Според "Икономист": Външните дългове на частния сектор са риск за валутния борд

Българската икономика ще се възстановява мъчително от кризата, като "светлина в тунела" се вижда чак от 2011 г., а силните темпове на растеж едва ли ще се върнат скоро. Това сочат представените вчера в София последни прогнози на аналитичното звено на списание "Икономист" - "Икономист интелиджънс юнит" (EIU), и Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), която е един от големите инвеститори в Югоизточна Европа и България. Големите рискове пред страната според "Икономист" са натрупаната външна задлъжнялост на частния сектор, лошите кредити и стагнацията в банковото финансиране, като от EIU смятат, че страната ще има нужда от финансова помощ от МВФ и ЕС. 

Безработицата и лошите кредити ще спъват икономиката

Прогнозите на макроикономистите от ЕБВР сочат, че България ще е единствената в ЮИЕ, която няма да отбележи икономически растеж през следващата година. Проекцията на банката е за спад на брутния продукт през 2010 г. в размер на 1.5 на сто. "Най-лошото приключи. Дъното в икономиките на страните от Югоизточна Европа е достигнато, но възстановяването ще бъде бавно и трудно и скоро едва ли ще се върнем към икономически растеж от 6%, колкото беше преди кризата", обобщи ситуацията Матео Патроне, старши експерт "Корпоративно банкиране" в ЕБВР, на конференция за дяловите инвестиции.

По-оптимистична е проекцията на EIU, която сочи лек растеж в размер на 1% за следващата година.
Причините за бавното възстановяване, изтъкнати и от двете институции, са добре познати - ръстът на безработицата, стагнация в доходите, задушаваща потреблението, слабото външно търсене за български продукти в момента и нарастването на лошите кредити в съчетание със затягането на банковото финансиране. Безработицата и забавянето на темпа на нарастване на заплатите задушават потреблението, което се отразява негативно на икономическия растеж, посочи Тоби Илс, анализатор на "Икономист интелиджънс юнит" за Централна и Източна Европа.

Макар звеното на "Икономист" винаги да е сочело негативите за България от евентуално рязко повишаване на доходите, изпреварващо темпа на растеж на производителността на труда и нуждата от фискална стабилност, вчера експертите обясниха, че това носи и негативи. "От края на юли липсват фискални стимули, които да компенсират отслабналото потребление в частния сектор. От една страна, фискалната стабилност работи за по-нисък рисков профил на страната в очите на инвеститорите, но, от друга, това се отразява негативно на икономиката", каза Тоби Илс, който участва в същата конференция.

Според оценките на външните специалисти мерките за стимулиране на вътрешното потребление и заетостта са неефективни, резултатите са слаби и тези показатели на страната ще се влошават още известно време. Официалните прогнози на звеното на "Икономист" за безработицата в страната са за около и над 9% през тази и следващата година, преди отново да се стабилизира на равнище от 7.3%. Те бяха представени също вчера, на осмата годишна кръгла маса с правителството.

Сценарият за възстановяване на българската икономика на "Икономист интелиджънс юнит" предвижда то да е по-скоро под формата на буквите U или L (първата предполага стагнация за определен период от време и след това рязко възстановяване, втората обикновено се възприема от икономистите като същинска депресия, защото означава стабилизация на дъното). Първите симптоми на оттласкване от дъното ще се усетят през 2011 г., когато според прогнозата ни чака 3.4% ръст на БВП.

Частният дълг - риск или не за борда

Наред с не особено добрите перспективи пред икономическия растеж чуждите икономисти изтъкнаха и големите рисковете за България, които през последната година се свързват с огромната външна задлъжнялост на частния сектор в страната, стагнацията в кредитирането и растящия дял на лошите банкови кредити. "Голямата външна задлъжнялост на България е заплаха за стабилността на валутния борд", предупреди Тоби Илс. Икономистът визира натрупаните от местния частен сектор задължения към чужди контрагенти и страдащата от хроничен дефицит външна търговия на страна. В доклада си за перспективите пред България за 2010 и 2011 г. от "Икономист" дори посочват, че страната все пак ще има нужда от помощта на МВФ и ЕС, за да посрещне задълженията си.

Тезата на Илс беше отхвърлена по-късно през деня от подуправителя на БНБ Калин Христов по време на друг форум, организиран от аналитичното звено на списание "Икономист". Отговарящият за стабилността на валутния борд банкер дори съжали, че не е присъствал лично на тази презентация. В противовес на повечето чужди анализаторски мнения през последната година български икономисти упорито отстояват тезата, че две трети от частния външен дълг е от компании майки към техните поделения в страната, което по никакъв начин не застрашава стабилността на икономиката.

Проблемните кредити на българските търговски банки надминаха 9% към края на октомври. Проведени по-рано тази година от БНБ тестове за устойчивост на банковата система показаха вероятност делът им да достигне 16.5% в края на годината. В зависимост от различните варианти на шок допълнителните разходи за обезценка според централните банкери биха били между 1.944 млрд. лв. и 3.305 млрд. лв.

Какво каза премиерът

- Стратегическата цел пред България е след 2.5-3 години да влезе в еврозоната. Това е много тежък процес, защото Европейският съюз е доста скептичен и макар да е започнал още през 2004 г., по една или друга причина се е забавял. Надявам се с балансирания бюджет и започнатите от правителството реформи усилията на държавата този път да се увенчаят с успех.

 - Постарахме се максимално бързо да имаме балансиран бюджет, който в момента е може би най-толерираният в Европа. Само така можем да направим радикални реформи в сфери, в които от 20 години не са правени. Само са наливани пари с популистки цели, без реформи. Имаме воля да реформираме здравеопазването, съдебната система и митниците въпреки много острите атаки от засегнатите.

- Болниците, които не отговарят на критериите, ще се дават на общините за детски градини, за хосписи ли, те да решат, но да не се наливат пари в неработеща система. Затова хората с пари се лекували в чужбина, а други избират няколко големи болници.

- Работи ie в най-скоро време да се въведе електронната свързаност между съдилищата. Има задържани с по 15-16 дела за крадени автомобили. Ще отнеме година-година и половина, но ще стане. За промените в НПК България има подкрепата на страни като Великобритания, Австрия, Ирландия, подкрепят се от целия демократичен свят.

 - Ще толерираме инвестициите в енергетиката и новите технологии. През последните 4 години инвестициите бяха предимно в строителството и услугите. Освен това 75-80% от тях са били в София. Това обезлюдява останалите градове и утежнява комуникацията в столицата.

- Когато за един човек, вместо че е негативен, се каже, че е стабилен, няма нужда от друг коментар (по повод повишаване на перспективата на кредитния рейтинг на България от "Стандард енд Пуърс").

От: http://dnevnik.bg/