Гоце и Бойко – голямото притопляне на отношенията помежду им

Вчерашният ден произведе една хилава, но симтоматична новина: Яне Янев биде напъден от пленарната зала. Новината е симтоматична, защото искрите между ГЕРБ и РЗС станаха твърде ярки и започнаха да прехвърчат прекалено често. След като Бойко Борисов реагира пределно остро на неговата хипотеза, че и в ГЕРБ могат да се развият лобистки структури – като заяви, че не му иска подкрепата и е объркал църквата, в която се моли – та дори и го заплаши с предсрочни избори, това е втората проява на специфичната благодарност на “големия брат” за безрезервната подкрепа на малките партии.

Напъждането вбеси лидера на РЗС – и той се закани, че след изтичането на обещаната пълна подкрепа за управляващите в течение на шест месеца – които изтичат на 27 януари, той може и да преосмисли политиката си.

Дали ще я преосмисля или не – от това не зависи много – във всеки случай условното мнозинство, което подкрепя генерала на народа, не виси на неговите десет народни представители. Не е и особено интересно какво ще реши, защото сам едва ли ще реши каквото и да било – най-вероятно преосмислянето ще стане под мъдрото ръководство на Алексей Петров. Изключително интересен е обаче казуса на самото отстраняване – причината, поради която председателката на НС го изгони от пленарната зала.

Какво си позволи да каже всъщност Яне като аргументация на своето искане за намаляване на бюджета на президентството с един милион лева? Две неща: че “Георги Първанов ще влезе в историята като първия наш президент, чието име беше замесено в съмнения за злоупотреби с власт, лобизъм за енергийни проекти на други държави и компании” – и че според него президентът “няма необходимите морални достойнства, за да изпълнява най-високата длъжност в страната”.

Според Цецка Цачева с тези си изказвания Яне Янев е обидил както парламента, така и държавния глава. Има обаче един въпрос, на който тя като председател на върховната институция в страната би трябвало да отговори – кое от казаното не е истина? И казването на истината ли е това, което може да се тълкува като обида за българския парламент?

Не беше ли българският президент свързван със съмнения за злоупотреба с власт? Как да си обясним например факта, че делото срещу един от основните му спонсори – пернишкия олигарх Людмил Стойков, уличен заедно с Марио Николов в организиране на международна престъпна група, източила на 7,5 милиона евро от парите на европейските данъкоплатци по програма САПАРД, боксува вече две години – след като техните немски помагачи отдавна са осъдени? Как да си обясним факта, че неговия съветник Емил Кюлев – един от банкерите с неясен произход на първоначалния капитал, стана жертва на типично мафиотски атентат, че друг негов съветник – Манол Велев, съдружник на Васил Божков – Черепа и на Големия Маргин, едва оцеля при друг такъв атентат?

Кой, ако не Първанов носи отговорност за протектирането на руските енергийни проекти в България? Кой договаряше директно с Путин участието на България и в “Южен поток”, и при строежа на АЕЦ “Белене” по един абсолютно непрозрачен начин, далеч преди преговорите от страна на изпълнителната власт? Кой обяви тези проекти, които ни гарантират пълна енергийна зависимост от Русия и от които сега страната ни се чуди как да се отърве – за огромен геополитически успех, за постигане на “голям шлем”?

Специално в това отношение казаното от Яне Янев е твърде меко – ролята на президента при договарянето на руските енергийни проекти в България си е чисто национално предателство – е пренебрегване на държавните интереси в полза на интересите на чужда държава. Това предателство ли защитава българския парламент, бранейки този президент от народните представители, дръзнали да кажат истината за неговите действия?

Разбира се, няма какво да се занимаваме със самата Цецка Цачева – тя е просто инструмент на друга политическа воля. По-интересно е мнението на Бойко Борисов, който обясни в прав текст, че запазването на добри отношения с българския президент е въпрос на целесъобразност. “На г-н Янев и на другите по-малки партии им е лесно да отидат да се изкажат в парламента и след това да си отидат вкъщи да си ядат закуските.” – каза той. “Докато на моите министри всеки ден им се налага да работят с президентската институция”.

Това вече е много интересно. И не е ново. Чувал съм го лично – с ушите си. Точно по този начин Бойко Борисов ми обясняваше защо не може да си позволи да се скара с главния прокурор Никола Филчев. Щото цялата му работа като главен секретар на МВР зависела от него. Нищо, че по думите на Филчев никой мафиот не бил казал и една лоша дума за него. Не е ясно дали и за Бойко Борисов са казали – след целия този многогодишен цирк, разиграван по схемата “ние ги хващаме – вие ги пускате”.

Та и с президента така. Всички големи приказки против него изчезнаха в небетието; намекът, че ГЕРБ може да подкрепи предложения от малките десни партии импийчмънд – също. Същите да си ходят в къщи и да си ядат закуските. Посланиците, които президентът тъй категорично отказваше да освободи, послушно си подадоха оставките и той – кой знае защо – им ги прие, след което между него и Бойко Борисов възцари пълна идилия.

Всъщност се знае защо бяха приети тези оставки – и защо родното Гоце си плю на ината. Става дума за сделка. За сделка, сключена между Първанов и Борисов при последната им среща – проведена между впрочем в присъствието именно на Цецка Цачева, на която бяха старателно притоплени отношенията помежду им. За сделка с параметри, неясни като тези с АЕЦ “Белене”, но пък с ясни резултати.

Ето го налице и първият от тях (извън напъждането на клетия Яне, разбира се): бившият посланик в САЩ Лъчезар Петков ще бъде генерален консул в Солун на мястото на отзования бивш шеф на ДАНС Петко Сертов. Има един дребен въпрос – защо? Като награда? Та нали правителството, оглавявано от същия този Бойко Борисов, искаше неговата оставка във връзка с манипулации на парламентарните избори?

Някой трябва да отговори на този въпрос. Нали в крайна сметка имаше парламентарна комисия, която разследваше въпросните изборни манипулации. И нали става дума за нещо наистина невероятно – необяснимото изчезване на изборни книжа с нелепото обяснение на самия посланик, че някакъв прислужник бил ги изхвърлил... (Тъй като ми се е случвало да провеждам подобни избори, знам правилата – след приключването на изборния ден назначената изборна комисия ги запечатва с червен восък и се затварят в касата на секретната секция, откъдето директно ги вземат дипломатическите куриери – какъв прислужник, какви пет лева?!)

Но за да отговори някой на този въпрос, трябва първо някой да му го зададе. Май все още не сме се докарали дотам, че да отменят парламентарния контрол. Г-н Костов, г-н Димитров – ехооо! Какво мислите за президента Първанов?