ПРОДАЖНИК, ПРЕДАТЕЛ ИЛИ ЧЕРВЕЙ

След въоръжената атака срещу казармата Монкада в Куба помпозният пуяк Фидел Кастро и неговите револусионариос са изправени на съд, на който в типичния си пуешки стил той заявява: “La historia me absolvera!”, тоест  “Историята ще ме оправдае!». Той явно не е знаел, че същите думи е произнесъл и друг пуяк – Адолф Хитлер, когато се е опитал да направи преврат в Мюнхен, Бавария.

До  тия двама позьори Тодор Живков изглежда всичко друго, но не и пуяк. Той е наше родно, българско творение. Всичко, което той можа да каже за свое оправдание, беше: «Такива бяха времената!»

Наистина, какво може да отвърнете на това? Да го напсувате? Да го заплюете? Да се питате денем и нощем как това влечуго успя да управлява България  над 35 години? Та той дори не беше даден под съд! Досега обаче една негова амбиция си остава това, което ще определи  мястото му в историята, и това е,  че Живков е искал да продаде България на Съветска Русия. «Продаде» в случая е идентично с «предаде». Какви  са били точно намеренията на това червейче може никога да не разберем, но можем да гадаем.

Вече знаем и мотивите за неговите намерения: тоталното икономическо продънване на комунизма като идея и практика и, което е по-важно,  страха от публичната му дискредитация и публично възмездие. Тоя потаен селянин, известен на всички като талантлив и  хитър подлец, остана в историята като човека, който успя да накара няколкостотин комунистически папагалчета да го аплодират за всичко като светия и да не смеят да кажат дори и една дума срещу него. Синчетата на тия политически скопци и досега са вонящо гадни политически блудници с идеите на бащите си. Колко съжаление може да заслужава една държава, ако към тая партийна помия принадлежи и сегашния президент на републиката?

Такива те всички ще останат в историята и това е присъдата на времето, но мен ме интересува един на пръв поглед по-отдалечен, но не по-малко срамен въпрос: защо руснаците не обсебиха България? Защо не си я присвоиха, когато тоя правешки дупедавец им я поднасяше на тепсия? Какво ги спря? Та нали това беше мечтата на руските царе, нали за това са ляли кръв?

Един от отговорите е липсата на обща граница, тоест спасителния географски фактор на нашата съседка Румъния и нейното разположение между Съветския съюз  и България. На пръв поглед не особено трудно за преодоляване физическо препятствие. Неудобството от такава стъпка за Съветска Русия обаче е, че тя би се изправила пред непредвидими реакции от останалия свят. Една такава реакция би бил оглушителния присмех на претенциите й за борец срещу колониализма и империализма на фона на отвъдморската й колония България. Колко убедителни обяснения би намерила Москва, че България не е такава? Готов ли е бил например тоя правешки цар да довлече колониална руска администрация, която като «по-висша и по-напреднала» щеше да ни води за ръчичка към светлото бъдеще?

Какво не бих дал да разбера как Живков е седял пред Брежнев и неговата пасмина и му е обяснявал намеренията си да слее България с Русия ( «да слее»  разбирайте като «да продаде» или «да предаде»)? Няма ли някой да изрови от архивите диалога между двамата? По начало, как се продава държава? Какво точно е говорил нашия хитрец в Москва -  молел ли се е или  е хленчел? Искал ли е пари за щедрото си предложение? С други думи,  как се е обяснявал в любов?  В световната практика няма прецеденти как една страна е поднесена на друга без тя да знае за това! Или как Брежнев, трогнат до сълзи от тая безусловна любов, все пак се е изхлузил! А Брежнев е имал много сериозни причини да не се слее с Тодор Живков, въпреки целувките, и една от тях е  приближаващия  край на съветския военен комунизъм. Китай вече е отворил вратите си към Америка и Брежнев  също заиграва с нея.Той и останалата московска мафия са си давали все по-болезнена сметка, че един или друг завой към западните икономически методи е неизбежен. Но руският мозък, поразен от водката, умува бавно.  Пари няма, промишлеността произвежда (по думите на Путин) «неконкурентни и некачествени стоки», които никой не купува. Путин знае, че руските стоки и сега не струват нищо, но той сега има газ и петрол да купува каквото си иска, а тогава Брежнев не е имал с какво да плаща и за хляба на Съветска Русия, освен със злато депозирано в западни банки.

И  ето на тоя фон се появява правешкия хитрец Тодор Живков. Той изглежда си е правел сметка, че Русия с нейните огромни ресурси ще спаси потъващата в дългове България. И в същото време руснаците са знаели много добре, че от години ги е лъгал в очите,  знаели са за разгърнатата с размах  успешна ДеСарска контрабанда с всичко каквото може, само да оживее: хашиш, цигари, наркотици, оръжия, крадени патенти. Знаели са го и не са го харесвали, защото руснака по природа е темерутин и  недолюбва балкански подлеци като него.

Наистина, какъв подъл идиот може да си ти като държавен глава, за да мислиш, че на тълпата можеш да подхвърляш приказки за «златния век на България» докато почвата под краката ти се клати и знаеш че няма измъкване? Какви идиоти са били всички ония, които са яли от неговата бака и са си траели? Много от същите идиоти и сега си траят и се правят на ударени. Такъв са го наблюдавали и руснаците от посолството си и са си траели.

Това, което в случая е най-невероятно, е че той е отишъл в Русия с чувството че е по-хитър от всички и ще надхитри и руснаците да го включат на тяхна сметка. Такова самочувствие може да има само човек, който е на върха на  пирамида, построена върху безропотното подчинение на една овча партийна маса със затлъстели  мозъци и на един тотално заблуден и смачкан народ. С остатъците на същото самочувствие притичват днес в Москва  Първанов и Станишев, със същата безотчетност и мълчание.

Той явно е мислел, че сливането с Русия (продаването, предаването) би му спасило задника, че  стадото българи ще бъдат прехвърлени на руска издръжка и така и вълкът сит, и агнето цяло... Това е  самочувствието на съвършения  хитрец!

Но ето как никога, ама никога нещата не стават така както ги мислим; как в Персия оставят по една крива греда във всяка сграда, просто така, защото съвършенството е присъщо само на боговете и защото човек е несъвършен; как Хитлер и Кастро са наблюдавали до самия край накъде води съвършенството на техните амбиции...

Но позьорите си отидоха или ще си отидат, а от  съвършенството на това хитро  правешко парвеню за нас остава лепкавата смрад на неговия гнусен морал (или по-скоро липса на такъв),  на държава без гръбнак, и досега оглавявана от президент, който се напъва кротичко и по възможност незабелязано да замете под чергата лайната,  натворени от неговата партия за половин век, с надеждата че никой няма да ги види или да усети вонята.

Разбира се че всички в Източна и Западна Европа знаеха за Живковите пируети.  Когато става дума за идиот от такава висока категория не очаквайте да чуете публични декларации за неговите постъпки. Светът чисто и просто дискретно си траеше, често с тънка иронична усмивчица – тая усмивчица, която не правеше разлика между България, Албания и Бурунди.

Наше родно, българско творение: «Такива бяха времената!»

Има да мине много време, преди българите да вървят по белия свят с високо вдигната глава.