Кадрите на ДС във вестниците очертават територията на чалга-журналистиката

Комисията по досиетата представи поредния си доклад – този път са проверени 328 човека - собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики в 20 печатни издания. Сиреч – всички, от които зависи редакционната политика на един вестник. От тях са идентифицирани 36 бивши сътрудници на държавна сигурност – като комисията прави изричната уговорка, че работата й в тази насока не е приключила – и че издирването на ДС-агенти от печатните медии продължава.

Няма кой знае какви изненади в представения списък (можете да го прочетете в пълния му вид в рубриката “България утре”). Мнозина от фигуриращите в него вече бяха осветени – като бивши депутати или като водещи фигури в електронните медии.

Въпреки това сегашното демаскиране на ченгетата сред тези, които са призвани да формират общественото мнение, е повече от показателно. Оказа се, че бихме могли да предположим в ръководството на кои медии гъмжи от ченгета и без проверка на архивите – достатъчно е да се зачетем по-внимателно в тяхната стилистика, да видим какви новини произвеждата и каква е най-общата им политическа ориентация.

Няма по-пряко доказателство за обвързаността между манипулативния нрав на една медия и наличието на солиден контингет на ДС от този списък. Можем да считаме за доказана следната теорема за българския печат: колкото един вестник е по-жълт, по-креслив и по-конюнктурен; колкото по-безсрамно се присламчва към всеки управляващ до изчерпване на неговия потенциал, а сетне обръща палачинката и безсрамно охулва тези, които довчера е хвалил – толкова по-насигтено и на по-високо ниво е ченгжеджийското присъствие в него.

На практика кадрите на ДС очертават вестникарската територия на чалга-журналистиката. Разбира се, има изключения – като “Сега” например: ляв, но относително читав вестник, който не е пощаден от проказата на ДС, обхващаща дори и знакови журналисти – като политическият коментатор Светослав Терзиев например.

Първенството, разблира се, се държи от ВАЦ-овите вестници. Начело с отдавна известният и одиозен “Бор”– Тошо Тошев: изпълнителен директор на Медиа холдинг издаващ вестник “Труд”, а също така – забележете – и председател на Съюза на издателите в България, носител на орден "Стара планина" I-ва степен.

Същият има 15-годишен стаж в ДС като съдържател на явочна квартира. Данните за него безусловно потвърждават картончето, което преди години публикувахме в “Седем”; тогава се вдигна олелия до небето, куп други ченгесари се изредиха да говорят какви манипулатори сме били – спомням си, че друг един брат на Тошо по двойна биография, Кеворк Кеворкян, ни нарече “седмаци” – по аналогия с някогашните “шестаци”, към които принадлежеше и самият той. Подир нас го освети не друг, а самия Румен Петков – и тогава Борът му изпрати гневно писмо за това как си позволява, а нахокания министър отговори меко и с разбиране – в стил: имате право, другарю Бор, да негодувате. А сега? Сега го няма никакъв. Трае си.

С него си траят  Веселин Марков, член на редакционния съвет на “Труд”, Анели Бачева-Баткова, заместник-главен редактор до 2008 г. Траят си един куп журналисти от 24 часа, от 168 часа, от “Земя”, от “Сега”, от “Класа”. Трае си в. “Поглед”, орган на Съюза на българските жоурналисти. Какъв ти тук съюз, какви пет лева – почти цялото ръководство на вестника се състои от ченгета: Божидар Димитров (понастоящем министър), Милен Вълков (председател на СБЖ, собственик на “Поглед медия” ЕООД), Валерий Найденов (главен редактор 2006-2007 г.), Веселин Константинов, Снежана Тодорова, Милен Гетов (собственици на “Поглед медия” ЕООД), Георги Марков (член на редакционния съвет), Георги Бакалов (член на редакционния съвет), Евгений Станчев (главен редактор 2007 г.), Уляна Попова-Петрова (редактор).

Този път обаче има межда. Има граница между вестниците, списвани под мъдрото ръководство на ДС, и вестниците, в които ченгета изобщо няма. Кой знае защо, към последните принадлежат тъкмо онези вестници, които стават за четене. Които не попадат в периметъра на просташката журналистика и чалга-психологията. Няма нито едно ченге в “Дневник” и “Капитал”. Няма нито едно ченге в “Стършел”.

Иначе казано – ченгета има в левите вестници. В десните няма. Можете да решите сами какво да четете и на кого да вярвате. Изборът е ваш.