Русия ни разбира

Разбира нашите притеснения, грижи и болки. Разбира, че сме бедни и няма с какво да си платим заветната Втора атомна. И – водена от братска обич и бащинска грижа – материализира това разбиране под формата на оферта.

„Разбираме притеснението на българското правителство, че не иска да се ангажира с държавно финансиране в условията на криза” – заяви руския министър на енергетиката Шматко след приключилата сесия на руско-българската междуправителствена комисия. След което даде израз на това разбиране с  уверението, че страната му се е отказала да иска държавни гаранции за средствата, които трябва да бъдат инвестирани в АЕЦ „Белене” – и предлага сама да поеме харчовете по закупуването на съответните съоръжения, които пак самата тя произвежда и ни продава. Това беше определено като „проектно финансиране на корпоративно ниво” – в което очевидно функцията на гаранция играе собствеността на самата централа.

Според Шматко руските фирми ще продължат да осъществяват доставки за строежа на централата – независимо от изцяло замразеното българско финансиране на проекта – и оттеглянето на единствения стратегически инвеститор – немската RWE. Същата според руския министър „вече съжалява и ще съжалява, че се е оттеглила”.

Руснаците за разлика от нея са доволни: България не реагира след продължилото няколко месеца обмисляне и „запознаване” с документацията с отказ, а с хленчене, че сме нямали пари. Хубаво, казват братушките – ние пък имаме и ще ви дадем. Под формата на корпоративен заем. С лихва, която, както всичко, свързано с АЕЦ-а, е неизвестна, защото е фирмена тайна. Сиреч вместо вас ще плащаме доставките на нашите компании. Ще ви построим централата, ще теглим чертата и ще ви представим сметката.

Защо – и откъде такава щедрост от страна на закъсалата по всички линии Русия? Има защо – и това много ясно личи в думите на Шматко: „Нашият интерес е да се реализира един проект, който ще ни осигури участие на европейския пазар и сме готови да поемем риска.“

Това е и съкровената, интимната причина за руското настояване: като един добре дресиран Троянски кон България създава прецедент – след Чернобил никой в Европа не ще и да чуе за руски ядрени централи. Също така на всеки му е ясна разликата между Москвич и Мерцедес. Само у нас, изглежда, не е.

В този смисъл АЕЦ „Белене” би осъществила насъщен за Русия пробив. Затова и се срещаха в Полша другарите с черните пояси, затова Шматко се шматка за втори път тук и набива обръчите на местните енергийни комисари, затова Путин беше предвидил три и половина милиарда евро в държавния си бюджет за строежа на централата – далеч преди България да изпищи, че не може да намери финансиране.

Е – сега го имаме – заветното финансиране. И да не го искаме, пак го имаме. Както казва Шматко: руските фирми ще продължат да изпълняват поръчки... Кой прочее ги прави тези поръчки – ние ли? Едва ли – след като нямаме пари да ги платим. Правят ги те, щото нищо не се губи – нали плащат на своите си фирми и строят своята централа.

Докато течеше заседанието на комисията, руските медии разконспирираха причината за внезапната щедрост на Шматко – според тях Русия е представила оферта за 100% собственост върху централата. Вариант, който съвпада с обявеното преди това намерение на България да се отърве от тежащите на врата на икономиката й 100% собственост в акциите по този главоболен проект – придобити след като немските инвеститори отказаха да купуват „котка в чувал”.

Говори се, че България все пак ще се опита да запази около 20% от собствеността в централата. Но едва ли ще успее – защото когато Русия плаща за собствените си доставки, самите плащания добиват съвсем условен, клонящ към фантастични равнища характер.

Равносметката показва, че има от какво да е доволен Шматко: хем пробива с ядрените си казани в страна от ЕС, хем смогва да построи руска централа на чужда – в случая българска територия. Какво печелим ние? Работни места, казва Шматко. Доста мижава печалба срещу още един гарантиран лост за енергийната ни (и политическа) зависимост от Русия – и за удоволствието да изкупуваме произвеждания от централата ток по цени, определяни от руснаците. Треперенето дали някой руснак не е завъртял някоя гайка в ядрените съоръжения в понеделник просто не влиза в сметките.

Тъй или иначе Русия е загрижена за нас – и доволна, че ние разбираме тази й загриженост. Дотолкова доволна, че освен „Белене” е готова да построи още някой блок в АЕЦ „Козлодуй”. И защо не – нали и тази централа е руска – колко му е да измести и оттам някакви си смотани американци и французи.

След толкова разбиране и добра воля, не случайно изводът от самата среща е оптимистичен и за двете страни. “Много скептици говориха, че ще има охлаждане на отношенията с България с идването на власт на новото правителство, но сега с това заседание ние ги опровергахме“ – заяви Шматко. Според Трайков пък “срещата е ясен сигнал за значението, което отдаваме на отношенията с Русия“.

Да, точно така е. Отдаваме значение, което май е по-голямо от това, което отдаваме на националните си интереси. И жалко, че е така.