Стутси с Ламборгинито в скандалната държава

Нито ден без скандал – това изглежда е основния принцип на държавата, в която живеем. Някои държави произвеждат автомобили, други – селскостопанска продукция, а ние – скандали. И ний сме дали нещо на света, абсолютни шампиони сме на скандалджийското поприще. Българският скандал е като Lactobacillus bulgaricus – не се прихваща другаде по света. По една много проста причина – другаде и четвърт български скандал е достатъчен, за да срути държавата. Тук не: управляващите се държат така, сякаш ли муха ги е ухапала.

Показателен е предпоследният пример (българският скандал е винаги предпоследен) – с Мургина, която буквално се затъркаля като снежна топка по лавиноопасен склон, повличайки дебели пластове скандал след себе си. То не бяха задигнати милиарди, то не бяха протектирани от данъчен чадър политици, то не бяха корумпирани висши прокурори, дето провалят акцията на юначния ДАНС в последния момент. И тъкмо всички си казваха: е няма вече как, този път ще го отнесе ако не премиерът, то поне министърът на финасиите – и изведнъж – хоп! Няма Мургина, няма свистяща корупционна лавина. Друг скандал се появи – изпърпори Стутси с Ламборгинито – и захлупи първия. Докато този набере скорост, ще се появи трети. И тъй нататък – докато свърши мандата и се изяде държавата.

Методът е новаторски и има редица предимства. Един от тях е култивирането на амнезия. Ако от сутрин до вечер те заливат скандали и сензации, се ошашавяш и не помниш не само какво се е случило, но и изобщо кой си. А много уютно се властва в държава, в която обитателите не помнят кои са. Можеш да ги лъжеш при всички избори.

Та ето поредната хапка скандал, подлежаща след ден-два на забрава: въпросният Стутси е Стоян Стоянов, полковник, зам.директор на агенция "Социални дейности на МО". ДАНС е отнела неговият достъп до секретна информация поради образувано срещу него следствено дело от страна на Военна прокуратура. Дълго време е бил шеф на друга агенция -  "Военни клубове и информация", която е отговаряла за клубове, резиденции, военния телевизионен канал, вестник “Българска Армия” и други едри собствености. После тази агенция се е вляла в “Социални дейности” но той пак е отговарял за някои от тях – включително и за огромния строеж на “Скобелев”, на мястото на военно-историческия музей, известен под името Национален армейски комплекс и с прозвището “военното НДК”. Тази мегаломанска постройка беше начената още по времето на Свинаров, за да се окаже днес, че на армията не й бил нужен чак такъв представителен изтукан, поради което, още недостроена, я закичиха с табелката “For Sale”.

Та този Стутси си имал “Ламборгини”. Не какво да е, а „Ламборгини Контач", с 12-цилиндров двигател – единственото такова в света. На стойност някъде между два и четири милиона евро. За придобиването й е лансирана версия, конкурираща историята на оня милионер, дето купил някога кило ябълки, лъснал ги, продал ги, с парите купил две кила и тъй нататък. Та и Стутси купувал всякакви катастрофирали лимузини, оправял ги, продавал ги и тъй нататък, докато най-накрая заменил ремонтираното от него „Ферари Дайтона" за въпросната “Ламборгини”. Поучителна история, само дето се забравя, че в историята с милионера някъде след третото прекупуване на ябълки се казва: “И тогава умря вуйчо ми и ми остави един милион в наследство.”

Един въпрос обаче виси със страшна сила: наистина ли и военните, и данъчните са повярвали на неговата ябълкоподобна версия? Някой да е проверил все пак нещата, за да се види дали наистина става дума за роден гений, придобил собственост за милиони благодарение на златните си ръце? Все пак става дума не за автомобилен монтьор, а за шеф на армейска агенция...

И този въпрос води със себе си още един: как така България, уж най-бедната страна в Европа, е и страната с най-много мерцедеси на глава от населението? Как става така, че кръшни мутреси и почти невръстни юноши карат коли за десетки, а често и за стотици хиляди евро? Кой им ги купува и най-важното – плаща ли данъци върху парите, с които се разплаща при тези покупки? Тези пари от честен бизнес ли са, или от сивия сектор?

Просто не е възможно подобен въпрос да не се е завъртял в главата на отговорните фактори – например в тази на главния прокурор. Нали божем скоро го сменяхме, нали новия не беше луд като предишния. Тъй че не е възможно да не си е задал този въпрос. Да не се е запитал какво може да напрови по него.

А може да направи нещо много лесно – което не само му го предлагаме; даже напротив – изискваме го от него. Може да поиска справка за продажбите на возила на стойност над 100 000 евро. Може да направи проверка на техните собственици и да установи със законни средтва ли са купувани тези возила – сиреч плащани ли са данъци върху тези пари. Може да окошари тези, които не са плащали данъци, защото това си е чисто углавно престъпление. И накрая може да седне и да направи статистика. Да каже: толкова процента от най-скъпите автомобили са возили в себе си престъпници. Всъщност как ли не се е сетил досега? И защо ли не се е сетил?

А може би пък се е сетил? Може би дори такава проверка е направил, ала процентът се е оказъл твърде, твърде висок – опасно наближаващ стоте – и прокурорът се е уплашил. Закрил е проверката, забравил е за нея. Така ли е, г-н Велчев? Ако не е така, ще направите ли такава проверка? А ако е така, ще признаете ли, че мафията е по-силна от прокуратурата? Отговорете, г-н главен прокурор. Защото ние няма да си мълчим по въпроса. Ще упорстваме като досадни конски мухи.