци, да бъдат назначавани брутални рушветчии?

Знак на лоялност ли е шефа на същия този фонд, към който са работили тези двама герои – след като е уличен в драстичен конфликт на интереси, свързан с даване на поръчки за 120 милиона за фирми на братята си – да бъде изпратен от „лоялния” премиер с благодарности за добре свършената работа?

Доказателство за лоялни отношения ли е факта, че спонсори на българския президент и на управляващата БСП бяха уличени в източване на 7,5 милиона евро от европейските фондове – като въпреки доказаната им от ОЛАФ и българската прокуратура вина, спрямо тях и досега не е произнесена наказателна присъда – след като техните германски помагачи бяха отдавна ефективно осъдени?

И за каква лоялност може изобщо да става дума, след като безпрецедентните мерки за спиране на парите по еврофондовете, наложени с решение, гласувано от ЕК начело с Жозе Мануел Барозу, беше посрещнато именно от „лоялния” Сергей Станишев по нечувано арогентен начин – с обвинението, че ЕС проявява „двойни стандарти” по отношение на България?

Аз знам, разбира се, че няма да получа никакъв отговор. Сигурен съм, че Барозу моментално е забравил и проблемите български, и името на Сергей Станишев веднага след като е отговорил на Мартин Шулц. Но това никак не ми пречи да смятам, че евентуалният положителен отговор на всички тези въпроси би означавал, че председателя на ЕК има проблеми с логиката, а може би и с ценностната ориентация.

В крайна сметка може би за пръв път в политическата си кариера Яне Янев е съвършено прав: след като сме били толкова лоялни по време на управлението на тройната коалиция, то защо тогава ни бяха наложени санкции? Я да си ни върнат запрените стотици милиони...