Гласуване по Интернет — Късно е, либе, за китка

БСП, с подкрепата на европейските си партньори, (гласове в европарламента са това, не е шега работа) очевидно е пуснала пердето и смята да направи изборното лято по възможно най-безочливия начин. Щом може, защо не, си казват другарите. 

Парламентарните избори, най-вероятно, ще са през юли, защото тогава е най-изгодно за другарите. Не им завиждам на избирателните комисии и на застъпниците в неклиматизираните училищни стаи с южно изложение. Въпреки максималната мобилизация на демократичните, професионално активните и отворените към света, тогава е сезонът на отпуските и децата са във ваканция и изборите ще изискват големи жертви. Аз самият пропуснах първите евроизбори, защото бях на отрано резервирана екскурзия в Чехия тогава.

Ако не можеш да докараш избирателя до урната, то поне докарай гласа му.

 Късно, късно се сети опозицията за дистанционното и електронното гласуване. Преди няколко дни разговарях с общински съветници и районни кметове от опозицията по въпросите на електронното гласуване, а преди малко, в RETV по БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ гледах Митко Аврамов и проф. Михаил Константинов да говорят по темата. По телефона се включи и Боян Юруков от Германия.

Съгласен съм и с тримата. ;-)

С Митко Аврамов: Дистанционното гласуване по Интернет ще помогне да се ангажират в изборния процес хора, които не са близо до урните (пътуващите и емигрантите).

С проф. Константинов: Електронното гласуване няма да ни подмине, все някой ден ще го въведем.

С Боян Юруков: Ако, чисто технически, гласуването по Интернет бъде въведено със същото качество, с което администрацията реализира други IT проекти (като например софтуера на здравната каса, сайта на парламента или системата на митниците), то рисковете от фалшифициране на вота са огромни и по-добре да не се прави.

Моето мнение: Дори и да гарантираме качеството на проекта (кой може, как може да гарантира?), то неговият срок за реализация не може да е под 6 месеца (и проф. Константинов мисли така), така че е безмислено да го разглеждаме за ТЕЗИ избори. Но дори и да успеем в кратък срок да го направим с необходимото качество, стои въпросът за идентификацията на всеки избирател онлайн. Най-евтиният начин е с цифрови сертификати, които всеки да взима лично от общината си (посолството) или с валидни електронни подписи. Инфраструктура за издаване на сертификати няма (и няма как да се появи за срок по-къс от 6 месеца), електронните подписи съществуват, но а) са твърде скъпи б) не премахват необходимостта от сървърната част на решението (компютърът, който ще приема заявките за гласуване от гласоподавателите, за който пак трябва държавна поръчка и поне 6 месеца изпълнение). Така че...

Късно е, либе, за китка.

Но не е късно (тъкмо сме се сетили) сега на спокойствие да започнем да се готвим по принцип за електронно гласуване и за електронно правителство в по-широк смисъл. 

Например, може да се упражни граждански натиск, в новите документи за самоличност да има вграден цифров подпис. Това ще мине много трудно, защото в ситуация на криза не една и две фирми се точат да продават електронните си шит подписи за безумните си шит ценички. И ще има лобиране. Но това е цел, около която модерните потребители и гласоподаватели си заслужава да се обединят. 

Може да се почерпи австралийски опит, например.

За съжаление, ако тази тема присъства отсега нататък в дебата за технологията на изборите през лятото, то тя само ще ни губи времето.

За тези избори сме преминали the point of no return. Но за следващите - не.

Блогът на Комитата и Стойчо - http://komitata.blogspot.com/