Циркът Тагарински

Дезертьорската акция на Марио Тагарински би трябвало да е драматично събитие за Яне Янев. С един удар той изгуби всичко, което бе постигнал на парламентарните избори – с помощта на анонимни, но очевидно много щедри спонсори (видимо по стотиците билбордове, от които Яне спираше корупцията на всеки километър): остана без парламентарна група и без позиции в ръководствата на парламентарните комисии – следователно и без лостове за политическо влияние.

Би трябвало, но лидерът на РЗС не е човек, който ще вземе да хленчи и да се самоожалва. Вместо това той предпочете

да превърне драмата в буфонада

 – по му отива някак, ако човек си спомни славните времена на димките и парапланерите. И циркът “Тагарински” разпъна шатри насред родното политическо позорище.

Почна се от комуникационния проблем: Яне звъни, а Тагарински не отговаря.  Което доведе до извода, че мастития депутатин е жертва на “политическо отвлечане”. За което незабавно бяха алармирани надлежните институции в страната: с искане почезналия да бъде обявен за национално издирване. Същите обаче не проявиха кой знае какъв ентусиазъм: само вътрешният министър вяло подхвърли, че би могъл да предприеме издирване, ако получи сигнал от близките на Тагарински.

Яне обаче не се примири и сформира своя собствена издирвателна акция. Може би си представяте, че се е обърнал към някое дедективско бюро? Грешите – това е много под нивото му. В акцията бяха впрегнати топ-ченгета със завиден скандален рейтинг – като ген. Илия Илиев, бивш главен секретар на МВР, Рашо Заяков – бивш шеф на контраразузнаването в ДАНС, и Валентин Хаджолов, бивш шеф на отдел “Специални операции” – прословутата свръхсекретна ОСА в същата агенция.

Оказа се, че въпросните ОЗ-ченгета потайно и кротко мърдали ушички като членове на РЗС. При което ако някой досега се е съмнявал, че

тази партия е продукт на ДАНС-овото политическо инженерство

може спокойно да остави всякакви съмнения. Става ясно между впрочем и кой е основният проектант на политически Франкенщайни: Алексей Петров, бившият сив кардинал в агенцията, разполагал спокойно с всички нейни ресурси като пряк наместник на Сергей Станишев. И двамата ДАНС-аджии в потерята по следите на Тагарински са от неговия лагер. Нещо повече – Хаджолов бе човекът, който заедно с Алексей профилактира Огнян Стефанов на кафе в ДАНС, преди да го профилактират окончателно с железни пръти и чукове.

За зла врага премиерът Бойко Борисов се обади от Варна и обезсмисли издирването, като заяви, че бил говорил с Тагарински и слуховете за неговото похищение били нелепи. Жив и здрав си бил човекът, а не вдигал телефона, защото бил ангажиран с мил семеен юбилей – тридесет и третата годишнина от неговата сватба. (Май обичайно се празнуваха сребърна и златна, но може би здравото семейство на юбиляра следва свои си, различни традиции.)

Яне обаче не повярва. И продължи да говори за политически натиск и изнудване. Група от около двадесет представители на РЗС, водена от Димитър Абаджиев, реши да провери на място каква става – и след като продупреди надлежно медиите за своята акция, отиде на крака до дома на Тагарински. той обаче не им отвори вратата – след няколко опита Абаджиев в крайна сметка успял да се свърже по мобилния си телефон с отцепника и да предизвика кратки реплики от негова страна: например на искането да отиде в централата на партията, за да даде обяснение за напускането, Тагарински отговорил с думите: “Да не съм кукла на конци!”

Че е кукла на конци, е достатъчно очевидно. Дори и само по това, че нарушава своя обет за мълчание спрямо един само телефонен номер: този на Бойко Борисов. Защо ли става така?

Ами най-вероятно защото е обявено началото на акция за

асимилация на дребните и непредвидими политически съюзници

Когато една парламентарна група се разпадне, нейните депутати стават независими. Отколе в българският парламент тази позиция се обяснява с думите: “Такива, от които нищо не зависи.” Поради което останалите без групова протекция започват да се оглеждат за политическа стряха, под която да се подслонят.

Най-сигурната такава е тази на ГЕРБ – плюс допълнителния лукс да не си обръщат думите с хастара наопъки, защото и досега са го подкрепяли. Пет гласа делят ГЕРБ от пълното мнозинство – и ако успее да се ги набави, вече ще разговаря и с противници, и с партньори от по-високи и по-сигурни позиции. Какво е попиляването на една парламентарна група спрямо такава цел? А ако една не стигне, могат да се заемат и с втората по ред – зер мераклии да се разпадне Синята коалиция не липсват и в СДС, и в ДСБ.

Именно предвид тази перспектива Яне рие с копита и е готов на всякакъв абсурд – само и само да откаже по някакъв начин Тагарински и да го върне като заблудена овца в кошарата. Тъй като диалогът помежду им не само не върви, но и изобщо липсва, са търсят възможности за натиск чрез медии, масовки и политически заклинания. Последната идея е – да се извадят на сцената онези балъци, които са гласували за Тагарински. Е – дали ще бъдат точно те, е незначителна подробност. Така или иначе обаче РЗС се кани да иска от общината разрешение да докара

две-три хиляди такива пред дома на Тагарински

– та да обяснява той пред тях защо е напуснал групата.

Идеята не е лоша – и всъщност почива върху една дълга традиция, начеваща от капитан Уилям Линч (1742 - 1820) и неговия прословут закон. В духа на същата традиция не е зле тези излъгани избиратели да си носят катран и пера – а също и един дълъг и задължително як и дебел кол, на който да провесят Тагарински и да го отнесат в НС, за да оттегли своето заявление за напускане.

Междувременно циркът продължава. Поради изключителния зрителски интерес ще бъдем негови свидетели и през настоящата седмица.