Президентът редактира премиера на България?!

Невероятно, но факт. И казано в прав текст по снощната “Панорама”. Съдете сами:

“Случаят с българските посланици беше една грешка на външния министър, но по-важното е че този случай катализира разговорите ни с премиера, за да стигнем до по-сериозни теми, каквато беше енергийната тема, темата за Македония и целият набор от социални въпроси. В последните месец – два аз съм редактирал много от тези съвместни позиции, които бяха обявени след това от премиера – за разговорите с руснаците по енергийните проекти, за позицията ни за Македония и др. Лично аз съм ги редактирал, точно защото искам това правителство да успява, искам институциите в България да успяват, подчерта президентът. Тръгнахме от различни позиции и стигнахме до сближаване по много въпроси. Преодоляването на различията стана с дълги дни преговори  с премиера.” (курсив мой – Е.С.)

Тази изповед е най-поразителната, която се е появявала на бял свят през последните няколко месеца. Тя показва българския министър-председател в една предвидима, но може би неочаквана за широката публика роля: като кукла на конци. И показва кой му дърпа конците: Георги Първанов, известен също и като Гоце – а още по-известен като основния институционален проводник на руските интереси в България.

Та този одиозен човечец с ниско челце и прилизан перчем редактирал българския премиер. Не че публичното поведение на Бойко Борисов няма нужда от редактиране – последните няколко месеца безапелационно доказаха способността му да плещи глупости и да твори непростими гафове – но все пак можеше да си избере по-нормална редколегия от това кагебистко гнездо, каквото де факто е президентството.

Естествено, бихме могли да допуснем, че Бойко Борисов като един десен човек и лоялен член на ЕНП никога не би допуснал един ляв президент и сътрудник на ДС да му редактира позициите. И бихме могли да предположим, че родното Гоце нарочно слага прът в колелата на премиерската каруца, за да го изложи пред неговите избиратели и да провали най-скъпото му: имиджа на мъжага, способен на резки движения и собствени решения – накратко казано, имиджа му на пич.

Уви – фактите от лопатното преобръщане на неговите позиции в последно време не подкрепят тезата, че бат` Бойко е пич. Напротив, подкрепят тезата на Първанов – че позициите на премиера виждат бял свят след неговата – на президеинта! – редакция.

Първото доказателство за това е поводът за промяната на отношенията, визиран от Първанов – скандалът във връзка с искането за отзоваване на посланиците от САЩ и Турция. Нека припомним докъде се стигна след отказа на президента да подпише съответните укази: тогава Бойко Борисов заяви от Берлин, че Първанов не случайно не е на празненствата по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена – защото там той бил  “сред приятели, но и сред хора дисиденти, а не бивши агенти от тайните служби” – и го заплаши, че ще подкрепи инициирания от ДСБ и Атака импийчмънт, в случай че продължава да бави топката с отзоваването на посланиците.

След което посланиците се отзоваха сами, а Бойко Борисов в компанията на Цецка Цачева отиде на крака в президентството и излезе от президентския кабинет съвсем променен – дотолкова, че се изкушавам да сравня тази промяна с друга една: тази на Доган, който през 1992 г. излезе от кабинета на Желю Желев с думите, че ще прави “ляв завой” и ще раздава “депесарски шутове”.

В случая може би не става дума точно за ляв завой (а може и да става - кой знае), но за пропрезидентски със сигурност: хипотетичният импийчмът не само че беше заметнен под килима, но и Бойко Борисов се лиши от подкрепата на цяла една парламентарна група именно защото лидерът й си позволявал да обижда президента – и да предлага рестрикция на неговия бюджет.

В деня, когато Яне Янев бе изгонен от пленарната зала по повод приказките му за президента, презрителният тон към бившия агент на ДС вече беше изтрит като с гумичка от речника на Борисов – той аргументира драматичната промяна в позициите си необходимостта от добри отношения и доверие между институциите – и с думите: “На представители на по-малките партии като на Яне Янев им е лесно да правят изказвания за президента, после си отиват вкъщи и си ядат закуската, но на министрите от правителството всеки ден им се налага да работят с президентската институция.”

