ПРОМЕНИХМЕ БЪЛГАРИЯ! 20 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СДС

На 7 декември 1989 година се роди антикомунистическата коалиция Съюз на демократичните сили. Роди се от  мечтите, волята и силата на милиони българи за промяна.  СДС бе създаден като своеобразно възкресение на древния български мит за Хан Кубрат и неговите синове. Съюзът обедини  демократични партии, обществени организации, личности, които само за броени години успяха да извършат историческа промяна в България.

Сред първите, които инициираха и осъществиха това обединение личаха имената на интелектуалци, дейци на забранените по време на комунизма политически партии репресирани от комунистическия режим, младите хора на България. Събра ни идеята за създаване на мощно антикомунистическо движение, което да покрие цялото политическо пространство и отстрани чрез избори комунистическата партия от власт. Ние си поставихме за цел да извършим смяна на икономическата и политическата система и България да стане нормална държава, член на Европейския съюз и НАТО. Благодарение на Съюза на демократичните сили у нас демокрацията победи завинаги.

 На проведените на 10 юни 1990 г. избори за Велико народно събрание СДС спечели 144 мандата срещу 211 на управляващата БКП и остана в опозиция.  Изборите не бяха нито честни, нито свободни. Като опозиция СДС успя да разшири своето влияние. Председателят на НКС на СДС д-р Ж.Желев бе избран от парламента за президент на България. За кратко време председател на НКС на СДС стана д-р Петър Берон, а след него Филип Димитров – бъдещ министър-председател на България. 

  На 15 май 1991 г. 39 народни представители от СДС бойкотираха Великото народно събрание като напуснаха неговите заседания и обявиха безсрочна гладна стачка с искане парламентът да се саморазпусне и да се проведат нови парламентарни избори. Несъгласните с тази политическа линия на НКС на СДС политици и организации, напуснаха коалицията и формираха временни политически образования – СДС –център и СДС – либерали. Въпреки този първи опит за разцепление СДС успя да предизвика провеждането на нови парламентарни избори. 

На  13 октомври 1991 г. СДС спечели парламентарните избори за 36-то Народно събрание и получи 110 депутатски мандата. След близо 45 години тоталитарно управление БКП/БСП  бе свалена от власт.

 Председателят на НКС на СДС Филип Димитров формира първото демократично правителство на България след десетилетия на авторитарен еднопартиен режим. За председател на Народното събрание бе избран Стефан Савов – председател на Демократическата партия.  За мен, като председател на Радикалдемократическата партия бе чест да ръководя Парламентарната група на СДС, а по-късно и да поема отговорността да бъда  Председател на 36-то Народно събрание. 

Първото правителство на СДС и парламентарната група на СДС  стартираха най-важните политически и икономически реформи в страната. Прието бе и решение, че архивите на бившата Държавна сигурност не представляват държавна тайна, за първи път бяха отнети депутатските имунитети на видни дейци на комунистическата партия. България стана член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз. Подписано бе Споразумението за асоциация с Европейския съюз, като първа задължителна стъпка на нашата евроинтеграция. 

През лятото на 1992 г. народните представители от ДПС оттеглиха подкрепата си за правителството на СДС. Това доведе до подмяна на вота на избирателите и падане на кабинета.  СДС отново премина в опозиция.

Макар и в опозиция,  със своята парламентарна дейност и подкрепата на гражданското общество,  СДС успя да съхрани основните завоевания на българската демокрация. В този период най-ярки примери на протест срещу опитите да се подмени вотът на мнозинството от избирателите бе гладната стачка на поета Едвин Сугарев и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова.  Народните представители от СДС бойкотираха заседанията на Парламента.

СДС остана в опозиция и след изборите за 37 Народно събрание, спечелени от БСП.  За председател на Съюза бе избран Иван Костов. Започна процес на трансформиране на успешното национално движение и коалиция СДС в единна дясна партия. Тази реформа доведе до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите и организациите основателки на СДС се отреди позицията на „присъдружни организации”. Трансформирането на СДС в партия не се прие еднозначно. То засили централизираното ръководство на организацията, създаде условия за еднолични решения, за пренебрегване на ролята на местните организации. Същевременно стесни избирателната база на СДС,  освободи политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра и  превърна довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти. 

