СБОГОМ НА ДЯНКОВ?

В основата на трудовата етика на Съединените Щати лежи от самото им основаване така нареченото  “WASP mentality”, тоест  “WHITE ANGLO-SAXON PROTESTANT” mentality, или на български “бялото англо-саксонско протестантско мислене». Без да влизам в подробности за интересната история на понятието и неговите критици,  това е протестантското  мислене, основано на идеите на Калвин и Мартин Лутер, според които работата е дълг, полезен както за отделния индивид, така и за обществото като цяло, тоест  на труда като център на смисъла на човешкия живот.

Като расъл и образован в Америка,  Дянков е директно повлиян от тоя манталитет. Ще го познаете по неговото изявено придържане към закона, към неговата нетърпимост към шикалкавенето и далаверите на българския ДеСарски елит и към нехарактерната за българина финансова отговорност. Освен темперамента, не е трудно в неговите обществени изявления да видим и конфликта с българския манталитет. Ентусиазма, с който се е навил да напусне работата си в Америка и да дойде да оправи българското пост-комунистическо блато, издава и похвална доза идеализъм – дефицитен елемент в българския обществен живот.

Той явно е заложил много с идването си в България;  явно и плановете му са големи. Можем само да се надяваме, че ще ги доведе докрай. Това, на което не можем да се надяваме, е дали Дянков  си има представа кого е тръгнал да оправя. Не, това не е обикновения българин. Това не е дори и средния българин. Това е престъпния свят на яхнатата от Държавна Сигурност България, тази Държавна Сигурност, която определя сегашния манталитет, сегашния грабеж и сегашното деморализиращо лицемерие на българската върхушка. С други думи, да събираш данъците в българската икономика означава преди всичко да се изправиш срещу комунистическата мафия, непознаваща контрол за цялото си съществуване.

Кой стои официално срещу Дянков? На първо място президента-ченге, чиито идеи Дянков определи като «малоумни». Той очевидно не познава  отмъстителността на това ченге № 1 (или не му пука) и дори го орезили за неговите съкровени мечти да пробутва руските интереси в България.

На второ място стои неговия премиер Бойко Борисов, не защото не го бива, не защото работи по усет и не по квалификация, а защото Дянков може да е по-голяма лъжица за устата му. Засега Дянков говори свободно и дразни ченгетата, дразни и партията им. Тепърва ще видим дали свободата му на изява е неограничена. По това дали той ще продължи да раздава словесни шамари по финансови въпроси ще познаем дали на Бойко Борисов му пречи неговото волнодумство и дали няма да му сложи юзди. Ако ченге № 1 вече редактира политиката на премиера, не е далече момента на разрив между ББ и Дянков.

Това, което иска Дянков, е да създаде в България система на финансова отчетност, такава каквато той познава от Съединените Щати. За да постигне това той се нуждае от безрезервната помощ на своя премиер. Това в буквалния смисъл на думата означава, че Бойко Борисов трябва да се опълчи срещу цялата мафия, с други думи да се превърне в безпрецедентен реформатор.  Ако той не направи това ще означава, че са го принудили да не си позволява много-много, с други думи са го принудили да плаща за стари грехове. Точната дума е шантаж.

Ако все пак Дянков не си вдигне куфарите, вече празни от излишен патриотизъм, то това би било защото са му дали солиден контракт и той ще изчака търпеливо края му.

В такъв случай за българите ще остане да си кусат попарата такава, каквато си я надробят, или каквато им я надробят. Това все пак е избор.