Митници източват държавата под погледа на правителството

Легия „Българска Анти-мафия”

Сред широка плеяда криминалисти и финансисти битува базирано на задълбочени анализи гледище, че през годините на прехода към пазарна икономика, от контрабанда българската държава е изгубила към 40 милиарда лева – една умопомрачителна сума, която можеше да стигне най-малкото за изплащане на външния дълг на България.

Вместо това, една неголяма група от държавни чиновници с „бели якички” и „добре облечени бизнесмени” станаха цинично богати и придобиха възможността да „пазаруват” политици, магистрати, фабрики, острови, и всичко, което има парично изражение. Българската митническата мафия е финансово, организационно и технически по-силна от българската държава и затова битката между тях винаги е била или неравна или лицемерна.

Митническата мафия има ярки представители, които от позицията на своята щедро заплатена безнаказаност се забавляват на наивността на вярващите, че в България статуквото е преодолимо чрез така наречената политическа воля за борба с престъпността. Политическата воля става беззъба и хилава, когато нейните собственици бъдат приобщени към „шведската” маса на властта. Поне досега нито едно посттоталитарно българско правителство не е направило изключение от това печално правило.

Още от началото на българското членство в европейския съюз най-високопоставените негови представители системно и най-настоятелно приканват нашето правителство към ефективни структурни и кадрови промени в българската администрация, която на редица места се е срастнала с организираната престъпност и ежедневно произвежда „ужасяваща”, „чудовищна”, „ендемична” корупция.

Илюзия е да се мисли, че МВР и ДАНС имат капацитета да се справят сами с организираната престъпност, още повече като се има предвид, че аминистративните ръководства на ключови ведомства в центъра и по региони подпомагат и укриват крупни мафиотски схеми под благосклонните погледи на управляващите. Практиката от последните няколко години показва, че вместо да бъдат арестувани за престъпления с висока степен на обществена опасност, висши държавни чиновници биват молени да подават оставки или след масиран външен натиск, или след медийни публикации на изтекли от специалните служби разобличителни факти.

Така например по живо по здраво, през миналата година бе изпратен от шефското място на Агенция „Митници” най-безогледният покровител на контрабандните канали Асен Асенов. С похвали и ласкателства тези дни си тръгна и разработваната за съучастие в източване на ДДС за милиарди левове директорка на НАП Мария Мургина. Твърде вероятно е за наследник на вече екс-данъчната ръководителка да бъде подбрано доверено лице от нейния екип, за да може да бъде запазено движението на нерегламентираните финансови потоци по същата схема след смяната на изгорелия бушон.

По аналогичен начин на мястото на Асенов и неговите заместници бяха настанени лица с агентурно минало и съмнителни връзки в средите на сенчестия бизнес! И Христо Кулишев, и Румен Божинов, и Красимир Николов бяха част от екипа на Асенов и заедно с него би следвало да носят управленска отговорност за всички действали през последните години канали през подопечните им митнически учреждения. Докато симулираха намерения за промени, новите шефове заработиха ударно с порочните методи и с компрометираните кадри на Асен Асенов, за да реприватизират контрабандните канали.

Асен Асенов бе човекът, превърнал прес-службата на приходната агенция в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените му тези за „рекорди” в събираемостта на митническите налози. Политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи целеше отклоняване на общественото вниманието от постъпателното превръщане на митническата система в дъщерна фирма на мафията.

На публиката се подхвърляха половинчати номинални цифри, без те да се съпоставят аналитично с ежемесечно оповестяваната от Националния статистически институт информация за обемите на вноса и неговата стокова структура, както и за инфлационните индекси. Манипулационният подход е обективно постижим и изкусителен за ръководството на митниците благодарение на комплекс от нормативни и фактически обстоятелства.

Известно е, че митническата декларация, или както официално се нарича – ЕАД /единен административен документ/, представлява комплект от индигирани екземпляри, предназначени за обмитяващите митнически учреждения, за икономическите оператори, за данъчната администрация и за митническа статистика. В течение на повече от десет години екземплярите от ЕАД, предназначени за целите на митническата статистика на държавата се обработваха от „Информационно обслужване” към Министерството на финансите.

Икономическата логика на програмното обработване на данните от аналитично звено към финансовото министерство се заключаваше в поставянето на външнотърговските потоци под безпристрастно статистическо наблюдение. По този начин държавата получаваше своевременна и неопосредствана информация за наличностите и движението на стоките и бе в състояние да формира адекватна тактика и стратегия по отношение на тяхното производство и потребление чрез механизмите на външнотърговската, фискалната, структурната, монетарната и подоходната политика.

