Черният понеделник

Понеделник, 14 декември 2009 г. Един ден като всички други. Но нека напомним: ХХІ век. Има защо да напомняме.

Защото това, което се случва в България на този ден – и което, нека отново напомним, не е изключение, а ежедневие – го няма никъде в цивилизования свят. Няма го отдавна, не само в обитавания уж и от нас ХХІ век. Имало го е някъде много, много отдавна – през по-миналия ХІХ век – и не точно в цивилизования свят, а в неговите покрайнини. Може би затова журналистите от в. “Дневник” са кръстили своя редакционен коментар “Един ден в Дивия запад”. Тъй като същия представлява сбита хроника на събитията вчера, няма смисъл да ги преразказвам; ще ги предам с техните думи. Ето ги:

“Половин час след полунощ в понеделник. Автомобил със синя лампа спира турско "Ауди" на магистрала "Тракия". От полицейския "Опел" излиза, оборудвана с полицейски униформи, маски, бронирани жилетки и автомати, "популярната" (според БНТ) група на Крокодилите. Чужденецът е закопчан, обран и изхвърлен до Вакарел. Случаен патрул (този път истински) открива стрелба и убива Димитър Митрев-Богровеца. Братята Емил и Евгени Милеви избягват пешком в калта край Вакарел. Полицаите не ги последват, защото нямат бронежилетки. Случаят е представен от МВР като успешна акция.

По-късно същата нощ. От търговската верига за хранителни стоки "Фантастико" в Студентския град в София са задигнати 2 млн. лв. Сумата е била в каса, която е срязана с флекс, след като бандитите чупят прозорец и влизат. Охраната не чува нищо и даже отпраща дошлия по сигнал патрул. Полицията се възмущава, че е необяснимо такива суми да се съхраняват в магазините и че не се изпълняват изискванията за инструктаж на охранителите на такъв род обекти.

5.30 часа сутринта. МВР съобщава, че крадци са проникнали в банковия офис на ЦКБ, намиращ се в кметството в курорта Свети Влас. Те разбили входна врата, като преди това блокирали всички алармени системи и камери за видеонаблюдение. Изнесли метална каса с 41 671 лева, 2110 евро, 541 американски долара и 160 британски лири. От намиращите се на втория и на третия етаж  помещения са откраднати още пари.

10.30 часа същия ден. Двама маскирани нахлуват в магазин в "Силвър център" за мобилни телефони в жк "Люлин" в столицата, заплашват продавачката и прибират 53 000 лв.

Обяд. Още няколко битови кражби на крупни суми и няколко изнасилвания са регистрирани в различни райони на страната.

Ранният следобед. Заседание на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Главният секретар на МВР аргументира предложението си за безконтролно следене на интернет  и телефонния трафик с "новите форми на престъпност и високото технологично оборудване на престъпните групи".  В същото време бандитите разпределят коледните си надбавки...”

Би трябвало може би да го кръстят “Един ден в Дивия изток”. Би звучало по-актуално: Дивият изток е тук и сега. Е наше битие – в което сме потопени до темето и от което няма как да избягаме.

Част от този черен понеделник на България – и то много важна, знакова, интегрална част – е и говоренето на новия вътрешен министър за това как и защо трябва да подслушва всичко и всички. Знакова – защото е абсолютно идентично с говоренето на стария вътрешен министър – от времето на тройната коалиция, когато гъмжеше от разрнородни черни понеделници.

“Високото технологическо оборудване” на престъпните групи ли?! Хрониката показва какво е – работи се с щанга и флекса. Но най-вече – и най-удобно – под камуфлажа на полицейски патрули. Защо ли е така – и защо в постингите, които коментират събитията, хората споделят, че нощем вече не спират на никого – включително на хора с униформи и полицейски стоп-палки. Резонно – де да го знаеш кой кой е?

Де да го знаеш кой кой е изобщо в държава като нашата, в която полицаи пренасят дрога, убиват арестанти (след което биват защитавани от своя министър!), изнасилват малолетни, потърсили закрила при тях – а техните началници си папкат от една копаня с мафията и усърдно я информират за готвените срещу нея показни “мероприятия”.

Преди много години, при управлението на Беров (първото откровено мафиотско правителство на България – и то с мандата на Доган, разбира се!) имаше един главен секретар на МВР, който бе призовал гражданите да не излизат по тъмно, защото неговото ведомство не можело да гарантира за тяхната сигурност. Сега май нещата отиват пак натам.

По ирония на съдбата този черен понеделник се случи тъкмо на 14.12.2009 г. – точно двадесет години след единствения катарзисен момент в историята на българския преход – когато българските граждани (да, граждани бяха тогава –а не мизерни душици!) обкръжиха парламента, в който назначените от Тодор Живков депутати шмекеруваха и отказваха да отменят член 1 от тогавашната Конституция, според който управлението на страната се полагаше изцяло и безрезервно на БКП.

Тогава – обкръжени от хванатото за ръце множество, комунягите се паникьосаха дотолкова, че Петър Младенов на входа на българския парламент, под освиркванията и дюдюканията, възжела танковете да дойдат – което желание беше записано от камерата на Евгений Михайлов. (По-късно тъкмо тази реплика “По-добре е танковете да дойдат!” му струва измисления “председателски” пост на републиката.)

Този катарзисен момент бе провален. Той не кулминира в нещо подобно на многодневния митинг на Вацлавски намести в Прага – който окончателно и безвъзвратно отпрати чешкия комунизъм в историята. Не заради хората – те бяха готови да стоят; те бяха готови – ако се наложеше – и да щурмуват парламента. А заради техните лидери – спешно привикани от същите тези паникьосани комуняги. Заради Желю Желев, Петко Симеонов и подобни, които с мегафони от балкона на Студентския дом призоваха хората да се разотидат, понеже и защото...

И хората се разотидоха. С тази спасителна акция започна и колаборацията на българската опозиция с комунягите. Отприщиха се разните кръгли маси, признаването на манипулираните избори, сделките от рода на “президентът – ваш, правителството – наше”, теориите за “национално помирение” и всеобщото щастие от “безкръвния преход”. Последствията от този несъстоял се 14-ти декември изстрадваме и досега. Включително чрез редовните черни понеделници в родния Див изток.