КОЛЕДНИ ПО ФОРМА, ЧУДЕСА ПО СЪДЪРЖАНИЕ

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Коледните чудеса са онова, което винаги се случва на всички нас, но не и лично на нас.

“95 доброволци пият колкото им душа иска” – информира тези дни авторитетната американска агенция “Асошиейтед прес”. Както винаги, нито аз, нито някой от вас, читателите, е бил в щастливата група. Иначе нямаше да има или кой да напише настоящия текст, или кой да го чете. Душите ни и досега щяха да вопият / ”вопия” не е нещо срамно, свързано с водопой, а означава “желая неистово”/.

Твърди се, че цялата работа е организирана като научен експеримент по въпроса за на другия ден, по-точно, дали от напиване с водка или от напиване с бърбън главата цепи повече. Широко им е около врата на американците, та си правят опити със сериозни работи и харчат грешни пари за изследване на нещо, което в България отдавна е изтънко проучено.

Отгоре на това основата на експеримента е погрешна. Първо, учените следили степента на напиване у доброволците да бъде по-ниска от минималния праг на махмурлука. Преведено от научен език – скръндзили се за онова, на което всеки многократно му вика “последно”. А без него нивото на главобол не може да се оцени обективно, само субективно. Второ, принуждавали доброволците да пият, каквото пият, разредено с кола. В България и децата знаят, че колата е коварно питие – не бива да се употребява съчетано, дори ако си от онези специалисти, на които бялото вино им служи само за измиване на косата.

Така или иначе, в резултат на експеримента е установено, че от водка главата боли по-малко. Обяснението е, че в бърбъна, като следствие от ферментацията, има 37 пъти повече отровни химически съединения, отколкото във водката. Това можеха американците  да го установят и само като прочетат трудовете на големия руски химик Ломоносов, въвел истинските стандарти за производството на водка. Но не – искат по метода на пробата и грешката да го научат. И то точно на Коледа.

Както и да е, важното е, че доброволците, замесени в цялата работа, са си отпили на корем и това е истинско коледно чудо. За тях.

Макар засега донякъде незабележимо, абстрактно коледно чудо се случи и около нас, българите. Конкретно и лично не сме го още усетили като чудо, но и на това вероятно ще му дойде времето.

Очевидно ние вече сме започнали поне малко да приличаме на съюзниците си от НАТО, американците, защото пак по Коледа, и пак по метода “проба – грешка”, решихме за пореден път експериментално да установим разтегливостта на понятието “национални интереси”, свързано с понятието “енергийна политика”. Само че се ориентирахме по-правилно от американците, като не затънахме в излишни разходи, а, било по навик, било под натиск, насочихме се право към руския опит.

След като само преди има-няма десетина дни руският енергиен министър Сергей Шматко енергично се пошматка из София, на самата Коледа пък българският енергиен министър Трайчо Трайков енергично си затрая в Москва. Не се знае дали водка или бърбън са се черпили двамата междувременно, но за наша радост, като резултат от шматкането и траенето се оказа, че през януари, най-късно през февруари, ще започне предоговаряне на условията за доставката на руски газ. При тази процедура, според думите на Сергей Шматко, “на България ще бъдат направени нови изгодни предложения, ще бъде постигнато споразумение, което да направи процеса на доставките прозрачен и ще се обсъди искането на българската страна за отпадане на посредниците”. Изобщо, чудеса отвсякъде ще ни залеят някога тогава.

В същото време, за още по-голяма наша радост пък, още сега, както увери Трайчо Трайков, “принципното споразумение за реализацията на проекта АЕЦ “Белене” е налице, остават само детайлите”. Тези детайли бързо ще бъдат уточнени, изгладени и в рамките само на две-три седмици ще има конкретен план по въпроса. Това също изглежда като чудо, защото доскоро самият Трайков правилно увърташе за строежа с твърденията, че той е неизгоден за България, че нямаме пари, че няма после къде да продаваме тока от АЕЦ и трябва да го складираме под миндера, че разликата между руската и нормалните ядрени технологии не е като онази между бърбъна и водката, а обратна…..

