РОДНА РЕЧ ОМАЙНА, СЛАДКА... ЕЙ СЕГИЧКА ЩЕ ТИ ВИДИМ СМЕТКАТА!

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
 

Лей се, музико на думите, гали ухото на детето и му отвори очите за красотата на живота! Дай му желание да живее и да обича себеподобните си така, както и първите слова, достигнали до крехкото му същество, са майчина любов и нежност! Развивай съзнанието му и направи от него човек, достоен създател и продължител на човешката мисъл за добро и човещина! И нека хубавото пребъде, и нека живеем всички заедно в разбирателството на Словото - во веки веков, амин!
 

Българският език е красив също толкова, колкото и всички останали езици на земята. Обаче както всяка майка е най-красивата на света за децата си, така и за нас българският език винаги ще е единствената и неповторима “бяла, спретната къщурка”, към която чувствата и спомените неизменно ще ни връщат до сетния ни дъх. Последното важи най-вече за емигрантите но и всеки един българин в родината съществува, работи, учи и е обвързан с обществото именно чрез Словото.
 

Според изследванията на лингвистите говорът съставлява едва 7% от общия обем информация, споделена в общуването ни с околните. За сметка на това обаче съм убеден, че човешката същност/душа/мисъл е изцяло изградена от Словото.

...
 

ОТ ОСАННА ДО РАЗПНИ ГО
 

Поради сложната ни история българският език има изключително интересна съдба – от обособяването си като самостоятелен език посредством азбуката до ден-днешен той не престава да се свива и да запада, лексиката му се изпълва с чуждици и заемки, граматиката се опростява до неузнаваемост, изчезват падежите, броят графеми също намалява. Писмото и четмото спират да се развиват успоредно с изкуствата, като едничък обикновеният говор в контекста на ежедневието и конкретните термини, отнасящи се до простото житие-битие, надживяват културната стагнация. Обърнете внимание на факта, че всички абстрактни термини в изкуството и културата са чуждици, а типично българските глаголи определят преди всичко действия от рода на хранене, отделяне, копулация и физически труд. И понеже в много отношения битието наистина определя съзнанието, социалните отношения на българина се опростяват и западат също толкова, колкото и писмеността, връщайки обществото с векове назад спрямо останалата част от европейската цивилизация. При това положение не е никак чудно, че видни славянофили като Константин Леонтиев с прискърбие са считали, че българите са социално недоразвити и че биха по-скоро навредили, отколкото да спомогнат за сътрудничеството на славянските народи.
 

След осовобождението за книжовен език приемаме търновския говор, а другите регионални диалекти се оставят на заден план и биват заклеймявани за мутирали и грозни езикови форми. Въпреки това обаче в писмеността се запазват някои особености, толериращи произношения, различни от официално установените, което очевидно дразни по-неграмотната част от населението. По разбираеми причини от селски характер първи опит за езикова реформа, целяща премахването на Голямата носовка (Ѫ) и Двойното Е (ѣ), се прави през 1921 година от аграрното правителство на Стамболийски. Тогава обаче научните среди са против «демократизацията» и правописът остава непроменен.
 

И ето, че с идването на Народната власт на върхови постове в НРБ се наместват очевидно озадачени от граматиката партийци, които въпреки интелектуалната си немощ имат все пак ищях да пишат доклади, рапорти, доноси, истерични стихотворения, патетични мемоари и прочие произведения на соц.реализма. И за да не си личи, че са неграмотни, през 1945 година въвеждат така лелеяната от пейзаните реформа. Готово, българският език се обезличава още повече, а на «дневен ред» идва «спуснатият отгоре» казионен език на партийната преса «Дело-Село-Труд-Фронт-Спорт-Младеж...» Освен това именно по онова тягостно време на личностно обезличаване «интелектуалец» се превърна в срамно прозвище, учителите и учените станаха за посмешище, а елитът на нацията бе чисто и просто унищожен физически. На негово място заприиждаха армиите на «природно интелигентните», «самоуките», «самосъздалите се» и прочие всеядни, готови на всичко за власт. Поради същата причина Народната власт се зае да реабилитира бай Ганя Балкански - отвратителен персонаж, събрал в себе си всички негативни черти на българина. Така няколко поколения малчугани бяха учени, че е нормално ("човещинка") да са като бай Ганьо конформисти, скъперници, завистливци, опортюнисти, търгаши, простаци, нахалници, лицемери... И въпреки всички напъни и нанесени вреди на езика и културата ни другарите бяха все така неспособни да напишат едно смислено изречение без правописна грешка. Защото и дори и сега неграмотниците не могат да проумеят, че форма и съдържание са две различни неща., и че принизявайки общото ниво, самите те пак няма да изглеждат по-умни.
 

...
 

ПЪТЯТ КЪМ ГОЛГОТА
 

В условията на криворазбраната демокрация българският език продължава неустоимото си падение. Някогашните комунистически мастодонти и дървеният език са заместени от мутрясал елит и жълта преса, чийто махленски тон съвсем успешно подчертава низостта на подбраните теми и нескопосаните коментари. Вестниците «Срандарт», «Трът» и «24 фаса» не само изпълняват ролята на официоз на всяка една власт, но и са нагледно доказателство за нивелировката с плебса – вместо да се борим за интелектуално развитие, ние сведохме културата си до фалшивото грачене на силиконените гърли, кичещи се с прозвището «фолк-певици».

Такава е и речта ни, такава е и мисълта ни – елитна компаньонка, която се превива покорно пред мераците на всеки Сульо-Пульо. Колкото до обществото, и то е еднопластопово, без йерархия и без обособен елит, който да се отличава с култура и да служи за пример на народа. И в крайна сметка всички живеем заедно в една хомогенна смес от еднакво прости и неграмотни хора
 

«Не пиша стихове за Фасулковците» беше казал веднъж Пенчо Славейков...

Ех, бедни ми Пенчо, ако живееше в наши дни, комай никой нямаше да те прочете дори. Камо ли да те разбере и оцени.
 

Последният спор в интернет около евентуалното премахване на пълната форма на определителния член показва още веднъж колко силно е желанието на профанската част от населението на многострадалната ни родина за окончателно опростяване на Словото и превръщането му в своего рода диалог от култовия сериал «Капитан Петко войвода», сиреч в низ от възклицания и ономатопеи. А ние, стремящите се към прогрес обикновени хора, ще трябва да се научим да мучим и цъкаме с език, ако искаме да проведем разговор с реформиращите ни сънародници. В същото време повечето букви от азбуката ще бъдат премахнати, а на мястото на думите ще използваме смайлита и съкращения - lol...
 

Толкоз! Завесата пада, а в ефира се носи последното ехо на Словото.

Откъдето дошло, там и отишло.

Блогът на Александър Александров - http://sandolino.blogspot.com/