Как протича въпросната работа стана ясно пак от същото изказване, в което между многото неща, които министрите трябвало да съгласуват с президентската институция, беше и “избора на заместник директор на ДАНС”. Дребната подробност е, че премиера изобщо не е длъжен да съгласува въпросното назначение с президента – нито пък президента по закон има право на намеса в работите на тази подчинена пряко на премиера агенция.

Изводът, струва ми се, е ясен: щом за броени след сглядата в президентския кабинет Бойко Борисов е отстъпил от прерогативите си по отношение на такава чувствителна и произвеждаща скандали материя като назначенията в ДАНС, то очевидно редколегията, редактираща неговите позиции, вече е сработила – и са били проведени онези “дълги дни преговори”, за които говори Първанов.

Но де да беше само ДАНС... Най-убедителното доказателство за “редактирането” на позициите на българския премиер може да бъде открито в пълното преобръщане на неговите позиции по отношение на руските енергийни проекти в България. Той беше много ербаб по отношение на тях – и поиска тяхното замразяване още преди да поеме поста си. Престана да бъде ербап след срещата си на четири очи с Путин – тогава се оказа, че тези пагубни за българската независимост проекти не само че няма да бъдат замразени – но и ще се изпълняват с приоритет тъкмо върху газопровода “Южен поток” – с договора за който неговия предшественик Сергей Станишев де факто прецака алтернативния проект “Набуко” – с който ЕС се опитваше да се спаси от руската енергийна примка. Очевидно на тази именно среща е дадена генералната директива – след което Бойко Борисов е бил предаден на своя регионален кукловод: основния руски резидент в България Георги Първанов.

Ясно е, че същият не само “редактира” позициите на българския министър-председател (в драматично противоречие с българската Конституция) – но и се мъчи да предотврати овреме многобройните му гафове. Това опекунство личи по предупрежданието, че искания референдум за новините на турски по националната телевизия е всъщност капан, в който някой се мъчи да го натика.

Бихме могли да очакваме левият президент да потрива мълчаливо ръце, виждайки как десния министър-председател влиза в капана – ама не – той съвсем искрено се мъчи да го предпази. Което навежда на мисълта, че въпреки неговите публични възражения, президентско-премиерската коалиция вече е факт – и няма за какво да се грижим какво ще прави Първанов, след като му изтече мандата, нито пък да се чудим защо толкова отрано обявява, че няма да се върне в БСП. Ще обърне и той палачинката – и ще стане нещо като десен – ето какво ще направи. След което могат и да си разменят местата с “генерала на народа”.

Да – референдума е капан – това е очевидно – и трябва да си много тъп, за да не го виждаш. Не по-малък капан обаче е да се оставиш едно Гоце да ти редактира позициите.  Защото тази редакция няма как да е случайна. И защото председателят на редакционния съвет изобщо не е в България – той обитава Кремъл и се казва Путин. И защото превръщането на поредния български министър-председател в марионетка на Кремъл означава запазването на статуса на България като марионетен театър, на чията сцена се разиграват руски амбиции и интереси.

Това е именно нещото, което не може и не бива да се търпи – ако сме наистина българи. И не някакви си посланици – а именно наглата претенция на българския президент да “редактира” българския министър председател е достатъчно сериозен повед за искане на импийчмънт. Както и за изясняване на отношенията между ГЕРБ и другите десни партии – и допустимата рамка, в която това правителство може да бъде подкрепяно. Прочее – г-н Костов, г-н Димитров – вие сте на ход. Ако изобщо сте мъже и изобщо сте политици.

ПП: Сякаш в отговор на последното изречение от тази статия дойде новината, че Иван Костов е обявил Бойко Борисов за мъж на годината (по-подробно можете да прочетете в рубриката "Хроника на нашите дни"). Честито! И на мъжа, и на Гаргамела му също.