Що се отнася до забелязващото се разминаване в сроковете за договаряне и скрояване на плана, то очевидно е заради желанието на българската страна да не остави впечатлението, че извива ръцете на руснаците, като обвързва изграждането на ядрената мощност в Белене с наистина добър договор по газовите доставки. Или с други някакви български национални интереси. Знае се, че в общността на истинските джентълмени не се гледа с добро око, когато по-слабата страна изнудва по-силната, като изтъква своите собствени интереси на преден план. Обратното сред джентълмените обикновено не се усеща като особен проблем.

Затова и джентълменът Трайков се постара – вероятно със знанието на джентълмена Борисов и не без одобрението на джентълмена Първанов – да ни докара до положението руснаците да си пият “последни” колкото пъти си искат, а нас да ни боли после глава от махмурлука. И това ако не е истинско коледно чудо, което витае наоколо…..Само трябва да се изясни дали е чудо, предназначено като подарък повече за българите или повече за руснаците. Но тъй като те празнуват Коледата по-късно, очевидно трябва да е предназначено за нас, няма как да е иначе.

Пловдивският кмет Славчо Атанасов пък причини на съгражданите си нещо, което прилича на коледно чудо, но не е. Тук е моментът да се каже, че ние с вас може и да не сме, но той изглежда е участвал в гореобсъдения опит на американските учени. Пак неизвестно, както и в случая с министрите, под чие точно въздействие – дали на бърбъна или на водката, Славчо Атанасов е решил да ни ощастливи с брой единствен от коледен вестник, съдържащ отчет за двегодишната му дейност като кмет. По-скоро под въздействие на бърбъна ще да е обаче, ако се съди по количеството отрова, нагазило кметския вестникарски махмурлук.

Няма как иначе да се определи състоянието, при което един политик участва в интервю, в което сам си задава въпросите, сам си отговаря на тях, сам си вярва и сам настоява хората да му вярват. Това е като да станеш световен шампион по шах, като играеш шах сам срещу себе си и спечелиш всички партии.

Във вестника най-впечатлява твърдението, че гражданите ще видят “осезаема промяна” по отношение на трупаните с десетилетия проблеми на Пловдив едва вече след третата година на славчовия мандат, защото само за две години нямало как да стане.

Очевидно е така. За две години той не можа да осигури Ники Савов един паметник на цар Симеон да ни спретне, хем парите, дето се вика, Гергов готови ги даваше, какво остава да успее кметът нещо повече да сътвори за целокупния пловдивчанин през тези мизерни две години.

Но в това отношение работата опира не само до можене, а и до късмет. Пък на Славчо, горкия, явно късметът не му е първа специалност. Когато пари за града трябваше да се просят от Станишев, той беше политически ортак с Бойко. Сега, когато парите ги раздава Бойко, стана политически ортак със Станишев. Крива работа е това, повече на несправедливост вселенска мирише, отколкото на нормален шах. Или на нормално пиене.

Ето защо съм прав, когато се усъмних в реалните стойности на пловдивското коледно чудо – като го разгледа човек по-подробно, вижда, че то е коледно само по форма, но не и чудо по съдържание.

И накрая няколко думи по въпроса защо истинските коледни чудеса твърде често заобикалят България и рядко се случва да уцелят някой от нас, българите. Има две видими причини за подобна несправедливост. Първата, както сами се досещате, е свързана с пиенето. Традицията повелява във всеки посетен дом дядо Коледа да изяде по едно парче пай и да изпие по 50 мл. шери. Учените /пак вездесъщите учени!!!/ са изчислили, че това означава при обиколката си той да погълне около 233 милиона чашки шери. Дори да примем, че ние сме някъде по средата или дори в първата четвърт на пътя му, напълно разбираемо е да ни пропусне, защото отдавна вече е кьоркютук.

Втората възможна причина коледните чудеса да ни подминават най-безотговорно се крие във факта, че обикновено не си ги създаваме сами, а чакаме някой да ни ги поднесе на тепсия. Ама те чудесата не се състоят от нещо за пиене, придружено от свински мръвки – това са съпътстващи чудесата явления. Самите чудеса са си нещо различно, но как да ви ги опиша, като и аз не съм ги виждал все още.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

От: http://asenov2007.wordpress.com/