Така беше до 2003 г., когато екземплярите от ЕАД, предназначени за митническа статистика, намериха своя нов адресат в лицето на създадения за целта Централен митнически архив към Агенция „Митници” – София. Така кръгът от информацията за външнотърговския оборот се концентрира главно в рамките на централното митническо управление, което бе отпразнувано от митническото ръководство като важна тесноведомствена победа.

Нуждите от статистически анализ на външната търговия, обаче, са неизменни. Затова на базата на двустранно споразумение с Агенция "Митници", НСИ получава в началото на всеки месец файл с първични записи за предходния, които включват 25 полета от ЕАД, необходими за външнотърговската статистика. НСИ извършва задълбочени проверки на получените масиви за валидност на използваните кодове на стоки; за допълнителните мерни единици на стоките, за които има изискване да се посочи такава информация; за кодовете на страните партньори; за вида транспорт; за превоз в контейнери; за кода за преференции; за средната цена за по-важните стоки; както и за съвместимост между отделните полета в Единния административен документ.

По правило, откритите от НСИ грешки се коригират /преди за откриването и коригирането на грешките се грижеше секторът за информационно обслужване към МФ/, а при необходимост от допълнително уточняване или извършване на справка с първичния документ се отправя искане до Агенция "Митници" за допълнителен оглед и последващи корекции. Провереният и коригиран файл се подлага на допълнителна обработка и чак тогава НСИ си позволява да оповестява официални данни за обемните и структурните характеристики на стокообмена.

Надеждността на прилаганата методология й придава тромавост във времето, от което би се възползвало с конюнктурни намерения всяко недобросъвестно ръководство на Агенция „Митници”. Практиката на Асен Асенов от последните години показа стриктно придържане към точно този подход.

Ето, че и новият директор Кулишев се изкуши от добре смазаният механизъм за промиване на мозъци с манипулативни данни за фискални постижения. На 14 януари българската общественост бе залята с поредната вълна от самовеличаещи се хвалебствия. За 2008 г. Агенция „Митници" била внесла в републиканския бюджет 8 314 189 976 лева, което представлявало преизпълнение на годишния план от 331 милиона лева (4,2 %).

През 2008 година били събрани 1,283 милиарда или 18,3% повече в сравнение с 2007 година. По гореописаните причини НСИ обяви данните за външнотърговския стокооборот почти месец по-късно – на 11 февруари, от които се разбра за драстичния скок в обема на вноса. И като усреднени величини, и като величини на стоките с най-значим фискален принос!

С други думи, истината не само за реална липса на повишена събираемост на митнически вземания, а за драматичния им спад, идва месец по-късно от спекулативно обявяваните „рекордни приходи”, когато в общественото съзнание вече трайно се е загнездила недобросъвестната манипулация. Освен това, НСИ се ограничава предимно в изнасяне на обективни данни, докато от митниците тенденциозно поднасят полувенчата информация в рамките на рекламни пи-ар акции. И това се прави не само в началото на всяка година, а се повтаря ежемесечно със стратегическото намерение многократно повтаряната лъжа да се превърне в истина, а неосветената истина да се неглижира и забрави като такава.

Внимателният анализ на макроикономическите показатели и точният прочит на числата от статистиката категорично опровергават поднесените от митническото ръководство дезинформации за увеличаващи се приходи. Зад тенденциозните спекулации прозират опити за окопаване във властта и за прикриване на мащабните оттечки от митническите измами.

През 2007 г. приходите от внос са били 3,762 милиарда лева, а през 2008 г. са се покачили до 4,288 милиарда лева. Така номиналното увеличение на митническите приходи от облагаем внос през 2008 г. възлиза на 14 %, равняващи се на 526 милиона лева. Същевременно обемът на облагаемия внос през миналата година е нараснал с 21,2 % в сравнение с този през 2007 г.

През 2008 г. са внесени от страни нечленки на ЕС стоки на обща стойност от 21 милиарда 522 милиона и 200 хиляди лева, което е със 3 милиарда 758 милиона и 600 хиляди лева повече от стойността на реализирания внос през 2007 г. в размер на 17 милиарда 763 милиона и 600 хиляди лева. Съпоставката между повишения обем на вноса и нарастналите приходи от внос формира отрицателен ръст на митническите вземания в размер на 7,2 на сто.

