Депутатът Кузов и морала на българското правосъдие

Спомня ли си някой все още за депутата Кузов?

Имаше и такъв депутат. И все още има. Все още се бръсне пред огледалото, слага си вратовръзката, отива в Народното събрание и гласува законите, които определят нашия живот.

Нищо, че е педофил. И че е отървал пандиза именно защото е станал депутат. Това е причината за първоначалното прекратяване на съдебното производство срещу него през 2005 г. – че е прекрачил прага на сградата, на която пише “Съединението прави силата”. С листата на “Атака”. За голяма жалост на Волен Сидеров, враждебно настроен към педофилията не само по морални, но и по чисто идеологически причини: в главите на неговите привърженици мястото на педалите е при турците и циганите – на сапун.

Когато сексуалните подвизи на Кузов, сиреч неговите блудства с малолетни край подуенската гара станаха обществено достояние, все пак имунитетът му бе свален и претенциите за невинност не му помогнаха: беше изправен пред подсъдимата скамейка. Районния съд го осъди ефективно, а апелативния потвърди присъдата: три години затвор. Върховният касационен съд също потвърди вината му, но отмени ефективната присъда. Три години затвор се оказаха много: несправедливо било да бъде изолиран от обществото. Едно към едно: "За подсъдимия има положителни характеристични данни, той е с чисто съдебно минало, с висока степен на образование, трудово и социално ангажиран" – мнение на върховните съдии Савка Стоянова, Юрий Кръстев и Татяна Кънчева. Нямал други антиобществени прояви в дългия период досега, съдебният процес също му бил повлиял... положително.

Дали ако Кузов не беше депутат, а най-обикновен простосмъртен педофил, щеше да получи условна присъда? И дали това да бъдеш народен представител се явява смекчаващо вината обстоятелство? Въпросът може да бъде зададен и по друг начин: условна ли е обичайната присъда, която получават педофилите при доказано блудство с малолетни – и ако не, то какво е изключителното в случая с Кузов? Фактът, че след като неговата простъпка е станала публично достояние, въпреки очевидния позор, който следва от тази публичност, той е продължил да бъде народен представител, да ходи в парламента и да гласува българските закони, за “положително” развитие ли свидетелства според българския съд? За осъзнато чувство за вина може би? А самата условна присъда – тя за какво свидетелства? За високите морални критерии на висшите магистрати?

Те са длъжни да имат такива и това е записано в Конституцията. Нейните Бащи обаче се пропуснали да предявят същото изискване към себе си. Няма текст, в който да става дума за моралните им ценности и критерии. Тъй че депутатът може да бъда всякакъв.

Включително и педофил.