Кой прасна Алексей Петров? Шерше ла фам!

Опонентът вече няма ход назад. Днес той трябва да каже ясно това, което досега византийски премълчаваше, пушейки пури с премиера.И пак закъсня. Грешка. Когато нишата е празна, няма време за колебания и за съмнения, има време само за решения. А нишата на опозицията от МНОГО време е празна. Опонентът е до стената. Изпънат, обучен и готов за разстрел.

Един монах попитал Юн – мън:

- Кое учение служи за цял живот?

- Думи, казани на място – отвърнал Юн – мън.

Как можеш хем да мислиш, хем да нанасяш удар, пък отговаря Йога Бера.

Думи, казани на място.

Алексей Петров ги пропусна.

До преди три месеца той виртуозно се вместваше в една великолепна дзен-фраза: „Кажи една дума със затворена уста!”. Оттам нататък започна да се срутва – надолу, надолу трополяха камъните, които повличаха отиграната мистериозност, която до онзи момент носеше единствено активи.

В последният ден на август Алексей Петров обяви знаково: „От днес аз съм опонент на Бойко Борисов!”. Толкова.

През това време някои чакаха да пораснат, за да им обади колко грандиозни неща е замислил.

Човек, който обаче дълго време е живял в ролята на прикритие, трудно се напасва с жестоките прожектори на политическата менажерия. Там ходовете са други и далеч по-идиотски от „тихата стъпка”.

Когато веднъж отсечеш, че си опонент – или си, или минаваш моментално в графата измекяр, ако дори и за секунда изклинчиш. Защото опонентът още не е политик. Това предстои и измекярските ходове са за нататък.

Алексей Петров не дефинира ярко своята различност и реши, че козът са лихвите и доматите.

На фона на изказа на Борисов, това по никакъв начин нямаше как да впечатли народонаселението, което вече се бе влюбило в хаиза, а не в доктора на науките.

И още нещо, което е тема за отделен анализ – какво се случва в душите на мъже, които не успяват да изживеят хлапашкия комплекс кой кого е надвил някога в каратето. Справка – Слави Бинев – Бойко Борисов и Алексей Петров – премиера. Нима за цял живот остава тази неистовост, че си го тръшкал някога, а пък той сега те гледа някъде от Горе.

Кой освен една жена може да го каже – че мъжете всъщност са едни вечни деца.

Прекаленото заиграване на пушене на пури с премиера отдалечи Петров от категоричността на опонент, която трябваше да отстоява пред онези, които са виждали „къси и дебели пури” само на картинка.

Яне все още бе отвъд. Там, където дори и да му разпечаташ сценария, той винаги ще импровизира така нещото, че ще ти доведе мигрена.

Грешка. Когато симпатизираш на някого, чистосърдечното одобрение „сега и веднага” е печелившата формула. Играта с „нито потвърждавам, нито отричам” те прави хлъзгав и лице, в което винаги ще се съмняваш дали някой ден няма да те похарчи – там зад ъгъла, като дребна монета, за пакетче семки.

Алексей Петров заяви, че симпатизира на „проекта Яне” толкова ужано късно, че беше въпрос само на минути да задействат Волен за да се завърти „Колелото на съдбата”. Важна карта в Таро – подредбата.

В момент, в който в България всички политически партии са маргинализирани, когато опозиция от нийде взора не види, нямаш право да шикалкавиш. И да пазариш собствената си война за да изкупиш „марфата” от онези пирати, които иначе целиш.

Алексей Петров стартира принципна война с ясно поставени въпроси.

Задаваха ги обаче други, тъй като той твърде дълго се бави за да реши дали е готов да извади снайпера наяве.

Грешка. Тактически умело тънка игра, но до време – изтървеш ли мигът и оставиш ли друг да ти носи бронежилетката, особено, когато в живота си не е газил калта на „острите сопи”, си вече наполовина труп.

Висши офицери в ДАНС идват на власт, обвързани с амфетаминовата мафия, служейки на интересите на чужди специални служби! - ударна кауза, заради която във всяка нормална държава се води сериозна война. С тактика, стратегия и даян да отидеш докрай. Заради честната и справедлива теза.

Вместо това, Алексей Петров пусна вестник. В който замени кървящите въпроси с това

как авера му чукал жената на вътрешния министър.

