РУСКИЯТ ПОСЛАНИК В НАТО КУДКУДЯКА

По физиономия господин Рогозин прилича на подгоена от петро-долари мутра. На думи иска да мине за широка руска душа, за която света е малък: «Само САЩ, Евросъюзът и Русия ще са в състояние да спасят северната цивилизация от политическо разлагане и цивилизационна гибел под натиска на новите южни култури.»

А аз казвам така: «Запорожецът» е страшна кола, защото може да кара по разораните руски целини. В него се вози руската супер-раса, на  която още цар Николай е заповядал: «Работать и повиноватся!», или по нашенски: работи и не патъркай!

Работливи ли са например китайците? Работливи са и не патъркат. Работливи ли са руснаците? Оставям го на вашето дискретно мнение.

«Я ходил по улице московской - нигде водку не нашел!» (Вие знаете, че не става дума за китайците). Но понеже стана дума за руската душа, а особено за широката руска душа, която все обича да се саморазширява, аз също обичам да си вземам душа нашироко. И докато си стоя под душа и се питам: душа е признак на цивилизация, душа е нещо мокро, нали знаете: душ, душа, душът, душата. И от тук въпрос: може ли душа без душа? Може, разбира се, но ще си кисела душа, особено ако си преял кисели краставички.  Затова руснаците ядат суров грах, защото им сладни, а в репите няма достатъчно захар.

Вземете това мое кратко въведение като отклонение от главния въпрос: името на статията на господин Рогозин е «Без хлебарките на русофобията». «За съжаление – казва авторът – ако има някой, който спъва процеса на затопляне на връзките между алианса и Запада като цяло и Москва, то това са именно бившите ни съюзници. Според мен русофобски настроените прибалтийски и източноевропейски страни противостоят на Русия от чист инат.»

Ние с вас, драги българи, сме  в нова категория – хлебарки на русофобията, понеже не признаваме вече, че руското джудже е най-голямото от всички джуджета. От тук и изкушението да корегирам мисълта на новия руски стратег и от това се получи следното: «Хлебарките на русофобията, които са наши бивши съюзници, спъват затоплянето на отношенията между Запада и Москва».

Та, логиката е следната – първо съюзници, после хлебарки. От тук идва и моя нов проблем: хлебарки разбирам – дипломатът  не си е взел душа, чеше си езика или е препил, но той ни нарича и бивши съюзници!!! Как мислите, читателю, били ли сте някога съюзници на Русия, или сте като цар Борис когато след дълга разходка по полето един шоп го качил на каруцата си и царо го попитал: «Ами ти знаеш ли кой съм?» Шопът рекъл: «Не». «Ами аз съм твоя цар» – рекъл царо. А шопа помислил, помислил, па рекъл: «Е па оно през войната толко много копелдаци ги произведоха подпоручици, та може и тебе цар да са те направили».

А ако още не ви е ясно за какво става дума, да ви кажа как в казармата един ден ме обвиниха че съм «залитал», тоест политически не съм  вървял  по правата линия. Та вика ме капитана от разузнаването, заставам пред него, а той ме гледа. Ама ме гледа  д-ъ-ъ-ълго  да ме накара да гледам насам-натам, и после пита: «Властта е наша, нали?» А аз го гле-е-едам  и си мисля да му кажа: «Па ваша е!». Ама казвам: «Па наша е!»

Та как мислите, читателю, откъде идва това куткудякане на господин руския посланик в НАТО – душа ли не си е взел, езика ли си чеше или е препил? И понеже стана дума за руската душа – не идва ли и от трите?