При отчетеното съвместно влияние на инфлацията за януари – декември 2008 г. спрямо същия период на 2007 г. и на увеличения обем на вноса, спекулативно обявеният от ръководителя на българските митници Христо Кулишев ръст на приходите се оказва един позорен и доста симптоматичен спад в размер на 19,5 %.

Повишената събираемост на администрираните от Агенция ,,Митници" вносни налози е само номинална и се дължи изцяло на непрестанното увеличаване на физическия обем на вноса, особено на обема на вноса на стоките с най-голям относителен дял в бюджетните приходи, каквито са енергоносителите.

Затвърдена е тенденцията от последните години към разширяване на диспропорцията между големия дял и ръст на осигуряващите високи приходи вносни стоки като минерални горива и суровини (облагат се едновременно с високи мита, акцизи и ДДС), от една страна, и малкия дял и ръст на осигуряващите ниски постъпления импортни артикули, от друга страна.

Съставляващите една трета част от стоковата структура на българския внос енергоносители и през миналата 2008 г. отбелязаха съществен импортен ръст от 28 на сто спрямо предходния годишен отчетен период.

За неотслабващото действие на контрабандните канали свидетелства по безспорен и несъмнен начин и продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения. Съвкупната данъчна основа за ДДС през 2008 г. беше 21 милиарда 774 милиона 854 хиляди и 327 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки (21 милиарда 522 милиона и 200 хиляди лева), на събраните мита (220 милиона 960 хиляди и 859 лева) и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос (31 милиона 693 хиляди и 468 лева).

Облагането на данъчната основа в размер на 21 милиарда 774 милиона 854 хиляди и 327 лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима сума в размер на 4 милиарда 354 милиона 970 хиляди и 865 лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2008 г. е 4 милиарда 32 милиона 570 хиляди и 37 лева.

Това означава, че са събрани с 322 милиона 400 хиляди и 828 лева по-малко от реално дължимия ДДС, която сума на практика представлява щетата за държавния бюджет. Тези изчисления са базирани на официалната статистика на МФ, БНБ, НСИ и Агенция „Митници” и притежават своята необорима нормативна регламентация в чл. 26 от Закона за данъка върху добавената стойност.

За последните години точната сума на загубите за републиканската хазна от недосъбрания от българските митници ДДС са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г, 90 милиона 402 хиляди и 920 лева за 2007 г. и 322 милиона 400 хиляди и 828 лева за 2008 г.

България е единствената държава в Европейския съюз, която позволява на митническата си администрация да калкулира такива крупни бюджетни загуби! Ако легалните, видимите с невъоръжено око кражби на ДДС за 2008 година приближават 322 милиона и половина лева, истинският размер на нелегалните щети от контрабанда, фиктивен износ и акцизни измами са поне петкратно повече.

Основания за подобни твърдения се откриват в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на групи от стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга страна. Един от изтъкнатите функционери на Българската социалистическа партия и кмет на Благоевград – Костадин Паскалев съвсем наскоро обяви в национален ефир, че споменатите по-горе нерегламентирани практики са в основата на финансирането на всички управляващите партии без изключение.

А хвалбите с повишаващи се приходи в резултат на прогресивно нарастващ внос за сметка на вътрешното производство приличат на пир по време на чума. Закономерни са регулярните протести на различните браншови организации, негодуващи от контрабандата, която задушава и унищожава реалния сектор у нас.

При достигнатото през 2008 г. отрицателно външнотърговско салдо от 14 милиарда и 371 милиона лева може да се направи верен извод за едно национално стопанство, изправено пред плашещи неконкурентоспособност и импортна зависимост. От тях в по-малка или в по-голяма степен произхождат непосилно тежките за съвременното българско общество проблеми като безработица, емиграция, инфлация, бедност и различните форми на престъпност като начини за биологическо оцеляване.

Милиардите левове загуби от митниците отдавна са прераснали в реална опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията над висши митнически ръководители, замесени в корупция, клиентела, безстопанственост и служебни злоупотреби е доказателство за липса на политическа воля за борба срещу корупцията по високите етажи на властта.

Неслучайно в публикувания на 12 фувруари от Европейската комисия междинен доклад за България се съдържа поредната нелицеприятна констатация, че "данните за всички предприети действия по случаи на корупция показват низходяща тенденция през втората половина на 2008 г. в сравнение с първата половина на годината и тази негативна тенденция изглежда продължава през ноември и декември 2008 г."