Не се ли навършват днес 20 години от най-значителната дата в новата история на България?

Историята не обича думата "ако". И все пак изкушението да си задаваме въпроси от типа "какво щеше да стане ако..." е неустоимо. Какво би станало например ако преди 20 години в Румъния беше протекла нежна, а не кървава революция? Дали българската история би се развила по същия начин? Щеше ли да стане нещо друго, щяха ли първите парламентарни избори да бъдат спечелени от БСП? Това бяха изборите за Велико народно събрание, които се проведоха по-малко от 6 месеца след разстрела на Чаушеску и жена му.

Каква е връзката? Проста. България нямаше изградена опозиция, нямаше и дисидентско движение. На 10 ноември 1989та изненаданите здравомислещи български граждани се втурнаха да формират опозиция под различни форми. Настроението в страната беше превъзбудено, но радостно. Неувереността бързо отстъпваше място на масов ентусиазъм за радикална промяна. Хората не знаеха каква ще е тази промяна и как да я извършат, но бяха готови да се хвърлят в нея. Сред двигателите и сред присъединилите се към промяната имаше и много членове на БСП. Ако човек се зарови в спомените си, ще открие, че опозицията не беше между комунисти и демократи, а между онези, които бяха склонни да се понесат на вълната на радикалната промяна и онези, които бяха стъписани. Опозицията беше между ентусиазирани и стъписъни. Ентусиазираните бяха много и броят им растеше бързо.

Тогава започна Румънската революция, която някои нарекоха, не съвсем без основание, телевизионна революция. Поне за България тя беше телевизионна. В продължение на 10 дни България не гледаше нищо друго освен репортажи от Румъния. От демонстрацията в Тимошоара на 16 декември 1989 до Коледа, когато Чаушеску беше раязстрелян, целият български народ стана зрител на един страховит сценарии, който обърна баланса между ентусиазираните и стъписаните. Появиха се две разказа. Единият черен, другият - розов. Черният казваше - не забравяйте, че това би могло да се случи и тук. Розовият се градеше на твърдението - ние не сме като румънските власти, ние сме добри. Тези твърдения не бяха изричани често, но те започнаха неумолимо да витаят сред невръстните български избиратели. Наоколо все още беше мирно и тихо. Югославия още не беше пламнала. Идеята за разпада на миналото беше една жизнерадостна идея. Тя обаче беше дълбоко помрачена от румънските събития.

След смъртта на Чаушеску започна камапнията за нов режим. През юни на изборите за Велико народно събрание БСП спечели 210 от общо 400 места в парламента. Крехка победа, но победа. Победа, която без черната румънска революция не би била сигурна. Вероятно и самата композиция на БСП би била много по-различна. И съответно новата българска история би била съвсем друга.

Историятя обаче не поняся думата "ако". Това, което ни остава е поне да не забравяме как се е формирала новата ни история.

Блогът на Юлиан Попов - http://www.julianpopov.com/