Иво ИнджевЕто няколко заглавия, подзаглавия и заглавиквания на тема “ултиматум”, които се появяват по едно и също време:
Борисов: Думата „ултиматум“ при мене не върви ( БГНЕС)
Янев към Борисов: Искаме си групата или минаваме в тежка контраатака
Премиерът: Не приемам ултиматуми. ( Медиапул)
„Газпром” постави ултиматум за „Южен поток” ( Money.bg)
Както основателно сте се досетили, връзката между “ултиматум” и “Газпром” е наистина сериозна. Ето защо си струва да цитирам още малко:
„Газпром“ ще обсъди с България своята позиция по проекта за газопровода „Южен поток“ на предстоящата сесия на руско-българската междуправителствена комисия, която ще се състои в София на 10 и 11 декември в София“, съобщи говорителят на руския газов холдинг Сергей Куприянов в интервю за телевизия Russia Today, цитиран от РИА „Новости“.
Говорителят припомня, че новото българско правителство е декларирало, че иска да преосмисли договорите, които бяха подписани с Русия в енергийната област и не се отказва от тях поне за момента.
„Убедени сме, че такъв шанс се пада веднъж в живота, и че здравият разум по отношение на „Южен поток“ със сигурност ще вземе връх в България. Най-малкото, със сигурност тази тема ще се обсъжда на предстоящата среща в София. Ние обясняваме, това не е случаят, в който може да се пазарите“, казва Куприянов”.
И така , “Газпром” се съмнява в здравия разум на България, който все още не бил взел връх. Това се случва на 7 декември 2009 г., когато руският посланик в София Юрий Исаков обяснява пред в. “Труд” колко хубаво нещо е това годината на Русия в България и обратното. Той изтъква също, че на срещата на Борисов с Путин в Гданск на 1 септември българският премиер ясно се е показал като “горещ привърженик на дългосрочните ни отношения както в политиката и икономиката, така и в културата”.
В интервюто , което няма автор от страна “Труд” ( най-вероятно става дума за договорена публикация с предварително зададени отговори), посланик Исаков е показан да размахва пръст от първа страница и да демонстрира “напъване” със свити юмруци и напрегната физиономия на 15 –та.
Лесно е да се надсмееш над “ултиматума” на Яне Янев, но е доста по-различно да се противопоставиш на размахването на пръст от страна на “Газпром” и посланика (му) Исаков.
Не знам дали “съюзник в нужда се познава”, но в същия брой на “Труд” има и интервю ( този път подписано от автор) с Ричард Морнингстар, специален пратеник на САЩ по енергийните въпроси в Евразия. Озаглавено е : “ Не бързайте с руския “Южен поток”. В него той казва в прав текст, че САЩ “имат своите резерви” към скъпия руски проект, за който няма осигурен газ и че държавите, подписали досега меморандуми с Русия, са направили това “защото разбират, че поне трябва да имат предвид тази възможност”. Според пратеника на Обама същите тези държави продължават да смятат, че “Набуко” е приоритет за тях и че “ в дългосрочен план решенията може да са други”- т.е. няма окончателно обвързване с руската стратегия по трасето, въпреки подписите.
Може би това ви напомня на лозунга от времето на студената война “два свята, единият е излишен”. Споменът за студената зима в домовете на българите поради спрените руски доставки на газ би трябвало да ни държи топло. Ние сме в ЕС и НАТО, както и те са в България. Лозунгите за “Русия в България” и “България в Русия” едва ли трябва да са определящи за реалната политическа и икономическа ориентация на страната ни.
Иначе казано, изборите минаха, дошло е време за избор. Тезата на Първанов и Станишев, че можем да носим двете (енергийни) дини под една мишница окончателно се подхлъзва върху динената кора, върху която е стъпила.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/