Со дупе и со много пари

"Шефът е железар. Работа се върши со дупе и со много пари. Имаме твърда тарифа - 50 хиляди лева. Не си нито първият, нито последният".

Кой мислите, че е изрекъл горните слова? Някоя мутра, някой долнопробен рушветчия? Не. Много – ама наистина много грешите. Изрекъл ги е Любомир Лилов, началник на дирекция “Усвояване на средства от ЕС” във фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Записани са при разговора му с архитект Георги Янев, от когото са поискани въпросните 50 000 лева.

В по-сетнешните му самопризнания фигурират следните обяснения за поискания подкуп: “40% смятах да задържа за себе си, а останалите да предложа на Иван Владимиров, за да съгласува проекта”.  

Въпросният Иван Владимиров е арестуван заедно с Лилов, след като архитект Янев им занася авансово 25 000 лева в белязани банкноти. И е осъден ефективно – на четири години затвор. Любомир Лилов обаче, отговарящ за това как се харчат парите на европейските данъкоплатци, се е отървал с 1 година условна присъда, 3-годишен изпитателен срок и 5000 лв. глоба.

Как ви звучи това? Сигурно не особено добре. А питате ли се как звучи това в ушите на чиновниците от Брюксел? И какво си мислят всички тези чиновници за всички нас – обитаващите псевдо-държавата България?

Няма никаква логика в това Любомир Лилов да се измъкне по терлици от тази афера, след като неговия авер е отнесъл четири години затвор. Как ли се е стигнало до това измъкване?

Ами много просто – чрез прокурорска грешка. Повдигнали му не това обвинение, което трябвало. Случайно може би, по невнимание... Трябвало да бъде съден за подбудителство и помагачество при вземане на парите, а не бил. Грешката можела да бъде поправена при делото на първа инстанция, но не била – пак случайно може би, по невнимание. Поради което втората инстанция го оправдала окончателно.

Следствията от това оправдаване са, че (както много точно го е забелязал архитект Янев, от когото е поискан подкупа) “с оправдателната присъда на Лилов веригата нагоре се къса и вече няма шанс той да разкрие за кого е поискал парите в действителност”. Сиреч – няма как да разберем кой е този шеф, дето върши работа “со дупе и со много пари”. Дали става дума за шефа на пътния фонд – Веселин Георгиев, прословутия Батко – или пък направо за неговия злополучен министър Асен Гагаузов.

Какво да се прави – правосъдие... Навярно някой и там си е свършил работата “со дупе и со много пари”. А българското правосъдие я е свършило като кучето на нивата.

При това – забележете – с буквално кафкиански финал. Когато архитект Георги Янев свидетелствал за искания му подкуп и се подготвяла акцията по залавянето на рушветчиите, станало дума за това, че полицията не разполага с такова голямо количество пари, които да бъдат белязани, преди да бъдат предадени от Янев. Тогава той дал десет хиляди лева свои пари, а полицията – петнадесет хиляди.

След акцията по залавянето той беше награден за гражданската си доблест лично от главния прокурор Борис Велчев; кортикът бе връчен в присъствието на тогавашния министър Румен Петков. В резултат обаче доблестния архитект си останал само с кортика – прокурорът по делото заявил, че това са дадени за подкуп пари – и следователно няма как да бъдат върнати. Поне такова беше положението към август тази година – година и осем месеца след залавянето на рушветчиите, когато архитект Янев заяви, че ще търси конфискуваните от държавата лични свои пари чрез съда в Люксембург.

Представяте ли си за какъв абсурд става дума? Ти отиваш, информираш полицията и прокуратурата за това, че са ти поискали подкуп, при което рискуваш кожата си – защото никой, разбира се, не се грижи за твоята сигурност. Даваш на прокуратурата назаем пари, които си изтеглил от своята банкова сметка, та да може ченгетата да ги бележат и да заловят престъпниците – и накрая за благодарност тя те завлича с десет хиляди лева. И на това отгоре казва, че това са пари от подкуп – сиреч ти си дал подкупа, ти си престъпник един вид – и затова нямат никакви задължения към теб... Питам се – кой след такъв прецедент ще постъпи като архитект Янев? Върпросът е реторичен – никой, разбира се.

И може би това е целта на операцията: никой никога повече да не постъпва така. Да си плащат хората редовно и безропотно – на държавните мъже, дето вършат работа “со дупе и со много пари”.