Белите чорапи са като пълния член в граматиката

Евгений Дайнов е доцент на ВАК, професор на НБУ, пожизнен член на колежите „Св. Антони” и „Корпус Кристи” на Оксфордския университет

На 9 декември сутринта двама полуживи студенти, единствени успели да допълзят до лекцията директно от купона, ме попитаха с гаснещи гласове: “Каква е историята за Вас и някакви бели чорапи?”. В печата било припомнено, как преди десетина години събирах експерти с правителството, за да обсъждахме проблеми като Косово, реформите, валутния борд, членството в ЕС и подобни. Както и това, какво може и не може да прави един държавник. Например: да не носи бели чорапки, ако се е напъхал в сериозен костюм.

Чак се умилих, че това се помни и ползвам случая, за да напомня и аз, че въпросът с белите чорапи не е някаква случайна подробност от пейзажа. Подценяването на фундаменталността на този проблем може да нанесе внезапни и разрушителни вреди върху подценяващия.

Да вземем Румен Петков, например. Откъде тръгна оставката му? Кое беше камъчето, което обърна колата Петкова? Спомнете си: “Че познавам Куйович е толкова вярно, колкото – че нося бели чорапи. Аз не притежавам такива,” отсече по едно време МВР-министърът. Веднага вестниците пуснаха негови снимки с бели чорапи. Последва умилително съобщение от пресцентъра на МВР, че чорапите не били бели, а – бледо-бежови. Така се почна поредицата, в която Петков охраняваше Маджо с парите на данъкоплатците, а сетне се оказа, че си правил тайни срещи с Галевите. И накрая – хоп, оставка! Откъде почна всичко? От едни бели чорапи…

Или – друга случка. Навръх едни местни избори обучаваме кандидати за кметове. Убеждаваме ги: “Макар само кандидати, вече сте публични фигури и ще ви гледат под микроскоп. Няма да се напивате на публични места, не бива да ви виждат със съмнителни личности и разкарайте тия бели чорапи, за да не се разправяме.” Вдигнаха обаче бунт и вечерта, по черни изсулени костюми и бели чорапи, акостираха в местната механа. Джапнаха, що джапнаха и после се захванаха да полагат глави върху феноменалната пазва на една гола леля-факир, която ги биеше с огромните си голи гърди по ушите, а после изигра кючек с жив питон.

На сутринта журналистката от нашия екип им се накара и ги попита, откъде могат да са сигурни, че тя не им е снимала нахилените физиономии между мятащите се гърди (на които освен това имаше святкащи висулки) на факирката – и че няма да публикува фотосите в медиите? Пак не взеха нещата насериозно, макар на журналистката веднага да й откраднаха фотоапарата – за всеки случай… 

Продължиха в същия дух и накрая не станаха кметове. Защото не разбраха, че носенето на бели чорапи води до снимки с голи факирки и питони, което пък не е нещо, което данъкоплатците искат да виждат, наблюдавайки своите държавни предводители.

И съм убеден, че ректорът на Свищовския университет също е поклонник на белите чорапи. Инак нямаше да се окаже на известната снимка с кючеклийка и „Красьо Черничкия”…

Белите чорапи са като пълния член в граматиката – наглед нищожно дребен нюанс, който обаче е от фундаментално значение, защото е индикатор за степента на цивилизованост на съответния човек (група, партия, нация).

Цивилизацията е изкуствено творение на човеците; и като такова се нуждае от постоянна поддръжка. Ако усилието по поддръжката отслабне, нещата започват да се разпадат. Бидейки изкуствено творение, цивилизацията изглежда като нещо натруфено, префърцунено и разглезено. Затова всички “-исти” (фундаменталисти, нацисти, комунисти) смятат, че цивилизованият Запад е изнежен, префърцунен и слаб – и че лесно могат да го бият. Нападат го, а после всеки път се чудят, защо Западът ги бие до пълно посиняване…

Цивилизацията е по-силна от варварството, защото само цивилизованите хора се обличат като пингвини, когато тръгват на опера. И носят бели чорапи само летем, когато костюмите са ленени, а обувките – мокасинени. Правят това, защото е важно – съществена част от усилието да бъде поддържана цивилизацията. И защото знаят, че хората не се обличат само, за да не им е студено. Ако беше така, лятно време щяха да ходят чисто голи.

Хората не ходят голи, защото обличането е начинът да покажеш, че не си обитател на джунглата. И колкото по-дисциплинирано се обличаш – толкова по-далеч си от природното си състояние. Операта, бидейки най-изкуственият музикален жанр, изисква слагането на черна папионка и бяла риза с нагръдник. Рок-концертът, бидейки по-близо до природните дадености (публиката съпреживява ставащото и с тялото си, докато операта е само за ума и духа), изисква друга униформа – кожено яке, дънки, тениска. Цивилизованият човек с лекота преминава между тези две състояния и не ги смесва, нито – бърка едно с друго.

Носенето на бели чорапи с делови костюм създава бъркотия, която обозначава нехайно отношение към усилието, крепящо цивилизацията. Същото се отнася за лекомисленото отношение към пълния член.

Онзи, който съгрешава с бели чорапи най-вероятно ще съгреши и в други сфери, където, вместо да крепи цивилизования начин на живот, ще го разрушава – правейки далаверки с „Красьо”, например. Който пък иска да махне пълния член влиза в аналогична спирала на деградация. Утре, например, ще поиска въвеждането на говоримия език като писмен; и вдругиден Вуте от Казичане, който ще пише „леп” (защото така говори) няма да може да разбира нищо, написано от Видол, който пише „хляб”, както се казва в Карлово.

След като взехме материала за белите чорапи, някой друг път ще можем да се заемем с въпроса, защо за джентълмена е от същностно значение да няма кал в ушите, да застава сутрин под душа и да умее да връзва папионка.

* Статията не беше публикувана в един национален ежедневник

Евгений Дайнов е доцент на ВАК, професор на НБУ, пожизнен член на колежите „Св. Антони” и „Корпус Кристи” на Оксфордския университет

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/