Моделът Дупница

Кметът на Дупница Атанас Янев в крайна сметка попадна под ударите на закона – повдигнато му е обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери. Средствата са присвоени от европейската програма “Леонардо да Винчи”: чрез фалшиви документи Янев е отмъкнал 35 878 евро от проект за обучение на служители на фирма "Специал ремонт" ЕООД, на която е бил управител, преди да стане кмет – в периода 2004 – 2005 г. Янев може да получи от  3 до 15 г. затвор за това си деяние – и дори би трябвало да го изпратят да прави  компания на своите благодетели братя Галеви в следствения арест; в крайна сметка обаче е пуснат под гаранция от 10 000 лв.

Случаят е симптоматичен за случващото се в редица български градове, които тайно и полека се превърнаха във феодални имения на местни гангстери. Оказва се, че след като стъпят навсякъде и подчинят местната икономика – къде чрез рекет, къде чрез административни въздействия и нагласени съдебни процеси – местните велможи посягат и към общинската власт, създават местни коалиции, печелят изборите и поставят на кметското кресло свои авери – които от своя страна започват да се отблагодаряват чрез осигураване на властови ресурси, изгодни договори за общински дейности и легализация на тяхното всевластие в града чрез широко прокламиране на добре подбрана серия от обществени акции, благотворителни дейности и прочее мними “благодеяния”. В Дупница коалицията, създадена от т. н. “братя Галеви”, се наричаше "Обединение за възраждане на Дупница", ръководеше я Атанас Янев – и естествено той стана кмет. Този дупнишки модел обаче е репродуциран в цялата страна: във Велинград, в Несебър, в Свиленград, в Петрич и къде ли не още.

Явната и тайна власт в града се срастват неразривно, пазят си взаимно гърба, осигуряват си взаимно политически чадъри, институционални подкрепи и механизми за манипулиране на общественото мнение. Ако някой загази, другият го пази – така при арестите на т. н. “братя Галеви” бяха организирани протестни митинги, подписки в тяхна защита и дори водосвети за тяхно здраве – с прякото участие на кмета и неговите близо сто процента единодушни съветници. Политическите разлики изчезват, пометени от някакъв странен местен патриотизъм, който си представя гангстерите като местни патриоти и гаранти за общото добруване.

И някъде покрай всичко това се точат пари – от общински каси, европейски фондове и направо от джобовете на гражданите – чрез странни съдружия и още по-странно възлагане на общински дейности, подставени фондации и измислени неправителствени организации, благоприлично изглеждащи проекти, под които дреме дебела далавера, бухалки и други удобни за целта инструменти.Съвсем наскоро стана ясно, че към една трета от изплатените от Европейския социален фонд средства по оперативните програми "Административен капацитет" и "Човешки ресурси", са отишли в неправителствени организации, ръководени от хора с ключови позиции в централната, местната и съдебната власт. Сиреч – кметове, общински съветници, местни политически лидери и магистрати се надпреварват да участват в НПО – и тъй като те или техни хора знаят условията на конкурсите и определят спечелилите ги, средствата по европейските фондове отиват не в реалните неправителствени организации, а в измислените такива, а оттам в черни каси и лични джобове, като в редица случаи дейността се използва и за препиране на мръсни пари.

            Сроден е случаят и с дупнишкия кмет – макар че той първо е точил европари, а след това е станал кмет, за да помага на други да точат пари от буквално всеки бизнес в поверения му град. И ако Дупница се пребори за прозвището “първи частен град” то това се дължи на прекалената очевидност на почина – както и на гаранциите, че “такова нещо нема” – дадени от държавата в лицето на бившия вътрешен министър Румен Петков. Същият статус на “частен град” е реален и неоспорим и в много други български градове – с тази разлика, че там може би кметовете не са толкова глупави, а гангстерите не се толкова суетни. Системата “ти на мене, аз на тебе, а общината на всички” обаче върви – за сметка, разбира се, на изтерзаните български граждани – не само подложени на пладнешки грабеж, но и на унижението от страха, който ги принуждава да назовават грабителите свои благодетели.