Фатална грешка. Не, защото секса изчервява правителството и вътрешния министър, а поради простичката причина, че този евтин маньовър обезцени каузата на истинската битка.

През цялото това време около Алексей Петров се навъдиха медийни гурута и лица, които очевидно го упойваха в движение как се забива копие в задника на противника откъм вестникарска гледна точка.

Грешка. „Армия” от лица, които никога не са излизали на „терен” в журналистиката, и които разбират само от клюки, слухове и поръчки, и които се продават на всеки, който им даде няколко шекела* в повече – не дават добри съвети. Дори напротив – срутването слиза надолу – като трополящи камъни по баир, който иначе очаква изчакването ти.

Така истинската кауза за амфетаминовата мафия и пробитите агенти бе заменена с долнопробния сериал „Велин върху Деси”.

Това вкара в капан Алексей Петров още преди да е чул ръкоплясканията от изявлението си „Влизам в политиката”.

И оттук нататък вече ври в тигана на народняшкото – „абе, те сe бият кой кого и защо чукал, мани ги”. В същата стилистика удариха и Яне – хомосексуалист, мека китка. Почерк, който дойде мъничко преди „Наглите” от коалиционния партньор – лидер на Атака, който също има да си връща на Трактора.

Кандидатът на науките за лихвите и доматите не успя да прозре, че респект няма как да имаш от жълтакаво-кафеникава медия, която не дава послания за респект, а води хаотични „войни”, включително и медийни –подчинени единствено на комплексарска амбиция и недоразорани телесни целини.

След поредицата от грешки – вкопчването в лица, които пък са блеснали очи единствено към шекелите*, и които считат, че трябва да казват на „пълководеца” единствено колко са му лъскави ботушите, доведе до уязвимостта.

И Алексей Петров бе праснат!

По незаслужен начин, предвид класата на играч, в която си вярва. Един „пълководец” обаче, освен способностите си задължително трябва да има две ужасяващо призвани качества – да има прозорлив нюх и да умее да прави екип от „железни воини”, които нямат пробиване.

„Наглите” бяха просто логично следствие. Половинчато, дори трагично „танцувално”,

но пък със стратегическата цел – удар срещу Алексей Петров. Ако Трактора си бе изиграл картите хладнокръвно, а не егоцентрично, това щеше да бъде звездния му миг. Сега обаче никой не си спомня защо всъщност Цветанов и Борисов нацелиха Петров, освен, че Хаджолов чукал жената на вътрешния министър.

Грешка. Заради, която истинският пълководец изважда целия си екип щипещи се моми и чупещи китки гурута и им къса гащите на площада. Просто защото не носят пагони, а килоти.

Днес ударът срещу Алексей Петров на Цветанов и сие плюс Борисов, усмихващ се отзад като „текила СЛЕД разсъмване”, просто направи Тони Хамстера необходимата жертва.

Курбан, за чиято последна глътка носи отговорност Алексей Петров. Защото мъжът трябва да поема риска да застане зад човек, когото е наричал приятел. Въпреки турската поговорка „Падналият няма приятели”. Въпреки пилатпонтийското „нито потвърждавам, нито отричам”.

Опонентът вече няма ход назад. Днес той трябва да каже ясно това, което досега византийски премълчаваше, пушейки пури с премиера.

И пак закъсня. Грешка. Когато нишата е празна, няма време за колебания и за съмнения, има време само за решения. А нишата на опозицията от МНОГО време е празна.

Опонентът е до стената. Изпънат, обучен и готов за разстрел.

Мигът, който може да обърне мача е – воинът да се освободи първо от егото, от суетата, че знае онова, което никога не е знаел, от адвокати, които цитират „форуми”, вместо да защитават каузи, от евтини дрънкащи слугини и ратаи, които могат да пишат ръкописно под диктовка, но никога няма да издържат и една стотна остро мероприятие.

А когато искаш да посочиш Наглите, или си на терена, или в съблекалнята. Трети вариант няма. Освен – печалният – шерше ла фам.

Една дзен –поговорка казва – добрият стрелец не удря в центъра на мишената.

Този път Борисов го направи.

Сега е ред на Снайпериста.

* шекел - парична единица на Израел

От: http://afera.bg/