Вонята след случая "Красьо"

Отчайващото на българската действителност е, че дори най-скандалните разкрития затихват бързо и без никакви последствия. Вместо дълго чаканата справедливост гражданинът по традиция получава чаша студена вода от "отговорните институции", на които съвестно продължава да плаща издръжката. Те обаче не се чувстват длъжни да му върнат жеста дори с илюзията, че поне ще се опитат да я заслужат.

Развоят на случая "Красьо с ланците" е поредното, но едва ли последно доказателство за пълното деморализиране както на съдебната власт, така и на политическата класа, че даже и на академичната общност. Историята може да бъде описана и така – беше направен разрез, който показа, че основните институции са обхванати от гангрена, но вместо рязане докъдето е останало здраво място, скандалът беше "зашит, прономерован и прошнурован" и вече сякаш не се е състоял. "А Краси да не е почнал пак "работа"?", попита наскоро един читател. Утвърдителният отговор е много вероятен.

Зелена светлина за още повече безобразия

Висшият съдебен съвет (ВСС), който е главата и лицето на съдебната власт, реши въпроса, като мина "по тъча". След няколко подадени оставки кадровиците едва ли не благодариха на "пожертвалите се" приятели на Красьо и с облекчение подкараха пак безпринципните назначения на ръководители на съдилища и прокуратури. Те явно толкова са свикнали с вонята от разкрилата се корупция, връзкарство и абсолютна липса на морал, че сетивата им са притъпени за нея.

Няколко души се върнаха обратно на добре платените си постове в съда, другите сега ще отворят адвокатски кантори. Същите персони (с изключение на напусналите) могат спокойно да бъдат наградени и с 13-а заплата, тъй като ВСС в прословутия си безпринципен стил разреши икономисаните 24 млн. лв. в системата да се разпределят във вид на "целеви награди". Тъй като хората на Красьо не са сред дисциплинарно наказаните, и те ще бъдат "целево" наградени за доброто изпълнение на ролите си, след които всички участници в грандиозния скандал излязоха сухи от него.

С арогантното си поведение членовете на ВСС дадоха недвусмислен сигнал на обществото, че приемат случилото се за нормално, че моралът им е непознато понятие и че нямат намерение да предприемат нищо повече. По този начин съветът изчисти имената на замесените и сега е невъзможно дори да ги споменем в контекста "Красьо", защото ще предприемат действия в защита на "доброто си име". Съдът естествено няма да има друг избор, освен да реши в тяхна полза, при положение че прокуратурата няма никакви претенции нито към тях, нито към когото и да е от персоните в одиозния Красьов тефтер.

И защо да има, след като членовете на съдебната власт от години си "общуват" с престъпния свят, ходят си взаимно на партитата, посещават едни и същи ресторанти и кафенета, правят си взаимни услуги (какво като двуцифрен брой магистрати са се наливали на парти на лобиста?). Прокурорите не се впечатляват, защото също го правят. Малкото, които спазват хигиена в контактите си, се сочат като "задръстени" от колегията. 

Всичко случващо се е ясен сигнал, че хората във ВСС дотолкова са свикнали с нечестното израстване в кариерата, с уреждането и външните влияния, че или са ги приели за нормални, или са се примирили (обективността изисква да изключим единствено Константин Пенчев от кюпа). И двете хипотези обаче не ги оневиняват ни най-малко, а резултатът рано или късно ще им се върне като бумеранг.

Нахалното мълчание на парламента

Депутатите от телефонния указател на "черничкия младеж с ланците" през цялото време ни демонстрират презрението си и чувството си за недосегаемост. С основание при това, след като главният прокурор Борис Велчев им раздаде индулгенции с думите: "В списъка с народните представители от телефона на Красимир Георгиев няма нищо смущаващо. Няма данни, а и не сме изследвали, дали той е оказвал влияние и в политиката. Трябва да се направят съответните анализи, не бива да се очаква, че в този списък могат да се открият доказателства."

Гражданите биха се запитали как прокурорът разбра, че няма доказателства, след като "не е изследвал". Чел му е хороскопа ли? Обществото в крайна сметка плаща на обвинението високи заплати тъкмо за "да изследва", разследва и разкрива безобразията. Сред най-спешните са тези на управляващите и на съдебната система.

Крайно време е да се разбере, че парламентът не е оазис, където човек може да се скрие при корупционни бури. В нормалните държави всички от указателя на Красьо щяха да са подали оставките. Вместо това тук гледаме как няколко нахалници даже се опитват да трупат дивиденти от скандала и никой от колегите им дори не се смущава от всичко това. Вярно, че в нашата конституция няма и дума, че народните представители трябва да бъдат почтени хора. Но пък конвенциите срещу корупцията, по които
България е страна, важат директно и затова комисиите в парламента и ръководствата на парламентарните групи трябва ясно да се определят: подкрепят ли връзките на колегите си с Красьо, или ги намират за недопустими. И ако е второто - какво ще предприемат?

Академичният филм на ужаса

Пак покрай Красьо така наречената академична общност показа истинската си същност по такъв отвратителен начин, че рязането със скалпела в тази сфера е въпрос на живот и смърт. "Отличният" успех на лобиста, че и претенцията му за докторантура разкриха простащината и на академично ръководство, осигурило му този "душевен" комфорт. Скандалът олицетвори корупцията в системата на висшето образование, където мутри и чалга певици получават шестици.

На показ излязоха необясними конкурси за миски в свищовската "академия",  скандали за плагиатство с преписани учебници, а за капак - и безпрецедентна разправа с няколкото честни преподаватели, дръзнали да повдигнат завесата, покриваща безобразията. И това, че от два дни в аудиториите се върти запис как ръководството се прегръща с премиера, ни най-малко не спасява ситуацията. Вероятно следващият му ход ще е да закачи на входа снимките си с президента...

Важни въпроси обаче висят без отговори, защото няма институция, която да ги повдигне: С какви пари се плащат бонусите на миските - "екскурзия в чужбина по избор и голяма парична награда", както и хонорарите на поканените певици? По кой закон ремонтите на общежитията се дават по-скъпо на фирми, близки до "докторанта-отличник"? Кой контролира писането на "задочни" шестици и тяхното заплащане? С какво право министерството на образованието мълчи при този нечуван скандал и дали имената на хора от министерството в указателя на Красьо са обяснението за безпроблемното преглъщане на тази обществена извратеност?

Целите сме в слух в очакване на отговорите.
 

От: http://dnevnik.bg/