Пресата у нас: все по-удобна за властта

Боряна Джамбазова

След изборите много от печатните медии коренно променят отношението към властта, показва изследване на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация "Медийна демокрация”.

Проучването, изготвено от агенция "Маркет Линкс”по поръчка на организацията, бе представено в четвъртък и обхваща последните 11 месеца.

Преди парламентарните избори медиите имат едно отношение към определени политически партии и личности, а след изборите променят позицията си на 180 градуса, обясни доц. д-р Орлин Спасов, ръководител проекти във фондацията. Според него е притеснително, че доста издания са станали твърде конюнктурни.

Преди и след изборите някои вестници напълно променят отношението към настоящия премиер Бойко Борисов, показва Картата на медийните зависимости, изготвена от фондацията. Диаметралната смяна в позицията най-ясно личи при вестниците "Атака”, "Класа”, както и изданията "Монитор”, "Телеграф”, "Експрес”, част от медийната група на Ирена Кръстева, които от яростни критици на Борисов се превръщат в негови най-верни защитници.

"Бойко вкарва чалгата в парламента” пише "Телеграф” преди вота, а след идването на правителството заявява: "Бойко погва вещиците на Станишев”.

По-плавно са взели завоя вестниците "24 часа” и "Стандарт”.

При електронните медии няма такива резки обрати. Отношението към Бойко Борисов е по-балансирано, с тенденция за леко повишаване на одобрението към личността на премиера.

Станишев "по-нехаресван” след изборите

Обратна е ситуацията в отношението към бившия министър-председател Сергей Станишев. При него традиционно негативното отношение в края на мандата се засилва още повече след изборите. Това се откроява най-ярко при публикациите в "Експрес”, "Монитор”, "Телеграф” и "24 часа”.

При "Труд" не се забелязва почти никаква промяна.

Както в случая с Борисов, отношението към Станишев в електронните медии също остава значително по-балансирано, отколкото в пресата.

По думите на доц. Георги Лозанов, управителен директор на фондация "Медийна демокрация", като цяло има по-драстични разлики в поведението на печатните медии, отколкото това на електронните. Новите медии пък са тези с най-крайни позиции, допълни той.

Медиите нямат стабилна ценностна система

Спасов определи рязката промяна в медийното отразяване като особено тревожна тенденция. Според него основна причина за това преобръщане се дължи на факта, че голяма част от медиите нямат стабилна ценностна система.

"Когато ясно можеш да се идентифицираш с определени ценности, тогава имаш едно стабилно, предвидимо поведение като медия,” обясни Спасов.

Медийните експерти обаче отбелязват, че в България се е наложила друга ценностна система - медиите искат да се харесат на всички, търсят една по-широка популярност и затова са по-склонни конюнктурно да променят поведението си и да стават удобни за силните на деня.

Според Спасов симбиозата между медии и политици е толкова силна, че те взаимно определят своя дневен ред.

Най-често застъпвани теми в медиите през 2009 г. са били свързани с работата, действията или изказванията на министри и висши държавни служители. Засилено присъстват още материали за БСП и правителството на Станишев. Най-споменавани са имената на Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов и Волен Сидеров.

Шоупопулизмът и пожълтяването завладяват медиите и политиката

През тази година все повече се засилва и тенденцията за "пожълтяване” на медийната и политическата сфера, заключиха медийните експерти.

"Първо видяхме как самите жълти вестници започнаха да се придвижват към самия център на публичността, ангажирайки сериозни журналисти и така претендирайки да оцветят жълтото с разследвания и малко по- сериозни теми,” каза Спасов за Mediapool.

През тази година сериозните издания също са загубили позиции. "Една телевизия като Re:Tv спря да излъчва, едно много сериозно радио като Франс Интернационал преустанови работа, ” посочи той.

Като цяло тази тенденция е довела до значителен дефицит на сериозни и аналитични материали в пресата. Наблюдава се и липса на коментари и анализи в медиите, констатират експертите.

Пожълтяването не подминава и политическия сектор. "Много от българските политици прегърнаха шоу роли, започнаха да се появяват в шоу програми, танцуваха и правиха лицеви опори пред публиката,” коментира Спасов.

Според него политиците, които отказват да влязат в ролята на шоумени нямат шанс за реализация и успех. "Много от политици буквално "медиализират” политическата си практика, така че тя да е подходяща за директна консумация,” коментира Спасов.

Подобно мнение изказа и Петя Кабакчиева, преподавател по социология в Софийския университет. "Шоутата са популярни, защото показват усилията на политиците за самодоказване, пеене, решаване на загадки", каза тя.

Тя предупреди, че шоупопулизмът е знак за "депрофесионализацията на политиката”, защото реалити формати като "Dancing stars”, “Big Brother”, "Music Idol” показват как определени хора стават известни не с професионалните си умения, а с това, което правят в свободното си време.

"Не гледайте как си вършим работата, а колко сме готини” е посланието, което отправят тези предавания към аудиторията, смята Кабакчиева.

"Медиите са просто един терен, на който политиците играят своите пиеси,” заключи Таня Буруджиева, преподавател в Софийския университет.

От: http://mediapool.bg/