Извънредни мерки за извънредната България

Европейският парламент ще предприеме извънредни мерки срещу България – става ясно от заседанието на Бюджетната комисия, която току-що прие окончателния си доклад разходите на ЕС през 2007 г. Първата от тях е искането Европейската комисия да представя тримесечни доклади за това как България харчи парите от структурните фондове. Причината за това решение са мрачните равносметки за балканското ни безхаберие, представени от ЕК и от Службата за борба с измамите ОЛАФ.

В доклада на ОЛАФ се посочва, че "Пропорционално на населението си България е допуснала най-много финансови нарушения в ЕС, следвана от Румъния”. В сметките на тези две страни се вписват цели 76% от злоупотребите, разкрити през 2007 г. За сравнение – на десетте приети преди тях държави се падат само 20% от въпросните нередности.Оказва се, че освен да нарушават правилата, България и Румъния имат и лошия навик да премълчават или направо отричат нарушенията. По-точно казано: не са си признали нито едно, а са чакали Брюксел да ги уличи. Тъй де – ако мине номерът.

Поисканите от бюджетната комисия тримесечни доклади се базират на данните, фигуриращи в единствения досега доклад за управлението на европейските пари в България, огласен на 23 юли 2008 г., и на негативните тенденции в него, както и на факта, че "през периода 2007-2013 г. България ще получи 6.5 млрд. евро, а Румъния - 20.3 млрд. евро от структурните фондове". Отговорността пред европейските данъкоплатци за тези огромни суми налагала изготвянето на тримесечни отчети за тяхното управление. Свръх всичко това бюджетната комисия подкрепя спирането на пари за нарушения и – което е особено симптоматично - призовава ЕК да измисли нови мерки, като приложи натиск върху България и Румъния. Посочва се и липсата на надеждни национални контролни системи в двете страни, както и липсата на достатъчно усилия за отстраняване на нередносттите.

Ако изоставим експертния тон, общият извод от констатациите на ОЛАФ и доклада на бюджетната комисия би звучал така: “Крадете, после гузно си мълчите и не иската да се поправите.” Искането за извънредни мерки срещу България пък означава недвусмислено, че на страната ни се гледа като на особен случай на фона на останалите – второ качество член, нещо като политически дебил, неспособен да разбере елементарните правила за общо живеене. Първото място по злоупотреби с еврофондовете потвърждава качеството ни на най-корумпирана страна в Европа, подкрепата за досегашните безпрецедентни санкции означава, че спрените пари едва ли ще бъдат размразени в скоро време, а искането ЕК да измисли нови мерки за натиск е очеваден показател за това, че търпението на Европа започва да се изчерпва.  

Би било редно управляващите България да се запитат: какви нови мерки, след като арсеналът от възможните такива е вече изчерпан. Нова мярка би била замразяването на членството на страната ни в ЕС – за което впрочем вече неведнъж бе намеквано. Голямото успокоение, че в договора за присъединяване няма клаузи за прекратяването му, които биха могли да бъдат приложени в обозрими срокове, е доста несъстоятелно, тъй като членството на България би могло да бъде де факто суспендирано, без де юре да бъде засяган нейния статус. Достатъчно е например да бъдат спрени всички присъединителни фондове и да бъдат наложени предпазни клаузи, за да бъде блокиран и обезсмислен целия присъединителен процес – и страната ни да бъде отхвърлена като чуждо тяло от общността на цивилизованите държави.

Това ли искаме всъщност – с всички оглушки и дебелоочия, демонстрирани от управляващите през последните месеци? Ние най-вероятно не, но те може би вече да. Защото видяха, че номерът с присвояванетоняма да мине. Може би най-симптоматичния пример в това отношение бе отказът на министър Гагаузов да приеме предложението на финансиране на магистрала Тракия от ЕС. Министърът отказа стотици милиони и предпочете те да бъдат взети от джобовете на българските данъкоплатци поради една единствена причина: че с европарите не би могъл да се разпорежда свободно, не би могъл да играе с подставени фирми на батковци и братковци, не би определял за подизпълнител който му скимне и който му налага политическата конюнктура.

Виж – с парите не на европейските, а на българските данъкоплатци може да прави каквото си иска: те са онази свидна каца с мед, която европейските правила обричат на изчезване. И в един момент тя се оказва по-свидна от всичко – от българското бъдеще включително – и най-големия ни външнополитически приоритет може спокойно да бъде похарчен, защото някакви си вироглави чиновници не искат да изпуснат жалкия си корупционен келепир.

Паралено с това примерите за абсурдността на българското безхаберие продължават да се множат. Тези дни японския финансов министър Шоичи Накагава подаде оставка, защото бил показан в нетрезво състояние на пресконференция по време на срещата на Г-7. "Създадох проблеми на много хора.” – каза той – “Извинявам се за това, което причиних с небрежното отношение към здравето си". За сравнение – въщото това време България се тресе от огромен корупционен скандал с източване на ДДС за милиарди, говори се за мащабни корупционни схеми, покровителствани от бившата шефка на НАП, за уволнени служители, чийто единствен грях е, че са засегнали интересите на силните на деня, за потулени сигнали и разследвания и писма до Брюксел, благодарение на които цялата тази история излиза наяве. Финансовият министър на България носи цялата отговорност за този скандал – първо, защото НАП е най-важната агенция към неговото ведомство, и второ – защото самиат той е председател на нейния борд.

Няма оставка, нито извинение обаче – има похвала за отстранената Мургина, срещу която вече са започнали следствени действия. Може би, след като министъра не се сеща сам, българският премиер би трябвало да го подсети? Нищо подобно: неговата реакция се изразява дословно с думите: "Спрете с глупостите. Министър Орешарски е един от най-добрите в правителството". Толкоз. И тук можем да видим разликите. Може би и японският министър е бил сред най-добрите? Може би и японците все пак са наясно, че не се сменя министъп по време на криза? И въпреки това го направиха – само защото министъра и се бил напил – не защото е наложително, а защото се нарушава добрия тон; направиха го за честта и достойнството на страната си. За честта и достойнството на България Станишев не е готов да поиска оставката на своя финансов министър, в чието ведомство се е развила пандемия от корупционни схеми, извършени са звоупотреби с милиарди и самата Национална агенция по приходите се е превърнала в нещо като мафиотска структура за източване на ДДС.

Има разлики между България и Япония, нали? За съжаление вече има разлики и между България и цивилизования свят. Тези, които ни управляват днес, се опитват да ни извлекат оттам. Опитват се да ни натикат в Азия, да ни прикачат към Путинова Русия. Може би няма да им стигне времето сега, но ако получат още един мандат, със сигурност ще успеят. Това е унизително и омерзително. Ако наистина обичаме България, не трябва да им го позволяваме.