Примерът на премиера

Стандатният израз гласи: щеше да е смешно, ако не беше тъжно. В случая с отвързаната агресия на журналисти от държа(в)на медия у нас ще е по-вярно да се уточни: щеше да е тъжно, ако не беше толкова прозрачно, че чак вбесяващо- толкова, колкото може да бъде безсилието ( на зрителя).

Такова впечатление създава гледането на държавната телевизия. Колеги, умни със сигурност, копнеещи ( вероятно) да се изявят най-после като истински критици на очевидните за всички ( но непозволени досега за заяждане) недъзи, изведнъж се превъплъщават в безмилостни преследвачи, но само когато господарите са пуснали кръв на захапаната жертва.

Така в новините на БНТ можете да видите изненадващо уникално остър тон спрямо срутения по заповед отгоре ( и пазен до вчера като недосегаем) авторитет на Мургина, низвергнатия началник на данъчната служба.

Всичко и всеки, посочен от началството като грешник, става кокал за ръфане.

Още по-жалка е картинката в рубриките на телевизията, в които направо се гаврят с нещастния Шоичи Накагава, финансовия министър на Япония, подал оставка, след като беше показан в неадекватно състояние на публично място.

Човекът е сгафил, но има лично достойнство. То го кара да се засрами. Освен това той е част от една управленска система, която не допуска да я злепоставят. Ето защо по негов адрес по БНТ пада едно хилене, едни подигравки, характерни за хора, които с удоволствие подритват падналия, но сами не смеят да предизвикат падането на онзи, който е тук и наистина го заслужава!

А, да, също и защото японецът е някъде там, в Далечния Изток. Толкова е далечен, че е безопасен-няма вероятност някой олигарх да звънне на подчинения му държавен шеф и да му нареди да уволни присмехулниците. Докато болезнено близките ни примери, като случаят с нашия финансов министър Орешарски, не вдъхновяват желанието за подигравки на колегите в държавното пропагандно ведомство.

Как пък на волнодумците ( в осмиването на далечния японския финансов министър) нито за миг не им дойде на ум да употребят част от енергията на сарказма за доста по-родния и също толкова „източен”, свързан с източването на ДДС, български пример ( и премиер)?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/