Опитвайки се да си върне политическото влияние и спечели изборите за 38-то Народно събрание,  СДС отново се върна към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията Обединени демократични сили, в която освен СДС влязоха още Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз”. ОДС постигнаха своя пръв успех с избора на Петър Стоянов за президент на България. Те спечелиха и парламентарните избори за 38-то Народно събрание. За министър –председател бе избран председателя на СДС Иван Костов. Председател на Парламента стана Йордан Соколов, а председател на Парламентарната група – Екатерина Михайлова.  

За кратък период правителството на СДС успя да стабилизира страната, да я изведе от поредната икономическа катастрофа в резултат на управлението на БСП и да стартира отново процесите на реформи и членство на България в НАТО и ЕС. Правителството постига успехи във всички области – реформиране на икономиката, реституция, приватизация, социална система и здравеопазване, борба с организираната престъпност и мафията. Сред външно-политическите успехи на кабинета е осигуряването на членството на България в НАТО и започването на преговорите за членство на страната в ЕС. Силен положителен отзвук в страната имаше и отмяната на визите за пътуванията на българските граждани в страните членки на ЕС. Тези успехи се свързват с политиката на премиера Иван Костов, президента Петър Стоянов и външния министър Надежда Михайлова.

Успешното управление на СДС в периода 1997-2001 г. се сблъска с непреставащите опити за дестабилизация и конфронтация в страната. Масираната пропаганда срещу СДС разколеба част от българските избиратели, които на изборите през 2001 г. с вота си определиха СДС отново да остане в опозиция.

В периода след 2001 г. до днес последователно за председатели на СДС бяха избирани Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Пламен Юруков и Мартин Димитров.  Партията остана в  опозиция на управлението на НДСВ и ДПС (2001-2005 г.) и на управлението на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Тежък удар върху партията нанесоха част от нейните  ръководни дейци, които взеха решение да напуснат СДС и да основат нови партии.Тези действия на популярни политици от СДС отслабиха  значително партията и продължават да имат негативен отзвук. Същевременно те не доведоха  до създаването на нови силни десни партии и по този начин косвено обслужиха политическите проекти на българската левица.

Последиците от разцеплението се проявиха  най-ярко на местните избори  в София през 2006 г., когато за първи път от началото на демократичните промени СДС загуби кметското място в столицата. Последва загуба и на президентските избори. Още по-тежка бе загубата на първите избори за Европейски парламент, на които СДС не успя да спечели нито един мандат. Като резултат на тези изборни неуспехи последователно председателите на СДС Надежда Михайлова и Петър Стоянов подадоха оставки. Следващият председател на партията Пламен Юруков се опита да реализира политика на реформи в партията с цел разширяване на нейната вътрешна организационна демокрация чрез приемането на нов Устав и нова политическа Платформа, но същевременно сам абдикира от ръководството на партията, а в последствие влезе и в открита конфронтация с уставно избраното ново партийно ръководство.

С поредица от решения на своя Национален съвет в периода 2008-2009 г. под ръководството на новоизбраният председател Мартин Димитров,  партията предприе действия за обединяване на десните партии членуващи в Европейската народна партия. През 2009 г. СДС инициира създаването на т.нар. ”Синя коалиция” за участие в парламентарните избори за 41 Народно събрание, в която взеха участие няколко десни партии. Участието на СДС в „Синята коалиция” доведе и до избирането на Надежда Михайлова за депутат в Европейския парламент. Днес СДС има 10 народни представители в парламентарната група на „Синята коалиция”. 

На проведените на 28 ноември 2009 г. вътрешно-партийни избори за Председател на СДС бе преизбран Мартин Димитров.

         През тези 20 години СДС изпита и меда и жилото на българската политическа действителност. Но не загуби своите основни ценности, своите принципи и своя исторически оптимизъм. СДС даде на България ярки политически личности, които завинаги ще останат в златните страници на българската политическа  история. Днес СДС има нова кауза, нов политически проект, нова достойна мисия в България. Днес СДС подава ръка на всички, които искат да участват в тази нова историческа мисия. На своя рожден ден Съюзът на демократичните сили вече сочи новият път на България – напред и надясно, за европейски доходи и европейска сигурност на българските граждани!