Красьо да разрешава и подслушването

В общественото пространство тече дебат за поредния опит на властта да прокара тоталното следене на интернет и на мобилните телефони. Сега за да могат службите да слухтят кой с кого си говори и чати е нужен подпис на окръжен съдия и разследваното престъпление да се санкционира с 5 или повече години затвор. Предложението на Министерски съвет е това да става и при разследване на леки престъпления (две или повече години затвор), след подпис на районен съдия.

Моето предложение е да се махне изобщо правното основание и разрешенията за подслушване да се подписват само от... Красьо. Ето и мотивите ми.

- независимо от правното основание, службите си подслушват и търгуват с информация, която при това им излиза напълно безплатно. Красьо ще им наложи тарифа за разрешенията и службите ще трябва да се съобразяват с бюджета си като искат подписа му за щяло и не щяло.

- тези районни съдии Красьо ги е назначавал и Красьо има ценз да ги замести. Съдиите имат по едно мижаво висше, а Красьо е докторант.

- Красьо знае какви са делата на повечето оперативно интересни лица в държавата, затова цената на подписа му ще бъде реалистично калкулирана.

- Красьо умее да пази тайни, а съдиите не умеят. Не Красьо издъни съдиите, а съдиите издъниха Красьо (и себе си).

- службите винаги ще могат да се спазарят с Красьо да разпише, а със съдиите не е сигурно, може да попаднат и на принципен.

- има пари за щат на Красьо. В съдебната система имало 24 милиона излишък, та един Красьо ли не могат да назначат на минимална заплата? Той и без това ще си работи на комисионна.

Както виждате, ползите за гражданите, за обществото, за системата и за Красьо ще са са големи и взаимни. Ето защо предлагам да се коригира текста на законопроекта за изменение на ЗЕС по следния начин:

Чл. 250в

(4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява след разрешение от председателя на районния съд Красьо или от оправомощен от него съдия по седалище на органа, който е поискал достъп, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.

(5) Разпореждането за предоставяне на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 задължително съдържа:
1. периода от време, който да обхваща справката;
2. данните, които следва да се отразят в справката;
3. определеното длъжностно лице, на което да се
предоставят данните;
4. име, длъжност и подпис на съдията Красьо.

И туйто.
 

Блогът на Атанас Чобанов - http://www.atanas.fr/