Затвор за гласуване с чужди карти? Може би – но кой знае...

След толкова гафове най-сетне един верен ход, за който Яне Янев трябва да бъде поздравен: неговото предложение за промени в НК, предполагащи наказателна отговорност за депутат или общински съветник, гласуващ с чужда карта.

Предложението му е прието на първо четене – ако бъде прието и на второ, следовниците на дълголетната практика да се гласува с чужди карти в българския парламент ще бъдат наказвани с до три години затвор, а рецидивистите – с от една до шест години.

Конкретният текст в неговия законопроект гласи: “Народен представител или общински съветник, който чрез използване на чужда служебна или идентификационна карта за достъп в техническа система за отчитане на гласуването, упражни в съответния орган чуждо право на глас, се наказва с лишаване от свобода до три години”. При това наказанието ще се прилага не само за депутат или общински съветник, гласувал с чужда карта – но и за тези, които преотстъпват своята другиму.

Сега е моментът да се приеме тази драконовска мярка: бих казал дори, че е единственият възможен момент. Поради една основна причина: благодарение на влизането на ГЕРБ в политиката, в НС има достатъчен брой депутати, които са за пръв път там и още не са се разхайтили – още им е интересно да присъстват на пленарните дебати – или пък просто още не смеят да се умъглят. Сега те биха могли да гласуват за подобен законопроект – след една година подобно гласуване не би било възможно.

В Народното събрание винаги се е гласувало с чужди карти. Всички усилия на председателите на НС да коригират тази порочна практика са се увенчавали с категоричен неуспех. Някои от тези усилия бяха трогателни – спомняте си вероятно как проф. Огнян Герджиков се кълнеше, че ако не обуздае това порочно гласуване, ще си подаде оставката. Е – не успя – и не си подаде оставката.

Потрошиха се маса пари, за да се въвеждат системи, които уж гарантирали наличието на депутатските телеса в пленарната зала: например такива, които предполагат с една карта да може да се гласува само от едно място. Единственият ефект беше, че ако преди “дежурните” седяха с огромно тесте карти пред един пулт за гласуване, сега трябваше да подтичват по редиците и да гласуват на всеки пулт.

Неписано, но строго следвано правило във всички депутатски групи винаги е било следното: “изчезващият” депутат оставя картата си на специално място в стаята на парламентарната група. Същата си има график, според който определени депутати присъстват задължително в определени дни – за да гласуват с картите на останалите.

Със същия неуспех се провали и практиката депутатите да бъдат глабявани за отсъствия при гласуване, като им се удържа дневната надница при неоправдана липса. Те просто идваха, регистрираха се в началато на заседанието и после тръгваха по свои си дела. Освен това глобите може да изглеждат значителни на фона на средните заплати в страната, но печалната истина е, че един депутат може много лесно да изкара повече пари извън НС – като лобира пред разни министри за това и онова – отколкото ако чинно си седи на мястото при всички обсъждания.

Причината за тези перманентни провали не е само в притегателната сила на парламентарния бюфет, където избраниците народни прекарват далеч по-забавно, отколкото ако дремят над вестниците си в пленарната зала. Причината е на първо място в примера, който се дава от собствените им лидери. Трудно може да се задържи редовия депутат в парламента, след като “най-успешният български политик” (Ахмед Доган, разбира се) стъпва в него средно веднъж годишно.

И на второ място често депутатите ползват като индулгенция за своите отсъствия  легендата, че основните задължения на народния представител са не в залата, а извън нея – в контатктите с избирателите и тяхното обгрижване. Това е дейност, за която депутатите между впрочем получават и солидно допълнително възнагражднение, както и разни екстри като ползване на мерцедесите на НС или примерно безплатно пътуване с всякакви транспорти. Което никак не им пречи само да се правят на много заети – лично аз познавам депутати, които за цял мандат изобщо не бяха стъпили в избирателния си район – и не бяха виждали очите на скъпите си избиратели.

И сега изведнъж – затвор! Б-ррр... Страшно. Стига, разбира се, наистина да се случи. И да не се окаже, че и този член от НК е от категорията на тъй наречените “мъртви” членове – което си стоят там само проформа, но по тях по неизвестни никому причини дела не се водят – и наказания не се прилагат.

Да не говорим, че предложения от Яне Янев член ще влезе в челен сблъсък с Конституцията, според която народните представители подлежат на наказателна отговорност само за тежки престъпления – предполагащи над пет години затвор – и то след като Главният прокурор на републиката поиска, а НС гласува свалянето на техния имунитет.

Ще гласуват ли българските депутати за това техен колега да бъде наказан само за това, че бил гласувал с чужда карта? Ще ми се да вярвам, но силно се съмнявам. Та нали той може да се обърне към залата и да си послужи с думите на Исус в защита на блудницата: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък”. И тогава...